Носи се упорит слух, че кабинетът гласи връщане на данък наследство. Това е една твърде глупава идея и ако се обясни овреме на пъстроцветните законотворци колко е вредна, те ще я парират още преди да влезе в парламента или ще я бламират при гласуването. Дано.

Премахването на данъка наследство беше една от ефектните промени в данъчната система, прокарана от царското правителство - хем в разумната посока, хем евтина за хазната. Защо е нужно това



връщане назад



само след няколко години след отмяната на данъка? Дали две от трите политически формации в коалицията на власт, които навремето гласуваха за отменянето на данъка, сега ще подкрепят връщането му обратно? Трябва да са с твърде мъничко ум, ако го направят. Всеки би се запитал кога са грешили: преди, когато отменяха данъка, или сега, когато ще го връщат. По-лошо е, че разумните хора ще се чудят дали българските политици изобщо знаят какво вършат. Най-неприятният ефект от връщането на един отменен данък ще бъде живо доказателство, че България е несигурна държава. Как иначе да наречеш страна, която днес приема едно, утре го отменя? В една пазарна икономика



законодателството трябва да е стабилно,



за да могат онези, които поемат риска да инвестират в тази страна, да планират действията си. Ако данъкът върху наследствата се върне, с кредибилността на българските данъчни реформи е свършено. Къде е гаранцията, че утре няма да отменят и десятъка върху доходите, който нареди България сред най-перспективните европейски дестинации за установяване на корпоративно седалище за фирмите и постоянен данъчен адрес - за чувствителните към фиска рентиери и пасивни инвеститори? В данъчната политика един глупав ход е в състояние да обезсмисли напълно цяла дузина разумни и силни решения. Проблемът не е само в нестабилността, демонстрирана от една клатушкаща се напред-назад фискална стратегия. В данъчната структура



най-важна е хармонията



в политиката. Представете си човек, който е облякъл маркови дрехи по последна мода, само че носи фрак и папийонка върху шарена тениска с джинси и лачени обувки. Несъответствието между частите, дори всяка за себе си да е връх на дизайна, превръща нашия почитател на модата в клоун. Същото ще се получи и с българската данъчна система, ако се допусне непростимата грешка да върнат отменения данък. Защото тази мярка върви в точно обратна на досега следваната посока на промените. Досега убеждавахме всички, че данъчното законодателство в България се либерализира, опростява и облекчава. Поне от 5 години всички стъпки бяха в синхрон и в същата посока. А сега изведнъж ще правим пирует точно в противното направление. Такива законодателни маймунджулуци объркват. Човек трябва да знае валс ли танцува или джайв. И не стъпва на дансинг, където диригентът смесва Щраус с латино ритми. Отгоре на всичко замислената мярка е



икономическа безсмислица



В днешния свят, типичен с капиталова мобилност, отворена икономика и интернационализация на пазарите, най-лесното нещо е да се избегне облагането на наследствения капитал с данък. Спомням си поне дузина напълно законни начина да се постигне това. И всеки разумен човек постъпва точно така: още приживе структурира капитала си така, че да е лесно и без загуби прехвърляем на наследниците. За държавата остава да обложи само личното жилище, вилиците и лъжиците на наследодателя. Ако покойният не е дарил и тях още приживе на децата си. Затова приходите в хазната от данъка върху наследствата са символични. Нещо повече



хазната губи от този данък



Това лесно се доказва, ако съпоставим нищожните суми, събирани от този приходоизточник, с разходите, които носи фискът за неговото събиране. Но загубите не свършват тук. Ако наследяваният капитал се облага, собствениците вземат мерки да изнесат вложенията в страна, където такова облагане няма. Почти всички методи на този данъчен инженеринг водят до загуба на облагаем доход. Т.е. ако се върнем към облагане на наследствата, бюджетът ще губи и от самия данък наследство, а и от данъка върху доходите на фирмите и населението. Обратно, ако кабинетът зареже тази идея и продължи досегашната стратегия на либерално облагане на доходите с десятъка върху личните доходи, съвсем сериозно можем да очакваме внос и на данъкоплатци, и на облагаем доход. Трябва да се разбере, че данъкът наследство води до загуба и за държавата, и за данъкоплатците. Неслучайно този данък е познат като



"убиец на капитали":



едно, че облага повторно вече обложени доходи, но по-лошото е, че раздробява капитала, увеличава паразитните разходи за фискална оптимизация, затруднява управлението му, деперсонифицира собствеността и го насочва към пасивни форми на вложение. Всички тези ефекти бяха подробно обяснявани в известната полемика срещу данъка наследство в САЩ. Ние вече спряхме капиталотрошачката. Грамаден гаф е да я пуснем отново.