|
Още при посрещането пред Паметника на Незнайния воин в София пролича, че много от срещите ще бъдат подчинена на интересна драматургия. Сякаш повечето му български домакини се бяха наговорили
на всяка стъпка да обясняват на папата къде се намира
В своето премерено и умно приветствие президентът Първанов не пропусна да отбележи, че в България се е развила една от най-старите европейски цивилизации, а християнството е прието тук преди повече от 11 века. Към което добави, че височайшето посещение трябва да се схваща като знак за необходимия активен диалог "за съчетаване на двете европейски традиции - на Изтока и Запада", където ролята на България е да бъде свързващо звено. Изразът "двете европейски традиции" е съвсем на място, защото религията е само тласък на историческото разделение.
На следващия ден патриарх Максим също напомни за древните християнски корени на България, за делото на светите братя Кирил и Методий и за проповядването на Евангелието по българските земи още от първите векове на християнството. Това направи и митрополит Арсений на тържествената меса в Пловдив.
В отговорите си Светият отец всеки път демонстрираше отлични познания не само за историческото място на България в християнския свят, но също надежда и увереност в нейния европейски хоризонт. На различни срещи той говори с особено почитание за монашеския подвиг на св. Иван Рилски и за непреходната християнска и историческа значимост на светите братя Кирил и Методий. "От тяхното свидетелство могат да се поучат всички, които в политическата сфера са се ангажирали в процеса на европейското обединение", каза папата пред синодалните старци и добави, че континентът ще трябва да се завърне към своите християнски корени.
След като с уважение и ерудитска дълбочина
показа, че много добре знае къде се намира, папата реши да покаже и още нещо
Да покаже кой е той. Да направи чудо. И го направи. С две изречения, които каза на президента Първанов. "Никога не съм вярвал в т. нар. "българска връзка. Това беше една голяма несправедливост към българския народ." Това наистина беше чудо, макар и без мистично озарение. Новината веднага залепна на челна позиция във всички световни медии. Онези, които очакваха папата да направи голяма реклама на България, се оказаха прави. Но и скептиците запазиха малко от гъдела на съмнението. Дългоочакваното оневиняване на страната ни поражда естествени въпроси. Доколко техниките и механизмите на глобалния световен PR, от който сега България ще пожъне някакви плодове, са белязани от святост? Има ли нещо общо между евангелската истина и студената война? Заглавието "Хиляди извинения, Антонов" в италианския в. "Стампа" ден след паметното изявление на Йоан-Павел II освен облекчение предизвиква също доза раздразнение и гняв. Колко хиляди извинение? Достатъчно ли е това?
По време на тържествената литургия в Пловдив папата обяви за блажени трима български католически свещеници, убити от комунистическия режим през 1952 г. по скалъпени обвинения. Тяхната трагична съдба също е белязана от една уродлива историческа несправедливост. Срещу нея християнските църкви са обязани да се борят и е хубаво, че макар и бавно и трудно, те все пак успяват да го правят.
Българските политици би трябвало с особено задоволство да претеглят ползите
от папската визита в България. Те са твърде внушителни. В почти всички негови слова имаше едно общо послание с ясен подтекст - "Вие сте европейци и аз свидетелствам пред Европа за това. Вие носите исторически ценностите, които обединяват Стария континент и без православното християнство и православното славянство неговата пълнота ще остане недовършена". Прагматично погледнато, това означава, че пътят на България към ЕС и НАТО след 26 май изглежда силно скъсен.
Известна полза от посещението на Йоан-Павел II би трябвало да извлече и Българската православна църква, към която той показа забележително уважение и почит. Хубаво е, че дядо Максим застана до президента и премиера заедно с шестима синодални архиереи при посрещането на Светия отец. Този факт би трябвало окончателно
да разсее съмненията кой е българският патриарх
До миналото лято българските държавници не заставаха до своя патриарх и това беше сериозна пречка за посещението на папа Йоан-Павел II у нас. Когато през миналите години в пресата беше обяснявано защо папата не може да дойде, ставаше дума точно за отношенията между държавата и църквата, които в продължение на 10 години бяха замръзнали на границата между нелепото и скандалното. От миналото лято започна тяхното нормализиране и това направи сегашната визита възможна. Онези, които са очаквали братски целувки, общи служби и молитви явно не разбират, че възелът на църковните отношение е много по-оплетен от международните отношение в годините на студената война.
Жалко е, че визитата беше малко помрачена от изключителните мерки за сигурност. В България преди няколко години дойдоха шестима православни патриарси, но такова смразяващо полицейско присъствие не е имало. Мястото на вярващи и поклонници сега беше заето от изнервени цивилни и униформени служители на реда.
Те успешно опазиха Светия отец от нежелателни инциденти и заслужават служебна благодарност от своите началници, но се получи една празнота. Нея не можа да запълни дори внушителната фигура на Иван Гарелов, който небрежно крачеше между полицейските кордони с табелка VIP на гърдите.