Един чешки философ, Ян Паточка, съставил заедно с Вацлав Хавел и други дисиденти знаменитата "Харта 77" - 77-те думи на несъгласие с режима на Густав Хусак, просъветския ръководител на ЧССР (Паточка умира през 1977 г. след разпит в милицията), в едно есе казва приблизително следното: "Човек трябва да е отговорен за действията си. След като разбрах, че автомобилните газове са едни от най-вредните за планетата, слязох от колата си и вече се качвам само на велосипед или в градския транспорт". Паточка въпреки забележителната си съдба не е известен в България вероятно заради срама ни от 1968-а, но и заради друго - поне аз не съм чул някой тук да е последвал примера му и да се реши на такава самоотвержена постъпка. Обратно, по данни на Центъра за икономическо развитие



София по брой на автомобили вече живее в бъдещето



- в 2020 година. Тенденцията не спира, засилва се: пред КАТ се вият километрични опашки, сума ти хора минават през гишетата, а недоволството им расте заради новата система, която смъкнала скоростта на процедурата - преди за един ден се записвали 1200 нови автомобила, сега били само 700. 1200 или 700 - няма значение, числото е впечатляващо. Представете си: всеки ден в задръстената от автомобили София, които нито могат нормално да се придвижват, нито нормално да паркират, а паркират ли, на пешеходците им се налага да драпат покрай тях и връз тях, за да успеят да преминат, та същата тази София всекидневно пораства с цели 700 "нови" коли, които правят задръстванията й още по-големи, а паркиранията - още по-трудни. Да караш кола в столицата вече не е удоволствие, нито пък предимство,



да караш кола в столицата вече е мъчение,



Х кръг на ада...

Прочее, първият автомобил в България също е на чех - внесъл го е Август Шедеви точно на Великден, 1896 година. На българина изглежда много му допада новото техническо изобретение, защото преди точно един век - на 4 януари 1907 г., се обнародва наредба за "Организиране на обществен и товарен превоз във връзка с прогресивно нарастващия брой на автомобилите в София". Социализмът не прекърши този мерак - в ония години се чакаше и по 20 години за кола, обаче от колата не се отказваше никой, всички търсеха единствено вратички, които да съкратят срока. В днешното време на пазарна икономика автокъщите second hand са едни от най-печелившите предприятия: който е минавал на път за Пловдив, със сигурност се е вдивил от количеството автомобили от другата страна на "Metro". Хиляди коли за хиляди българи - да си шофьор като че ли вече не е отделна професия, а всеобщо правило.

Е, има и изключения, едни от най-умните хора, които познавам, не карат кола и нямат книжка. Михаил Неделчев, Цочо Бояджиев, Георги Каприев - все светли интелектуални глави, предпочитат ходенето пеша или градския и междуградския транспорт. За разлика от тях обаче



младежи с жълто по устата натискат педала на свръхмодерни автомобили



и понякога това има печални резултати. Българските телевизии чак се уплашиха и захванаха кампания за внимателно шофиране. Не че е кой знае каква полза, новините изобилстват с убити и ранени при ПТП, макар че и Ани Салич, и Мира Добрева все апелират: "Карайте внимателно!" Внимателното каране обаче не се връзва с идеята за автомобила: той не е средство на процеса, а на резултата. С други думи, интересуват го единствено точка А - точката на тръгване, и точка Б - точката на пристигане. Какво става на отсечката между А и Б - не му пука! Автомобилът лиши шофьора от пейзажа, остави го единствено за пътниците. Но пък има доста, които пейзажът не ги кефи, важна е скоростта. "Шофирам, ми казват, прилично. А вятърът вее в косите ми", както се изразява едно интернет стихотворение.

Вятърът вее в косите ни, но



газове запушват душите ни



София не е сама, във Варна стресът дори е повече, да не казвам за европейските и световни мегаполиси, където да шофираш, означава да чакаш. Търпеливо и без да се нервираш. Вместо "Търпи и ще си спасиш душата!" - "Търпи и някога ще стигнеш!" Имаше един италиански филм: "Голямото задръстване". Колите задръстиха градовете ни, а с отвратителния си дим отравят дробовете ни. Убеден съм: ако продължаваме така, ще дойде денят, в който човечеството ще се задуши от собствените си автомобилни газове...