Всички разправят, че "Местни избори - 2007" ще са най-вълнуващите избори, които са правени някога на тази територия. Доводите за това са много и все са верни - на сцената вече нямаме само леви и десни, както едно време, а цял сноп от разноцветни партии с добри възможности за победа в 264-те общини. Освен това залогът е огромен, казват хората - европейските пари, които като цунами щели да залеят страната, ще се усвояват локално и затова е от огромно значение различните партии да пласират точно в този момент свои хора в местната власт. Така е -



отдалеч намирисва на люта битка



Досега обаче местните избори съвсем не могат да се опишат като гигантски политически сблъсък. Претендентите са много и колоритни, но рядко може да се чуе стройна идея, камо ли програма за управление, която да бъде предложена на избирателя. Вижте какво става в София - Бойко обещава трамвай за Студентския град!? Тити само задава въпроси, цялата програма на Мартин Заимов се заключава в: "Аз знам как стават нещата, защото живях в 4 европейски столици", а Бриго Аспарухов тотално, ама наистина тотално отсъства от полето на конструктивизма. А, да, всички ще строят завод. Голям завод. За боклук.

Ако не беше интересът на медиите към тези избори, връзката между кандидатите и електората щеше да е тотално скъсана. В същото време и партиите никакви ги няма - въпреки че до началото на кампанията остават 3 дни, те все още не са номинирали всичките си кметове, да не говорим за общинските съветници.

Кандидатите и партиите им упорито избягват да влязат в остър дебат по обществените проблеми, които пряко засягат мнозинството от избирателите. Преди години всичко бе толкова политизирано, че една дума като "господин", едно блокирано кръстовище като Орлов мост или един закон - като този за лустрацията, можеше да предизвика драматичен политически дебат. Феноменално е, че днес



страната се намира на другия полюс -



обществото се тресе от разнообразни проблеми, а политически дебат за тях почти не се чува. Примери - бол. Ами това лято цените по пазарите полудяха, но целият политически дебат се изчерпа с това, че управляващите решиха да ги наблюдават, а Иван Костов каза, че работата отива на зле. Инфлацията рипна до тавана, след което се чу, че Орешарски е спокоен, че Петър Димитров се моли за дефлация, а десните сравняват зимата на Виденов с лятото на Станишев. Какъв политически дебат има? За екологията, за развитието на столицата, за престъпността, за съдебната система, за превенцията срещу бедствията...? Ако нещо се случва, то може да бъде наречено единствено "маркиране на теми".

Днес сме в началото на учителска стачка и това е огромен проблем, който се стоварва върху голяма част от избирателите месец преди вота. Да кажеш - идеална топка за политиците точно преди местните избори. Ако тази стачка се беше случила преди 15 г., левите щяха да обвинят десните, че насъскват синдикатите предизборно, а десните щяха да говорят дълго за некадърността на управляващите да оправят този изключително важен сектор. Днес обаче ситуацията е друга - десните от СДС и ДСБ са прекалено заети със себе си, а останалата част от възможната сериозна опозиция - ГЕРБ и "Атака", като че ли не намира потенциал аргументирано да влезе в какъвто и да е дебат и затова се ограничава с общи политически приказки. В същото време управляващото мнозинство действа като три независими правителства, които са си разпределили секторите и строго спазват това разделение на властта - за борбата с престъпността отговарят левите, за борбата с природата - розовите, а за образованието - жълтите. И никой



не влиза в дебат за сектор, за който не отговаря



БСП няма позиция за Държавния резерв, НДСВ няма позиция за земеделието, ДПС пък гледа да няма позиции за транспорта примерно. Никой не гледа в чуждата паница, така да се каже. И точно заради това ДПС и БСП гледат да са извън темата за образованието и науката, която е ресор на НДСВ. Още по-лошо - тъй като напоследък е трудно да се говори за НДСВ като единна партия, която може да оформи единна позиция, то и жълтите май нямат мнение за стачката. Единственият, който защитава позиция - може би просто защото се пържи на този огън в този момент - е министър Даниел Вълчев. В интерес на истината той бе подкрепен само от един човек - от премиера Станишев. По едно време в дебата леко се включи икономическият министър Петър Димитров, но след като спомена нещо за "данък образование", бързо се усети, че не е в час и благоразумно млъкна. И това беше всичко, което политиците можеха да кажат за тази стачка. Изобщо няма смисъл да повдигаме въпроса имат ли политиците мнение за реформата и приоритетите в образованието. Защото заплатите са само видимата част на айсберга. Защото в тази учителска стачка се сблъскват поне три вида интереси - учителите искат едно, синдикатите - друго, родителите - трето. И как точно ще се съчетаят те, само един Господ знае. Така че положението се очертава да е трайно нестабилно и просто плаче за сериозен дебат. Но партиите отдавна са се научили да финтират проблемите и интересите на обществото. Те си имат собствен дневен ред.

А в същото време родителите се чудят на училище ли да пращат децата, бабите ли да мобилизират, от работа ли да кръшкат... Тези, които имат деца под 7 г., са изправени пред още по-тежки дилеми. И тъй като ефективната стачка може да продължи още доста дни, а от объркан човек трудно може да очакваш премислено решение, кандидатите за кметове и общински съветници може тотално да отпишат от плановете си тези родители-избиратели. Те едва ли ще вместят в дневния си ред гласуването на изборите.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.blog.bg