Догодина или по-нататък ще приключи наблюдението на Еврокомисията (ЕК) над България, спорят от седмица в Брюксел и София министрите на правосъдието и вътрешните работи Миглена Тачева и Румен Петков. Спорът им е безпредметен, защото наблюдението свърши.

Повече от половин година България се преструва, че отчита борба с престъпността и корупцията, а Комисията на ЕС в Брюксел дава вид, че я следи строго. Тази игра може да продължи и до пределния тригодишен срок на наблюдението, но отсега е сигурно, че нищо няма да се случи нито на големите престъпници, нито на висшите корумпирани функционери, нито на държавата, която се грижи за тяхното благоденствие. Кога ще се сложи точка на наблюдението, е чиста формалност - незабавно, догодина или през 2009 г.



Брюксел уби последната надежда на българина,



че избавлението му от мафията ще дойде отвън, както се е случвало в други драматични исторически периоди. Вече е сигурно, че народът няма да вдигне паметник в София на брюкселските братя-освободители.

Надеждата бе силна преди година, когато ЕК обяви специален механизъм за наблюдение над България и Румъния, след като се съгласи да ги приеме, макар и неподготвени в ЕС. Мярката бе съчетана със строго предупреждение, че могат да бъдат задействани предпазни клаузи. Въведена бе система за годишни отчети с актуализация на шест месеца и с проверки на място от европейски експерти. Държавните покровители на престъпността изглеждаха притиснати в ъгъла. Всичко бе предвидено, но не и контрол над самата Комисия и по-точно над комисаря, натоварен да упражнява контрола над България и Румъния.

Пробивът на България към членство в ЕС настъпи миналия септември, когато председателят на ЕК Жозе Барозу съобщи, че е получил важна информация, но не я разкри. Тогавашната министърка по европейските въпроси Меглена Кунева каза пред десни евродепутати, че страната е обещала да удари "три големи престъпни групировки". Появиха се догадки дали не са от ония, с трибуквените названия. След това зачакахме да видим резултата. Някакви бандитчета се мярнаха из съдилищата, но им прилоша и ги пуснаха по болест. Един корумпиран чиновник от средния ешелон, който бе прибран "на топло" заради столичната топлофикация, също излезе на чист въздух. Мафиотските убийства продължиха като по график и с все същата нулева разкриваемост. Затова пък към Брюксел



заваляха отчети за успехи



в борбата с престъпността и корупцията. Всеки може да им се порадва в интернет.

На 16 септември 2007 г. МВР качи на сайта си (http://press.mvr.bg) такъв отчет, от който научаваме, че през последните две години са разбити не три, а точно "342 организирани престъпни групи". Що се отнася до корупцията, заведени са "досъдебни производства срещу 130 длъжностни лица, поставили се в услуга на организирани престъпни структури". За да натрие носа на евроконтрольорите, МВР даде картина на престъпността в техните страни: "Динамиката на престъпността (у нас) устойчиво се задържа на нива, по-ниски от средните за страните от ЕС. За сравнение - годишно в Германия на 100 хил. души от населението се падат по около 8000 престъпления, в Австрия - 7400, в Испания - 2000, а в България този показател се запазва около 1700."

Математици знаят как с числата се правят забавни игри. Но в отчета на МВР се съдържа една голяма истина - и те (западняците) не са стока. Контролът на ЕК над България все повече се развива



по схемата "халваджията за бозаджията"



На 15 септември, ден преди обществото да научи с какво се хвали нашето МВР в Брюксел, комисарят по правосъдието и сигурността Франко Фратини (Италия), който ни наблюдава как се борим с престъпността, заяви пред БНР: "В борбата с корупцията България, разбира се, постигна важни резултати и в случаи на корупция по високите етажи, и срещу дребната корупция. Ценя много високо усилията, които полагат министърът на вътрешните работи Румен Петков и главният прокурор Борис Велчев."

Западни журналисти от "Файненшъл таймс" и "Кориере дела сера" забелязаха още през април, че Фратини е станал необяснимо снизходителен към България и Румъния и го заподозряха в "сближаване". В средата на февруари той бе на работна ски ваканция в Боровец, след което се появиха спекулации за негови снимки там. Тъй като снимките не излязоха наяве, тръгнаха разни хипотези не само в България, но и в Брюксел - включително дали фотосеансите са били с момичета или с мъже. Информиран източник в Берлемон (сградата на ЕК) каза за "Сега", че Фратини отдавна прави впечатление с необичайно големия си обслужващ го антураж от съветници.

Както и при корупцията, едни такива зависимости се доказват трудно и затова



единственият видим показател



са резултатите от работата. Наблюдателят от Европарламента за България до приемането й в ЕС Джефри ван Орден (Великобритания) въобще не споделя похвалната оценка на Фратини. В интервю за БНР, също на 15 септември, той бе категоричен: "Трябва да кажа, че съм разочарован, че не беше постигнат повече напредък срещу организираната престъпност и борбата с корупцията. Това са най-големите слабости и те засягат твърде много сфери на живота в България - не само общественото доверие, но също и доверието на бизнеса и инвеститорите."

Интересно е, че точно Ван Орден се бореше много енергично за приемане на България в ЕС без отлагане, за което пишеше доста по-благосклонни доклади в сравнение с критичните доклади на ЕК, съставяни от комисаря по разширяването Оли Рен. Затова няма причина да бъде заподозрян в антибългарски чувства. Но колкото и да му е скъпа България, истината навярно му е по-скъпа, защото неведнъж е доказвал своята почтеност. Така например той не спря да се бори до последния момент за спасяване на трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй", след като се бе уверил от специалисти в тяхната техническа безопасност.

Според утвърдената процедура България трябва да представи на 15 октомври нов План за действие, който, ако съдим по предишните, ще си бъде все такъв



план за фактическо бездействие



срещу организираната престъпност и високата корупция. Щом през първото полугодие, когато председател на ЕС бе взискателната Германия, Комисията в лицето на Фратини си позволи да замаже проблемите, няма никакво основание да се очаква по-голяма строгост занапред. До края на март 2008 г. България ще предаде в Брюксел следващия си самохвален отчет, а през юни ще очаква ново окуражително потупване. Това ще е подходящият момент Комисията да прекрати процедурата си по наблюдение, поне за да спре да се излага в очите на българския народ.