Ако в теорията, че престъпността е рожба на беднотията, има поне зрънце истина, богатите хора трябва да са най-послушни. Като цяло се създава впечатление, че те наистина спазват закона или поне могат да си позволят скъпи адвокати, които умеят да създават такава картина. От 1200 състоятелни хора, които сп."Форбс" през последните 25 години включва в годишния си списък на "400 най-богати американци", минимум 13 са били осъдени за тежки престъпления или поради друга причина са попаднали зад решетките.

Сред тази "дяволска дузина" са попаднали много известни хора - Иван Боевски и Майкъл Милкин от Уолстрийт, по-известни от едноименния филм на Оливър Стоун като героя му Гордън Геко, изигран от Майкъл Дъглас. Също така братята Хънт, които станаха известни с борсовите си спекулации със сребро, примадоната на своето телевизионно шоу Марта Стюарт и неотдавна починалата собственичка на хотели Леона Хемсли.

Още трима от списъка са били осъдени, но след това помилвани. Това са финансистите Пинкус Грин и Марк Рич, както и индустриалецът Арманд Хамър. Срещу двама души са били заведени криминални дела, но съдът ги оправда. Става дума за известния гангстер от миналото Майер Лански и петролния магнат Т. Кален Дейвис.

Съвременните криминалисти свързват престъпността със сравнителната бедност. Както писа Карл Маркс, "Домът може да изглежда голям, ако заобикалящото го пространство е малко, и така той отговаря на изискванията на обществото. Но ако до малката къща бъде изграден дворец, тя ще се превърне в жалка хижа."

Богаташът може да смята себе си за сравнително беден, когато неговото състояние отстъпва на чуждото с няколко десетки или стотици милиони долара. Голяма част от заможните хора от този списък имат неприятности със закона, тъй като не са спазвали нормите и правилата при правенето на бизнес.

Да вземем например Бернард Еберс, един от основателите и бивш председател на Съвета на директорите на телекомуникационната компания "Уорлдком", която олицетворява компютърния балон. През 2005 г. съдът го призна за виновен за мошеничество и престъпен сговор под формата на фалшификация на финансовите отчети в "Уорлдком". В резултат на машинациите на Еберс инвеститорите загубили 180 млрд. долара. Сега той излежава 25-годишна присъда във федерален затвор в американския щат Луизиана.

През 1988 г. тексаският петролен бизнесмен Нелсън Банкер Хънт заедно със своя по-голям брат Уилям Хаси Хънт бяха осъдени за опит да създадат на борсата "корнър" (да монополизират търговията) със сребро. С тази операция братята загубиха 1,5 млрд. долара и тогавашният шеф на Федералния резерв Пол Волкър трябвало да събира пари от познати, за да ги извади под гаранция от затвора. Двамата Хънт успели да изплатят големите глоби, които им били наложени. През същата година банкерът Хънт обяви фалит. След една година той обаче много бързо се върна към активната си дейност, но с дълг пред данъчните служби в размер на 90 млн. долара, който се задължи да изплати в продължение на 15 години.

През 1983 г. богатият собственик на търговски центрове Алфред Таубман купи аукционната къща Сотби'с. Той, така да се каже, дойде на помощ, за да не бъде погълната от Маршал Коган и Стивън Суид от "Дженерал фелт". Таубман на практика даде нов живот на къщата и през 1998 г. го направи открито акционерно дружество. Четири години по-късно той бе глобен 7,5 млн. долара и отиде зад решетките за сговор с конкурентната аукционна къща Кристи'с, защото заедно правили далавери с комисионните. През 2003 г., след като прекара девет и половина месеца във федерален затвор, Таубман беше предсрочно освободен с условието да живее под надзора на полицията в специално общежитие за подобни бивши затворници.

Хората от "400-те най-богати хора" на "Форбс" рядко извършват престъпления, които не са свързани с финансови измами. Получилият голямо наследство Джон И. Дюпон инвестира голяма суми в спорта, а именно в борбата свободен стил. Той беше спонсор и на българския борец Ивайло Йорданов. През 1997 г. той бе осъден на 30 години затвор за убийството на бореца Дейв Шулц, член на олимпийския отбор. Това стана независимо от факта, че съдът го призна за психично болен. Според заключенията на психиатричната експертиза Дюпон страда от параноидна шизофрения. Той смятал, че Шулц е член на международна общност от заговорници, които са решили да го убият.

Т. Кален Дейвис направил състояние благодарение на петрола. Той обаче бе съден за убийство и покушение, но и при двата случая съдът го оправда. През 1976 г. съдът го призна за невинен за убийството на доведената си дъщеря Андрея Уилборн. По-късно нейните сестри го осъдиха за престъпна небрежност и съдът го глоби 250 000 долара кръвнина. През 1978 г. Дейвис отново е бил арестуван, този път по обвинение, че е "поръчал" на наемен убиец да застреля съдията, който водил неговото дело при развода с жена му Пресила. Той бил обвинен в заговор за убийство. Съдът го оправдал, но скъпите му адвокати на практика го разорили.

При повечето подобни случаи важи поговорката, че "Всичко се връща" и когато това стане, животът вече никога не е същият.