За вдигането на цените на хранителните продукти от лятото насам има няколко обяснения и всички изглеждат верни. На първо място - сушата и слабата реколта. Чуждите туристи - най-вече румънците, които са с по-високи доходи, пазаруват доста и местните търговци вдигат цените. Третото обяснение беше свързано с влизането ни в ЕС - производители и търговци опипват пазара доколко може да поеме поскъпване, което да доближи цените на хранителните продукти като на стоките в Западна Европа. Пробата на търговците се оказа успешна. Поскъпването е налице, прогнозите, че цените ще паднат, няма да се сбъднат. Оказа се, че пазарът откликва и на по-високите нива. Което пък е безспорно доказателство за сивата икономика у нас и доходите, които тя осигурява на немалка част от населението. По-скъпият хляб, сирене, масло и олио са тежък удар за бюджета на пенсионерите или на хората, които живеят с официалната средна заплата от 380 лв. Но българската статистика не е в състояние да измери сивия сектор и парите, които се внасят от гурбет. Ето че пазарът ги измери, вдигайки цените.

Въпросът е, че всичко това се случи почти едновременно. Цените на основни стоки замръзнаха на нови, но еднакви по-високи нива, което говори за картелно договаряне. По закон това е забранено. Комисията за защита на конкуренцията трябва да налага тежки глоби за такава практика. Но по официалните признания на нейния шеф картелното договаряне се доказва много трудно. Това, което нито един оторизиран орган пък няма да признае, е, че търговските вериги са и големи партийни спонсори и никой няма да ги закачи за такова нещо. По думите на икономиста Александър Божков - сега положението с цените станало по-тежко, защото спонсорите са много, тъй като партиите в управляващата коалиция са три.



На практика не остава никой извън партийния чадър



И борбата със спекулативното вдигане на цените приключи с публикуването в един сайт на стойностите на няколко стоки в различните градове на страната. Предполагаше се, че информираността ще пребори спекулата. Не я е преборила, максималните цени спряха да се покачват, минималните се вдигнаха. А всъщност клиентът ни най-малко не е информиран до степен, че това да се отрази върху поведението му на пазара. В състояние ли е човек да бъде едновременно в Каспичан, Малко Търново и Видин, ако установи, че в момента там са най-евтините съответно мляко, сирене и олио? При това от бюлетина се разбира само кой е градът, но не и магазинът.

Първите плахи опити да се обуздае нарастването на цените бяха направени с пасивното им наблюдаване, което още повече обърка картината. От първия бюлетин с цените на 15 основни стоки, който Комисията за защита на потребителите почна да прави, излезе, че стоки, купени на едро от тържищата, струват повече, отколкото са най-ниските цени по магазините, които комисията е установила. Обяснението за този феномен е, че едните данни се вземат наготово от наблюдението на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, а другите - от наблюдението, което Комисията за защита на потребителите прави. Резултатът доказва неоспоримо, че спекула има, иначе нямаше да има такива разминавания и толкова големи разлики в цените.

Точно затова в бюлетина трябва ясно да се посочва къде точно има очевидно надути цени и къде се придържат към нормалната търговска надценка. Само че въпросният бюлетин е замислен като свръхсекретна тайна операция и само веднъж месечно в него се посочва за кои градове се отнасят данните. И в никакъв случай няма да се споменават търговците, защото според Петър Димитров Данъчно-осигурителният процесуален кодекс давал възможност засегнатите търговци да съдят министерството. Единственото място, в което ДОПК дава защита на търговците срещу изтичането на информация от тях, се отнася за нещо съвсем друго - в кодекса има забрана да се разгласяват данни за търговска дейност, придобити по реда на самия кодекс, т.е. от органи като НАП, Агенцията за финансово разузнаване и други. В кодекса няма и дума, която да забранява съобщаването на крайната потребителска цена на която и да е стока.



Доста по-добре с информацията обаче се справиха самите търговци



Когато видяха, че продават на минималната цена, посочена от държавата, само за 1 седмица те я покачиха нагоре към средната. И докато експертите се хвалеха, че сиренето е поевтиняло с 12 стотинки до 6.29 лв., минималната му цена за страната е скочила с 20 стотинки до 5.60 лв. При кренвиршите също максималната цена пада с 22 стотинки до 3.95 лева за кило, но минималната само за 7 дни се изравни със средната.

Докато цените растяха пред смаяния поглед на потребителите, държавата мълчеше, за да не погази свободната конкуренция. Нито един от хората, облечени с власт, не попита например фермерите защо в началото на август житото у нас закова 400 лв. за тон и се оказа по-скъпо в сравнение с Германия, Франция и САЩ? И с какво право мелничарите надуха цените на брашното, направено от предишната реколта? Защо олиото у нас скочи от януари до август с 54%, когато все още се преработваше слънчоглед от миналата есен. Защо докато фуражите поскъпнаха за година едва с 20%, на някои меса цените бяха надути с до 60%, и то само в рамките на 30 дни?

Абсурдно е оправданието, че танцът на цените е дошъл от пренасочването на зърното за биогориво, защото все пак не сме Германия, която е световен лидер по производството на алтернативни горива. Твърде нереалистично звучи да изкараме виновни и жадните за мляко китайци и индийци.

И така, вместо да се огледа за спекулата на пазара, цяло лято държавата набелязваше смешни мерки, от които се отказваше след няколко часа.



Единствената логична мярка бе цените да се смъкват с внос на зърно



- жито и царевица. В предишни години това най-лесно можеше да стане с освобождаването на запаси на Държавния резерв. Това лято от агенцията дойдоха много противоречиви оправдания, защо житото не може да потече към пазара. Първо чиновници от различни ведомства започнаха да заблуждават, че това можело да стане само след благословията на Брюксел. По-късно смениха плочата и си признаха, че това ставало с решение на кабинета, но само при описани в закона случаи, какъвто впрочем е обновяването на суровината. (Преди два дни земеделският министър съобщи, че Държавният резерв ще излезе на пазара да купува пшеница. Да видим на какви цени ще си попълни складовете сега.) През лятото се твърдеше и че тъй като страната ни вече е част от ЕС, Държавният резерв не може да излиза на пазара и да продава на по-ниски цени, защото това е работа на т.нар. интервенционните агенции на общността - каквато у нас все още няма. Но от съюза на производителите на фуражи са категорични, че всички тези увъртания целят да прикрият опразнените житни складове на Държавния резерв.

Абсурдно се разви и историята с вноса на царевица от интервенционните запаси на ЕС. След като седмици наред фермерите бяха успокоявани от земеделското министерство, че могат да купят едва ли не огромни количества от търговете, които унгарската интервенционна агенция организира, най-накрая някой се сети, че търг все пак предполага високи цени. И, разбира се, търговете в Будапеща бяха спечелени от големи международни компании със средни цени от 202 евро на тон, които заедно с транспортните разходи до България правят безсмислена покупката. Единственият шанс страната ни да се сдобие със зърно е, ако общността отпусне определена квота за страната ни. Молба до ЕК за това обаче бе пусната едва след като станаха ясни резултатите от търговете в Унгария и още се чака отговор. През това време животновъдите ще се оправят както могат. И без съмнение ще използват ситуацията за ново вдигане на цените.





СКЪПОТИЯ

Редица асоциации у нас предупреждават, че олиото ще поскъпне до 4 лв. за литър. Вече има софийски бакалии, в които растителното масло достигна 3.60 лв. за литър. Цената на българското олио чувствително задминава тази в други страни от ЕС. Проверка на "Сега" показа, че докато българското олио струва минимум 2.49 лв. за литър на едро, в Румъния се предлага за 3.65 леи при покупка на 2 бутилки. Така всяка от тях излиза около 2.15 лв за литър. Преди седмици именно румънско олио, внесено у нас, се търгуваше точно на цената от 2.29 лева за литър в голяма софийска търговска верига.

Далеч под цените у нас и в Румъния струва олиото в Испания - около 1.90 лева за литър. Разходка из големите софийски вериги в столицата показва, че слънчогледово олио, внесено от Гърция, струва под най-евтиното наше - 2.40 лева за литър. На доста по-ниска цена вече започна внос на палмово и рапично олио отново от Гърция.

Според сайта на "Била" пилешкото в Румъния струва 6.99 леи, което е около 4.15 лева за килограм. У нас обаче само производствената цена вече е 4 лв. за кило, а на дребно цената на месото минава 5,40 лв. Сред съседите ни най-скъпо пилешко се яде в Гърция, където искат 3.40 евро за кило.

Спекулативното надигане на цените у нас лъсна особено при захарта. Според анализ на Софийската стокова борса от началото на годината до август захарта е поевтиняла на световните борси с 18%. У нас през същото време захарта е поскъпнала с 13%. Така докато килограм през януари е струвал 1.10 лв., през август вече цената на едро е 1.30 лв. без ДДС, отчете Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Справка на "Сега" показа, че в румънската "Била" на дребно килограм струва по 2.55 леи, което е около 1.50 лв. В софийските магазини цената достига до 1.69 лева за килограм.





БОРБА

В Люксембург се подписват програмни договори, в които браншовици и експерти фиксират максималната цена, до която може да поскъпнат стоките за 6 месеца напред. В Белгия за вдигането на цените търговците известяват държавата месец по-рано, като посочват и причините за това. За нещо подобно се споразумя икономическият министър Петър Димитров с бранша на млекарите.

В Полша например обществени организации не само че следят цените на основните стоки, но и изкарват в "черни списъци" спекулантите с призив да се избягват покупките при алчните търговци.