Това, което се случва в Кърджали, е не просто сблъсък на етническия вот там, а на две коренно различни схеми за печелене на избори.

Партиите в Кърджали още на миналите избори проумяха, че губят по една проста причина - защото не могат да организират електората си така, както успява ДПС. През 2003 г. Доган за пръв път вкара 2/3 от своите в общинския съвет на Кърджали, а след това бетонира ДПС във властта за години напред. Схемата е проста като замисъл. Тя включва няколко задължителни елемента - стройна организация и отчетност до човек по махали, добро планиране на цялата предизборна кампания, излъчване на единни и еднозначни сигнали. Агитацията не се изчерпва само по време на предизборната кампания. За селата с компактно турско население



се полагат грижи и между вотовете



При това се прави показно. В Джебелско например са асфалтирани почти всички селища, с изключение на едно - Припек, в което кметът не е от ДПС. В Ардино пък постоянната комисия за бедствия пък изля стотици хиляди левове през последните години, финансирайки укрепването на всяко скатче и мостче. В Кърджали се строи общински пазар по САПАРД на стойност около 11 млн. лв. С помощта на този модел сега в Кърджали цели села гласуват 100% по време на избори за ДПС. Нещо, което дори по Живково време не се постигаше.

На последните избори за европейски депутати например от гласували 6823 в цялата община Черноочене 6610 са дали гласа си за ДПС. Там социалистите са взели едва 85 гласа, а "Атака" - 36. А в общината живеят над 9000 души. От 7141 гласували в община Момчилград 6099 са дали гласа си за ДПС. Данните за цялата Кърджалийска област са сходни.

Това, което се случи на първия тур от предварителните избори в Кърджали в 16-те села на общината, също е показателно. Само 20 души са пуснали бюлетина в подвижните урни. Горе-долу по човек от село. На балотажа щабът на сдружението дори се отказа от тази разходка из селата, защото отчете, че



няма смисъл от агитация там



- ДПС вече си е бетонирало гласовете.

Все пак не бива да се пренебрегва опитът да се победи тоталитарния подход за печелене на избори на ДПС с демократичната формула на гражданското обединение. Не всичко обаче в сдружението "За Кърджали" върви гладко. Бяха написани перфектни правила за работа, които поне публично се спазват, макар зад кулисите да не липсва ритане по кокалчетата. Но липсват мощната кампания, силни PR екипи, ярки послания. И това е съвсем логично, тъй като сдружението не си остави време за подобни неща. Крайният срок за номиниране на кандидати беше 10 септември, балотажът между претендентите приключи на 16 септември вечерта, а крайният срок за регистрация на участниците в местните избори изтече на 17 септември. От общо 62 230 избиратели в община Кърджали едва 3000 се включиха в допитването. Това е показателно, първо, за тоталната отчужденост на електората от политиците и ,второ,



за провала на опита да се активизира гражданското участие.



И други неща поставят успеха на сдружението под въпрос. Така например то съвсем очевидно не залага изцяло на гражданската си заявка. Първо, каузата му не е много гражданска - да се избере на всяка цена българин за кмет на Кърджали. Противопоставянето е не по-успешния срещу по-неуспешния, а ДПС срещу българите. Тепърва гражданите на Кърджали трябва да научат за достойнствата на инж. Никола Пашинов и неговия проект за управление на града. Даже някои членове на сдружението признават, че не познават този човек, макар че е бил шеф на Оловно-цинковия комбинат. И е много спорно дали оставащият един месец до местния вот ще е достатъчен за популяризирането на Пашинов.

Второто уязвимо място на сдружението са множеството партии, чиито интереси трябва да се стиковат. В него влизат всички основни партии в града, с изключение на ДПС, ГЕРБ и няколко дребни десни формации. Партийците са застанали начело на гражданството, бъркайки твърде често едната си роля с другата. Неслучайно се очаква най-големият сблъсък да бъде при реденето на общата листа. И тъй като никой не вярва, че всички партийци ще могат да се вредят на избираемите места, партиите предвидливо се регистрираха и за самостоятелно участие във вота. Така че нищо чудно накрая да има общ кмет, но различни партийни листи. Разпиляването на гласовете със сигурност работи в полза на ДПС, което е монолитно. Така при най-оптимистичния сценарий Пашинов може и да бъде избран за кмет, но ръцете му ще са вързани, защото общинският съвет ще блокира всяко негово действие.

Това, което се случва в Кърджали, засега е уникална ситуация, но скоро ще стане процес, който ще обхване и други места в страната, където има монопол на ДПС. Затова е добре да се извличат поуки от грешките. За да се стимулират, а не да се компрометират гражданските сдружения окончателно и безвъзвратно.