|
"Този лимит вероятно ще бъде между 90 и 130 литра на денонощие, каквато е практиката в повечето европейски страни", уточни Асен Личев, началник отдел в МОСВ. Сега потреблението в София е 600 л на човек на денонощие, а в Перник между 800-900 л, обяви още Личев и подхвърли, че голяма част от въпросните количества така и не стигат до хората.
Голямата питанка е как точно ще спрат разхищението на вода,
като сложат изкуствен лимит на редовото гражданство. Той просто няма да реши драмата със загубите на вода, защото тя пак ще си изтича в изгнилата мрежа.
Сметките сочат следното - ако от язовира Х сега се взимат 600 л, до потребителя би следвало да стигнат около 240 л, тъй като загубите за страната са средно 60%. Част от тези 240 л обаче отиват за нуждите на обществения сектор, а от кранчето на Иван или Петкан изтичат значително по-малко.
От строителното министерство например казват, че и сега има разчети за водопотреблението в различните селища. "Започва се от 90 л на жител на денонощие за населените места с 500-1000 души, за да стигне до 280 л за столицата на жител на денонощие. Но в тези количества, освен това, което използват самите граждани вкъщи, влизат още 6-7 компонента, като обслужване с питейни води на държавната администрация, хотелите, спортните бази, различните ресторантчета и дори някои предприятия с питейно водоснабдяване", коментира зам.-министърът на регионалното развитие Иван Саев.
При най-малките селища (седми функционален тип - до 1000 жители - б. а.) общата норма е 120 литра, но до хората отиват 50-60 литра. В София, където нормата е 280 л, на жител се падат по 120-140 литра на денонощие. Статистиката сочи, че общо за страната за битово водоснабдяване се използват по 99 л на жител на денонощие. Като цяло обаче нормата варира доста в отделните населени места. В Поморие например, където приходящите туристи са повече тя стига до 131 л на жител, докато в град като Бургас, пада до 112 л.
Идеята е да бъдат разработени нови норми за водопотребление, които да са съобразени с европейските, но за да се разграничи кой от потребителите какво използва, а не да се сложи лимит на хората, коментират от строителното министерство.
В цивилизованите държави нормата е 140 л на човек
на денонощие. Само че загубите им са 8-10% От общите загуби близо 70% са чисто физическите - 40% потъват в амортизираната мрежа, 25% се губят в сградните отклонения, докато стигнат от магистралния водопровод до самото здание, има и други 5%, които изчезват заради течове в спирателни кранове и пожарни хидранти. Останалите 30 % от общите загуби се разпределят среднопропорционално между кражби, лошо мерене на вода и липса на водомери.
Елементарната логика сочи, че вместо да се налагат лимити на народонаселението "свише", е по-добре първо да се започне с изчистването на тези 30% от общите загуби. Защото ако досега си взимал 600 л и до гражданина са стигали 120-140 л, като му сложиш таван от 90-100 л, от язовира ще черпиш около 570 л. Но като решиш въпроса с 30% от общите загуби (т. е. около 17-18% от средните за страната) вместо 600, от язовира ще взимаш 492-498 л. И вместо да се резнат на хората по 30 л, май е по-добре още на входа на системата да спестят 102-108 л, които сега се губят заради немарливост.
Но като начало държавниците най-сетне трябва да скръцнат със зъби на ВиК-фирмите и да ги заставят да си пооправят сметките. Защото досега чиновниците нищо не правят освен да отчитат, че има виладжии край морето, около София и още на ред други места в държавата, които в продължение на 15 години не са си плащали водата. И местното ВиК-дружество идеално е запознато със ситуацията, но не отива да си събере парите.
Междувременно някои от чиновниците заобмисляха да понижат загубите, като намалят налягането от 5 на 2,5 атмосфери. Малката подробност е, че в големите градове, където преобладава високото строителство слагането на хидрофорни станции ще стане задължително, за да може водата да се качва и до горните етажи на блоковете. Съоръженията, макар и да не харчат много ток, трябва да се купят и поставят, и може да се окажат просто поредният удобен механизъм за въвеждане на по-високи цени от страна на ВиК-дружествата.
И излиза, че не е необходимо да вземеш нещо на хората, което така или иначе няма да спестиш от природата, защото на входа
на системата пак ще влизат солидни количества вода, които ще изтичат в тръбите
Големият проблем действително са чисто физическите загуби (70% от общите), откъдето идва огромното пилеене на водния ресурс.
"На региони като Враца, Монтана, Кюстендил, където има режим и в момента им се падат по 50-60 л на жител, така че дори да искат 120 л не могат да ги взимат, защото три месеца годишно са на режим", коментират инженерите. И добавят, че единственото решение за Перник, Търговище, Хасково и Добрич е оправянето на мрежата.
Намаляването на загубите на практика е разковничето и за цялата държава, защото сега те ни се калкулират в цената на водата като експлоатационни разходи на ВиК-дружествата. Правителството обаче се оказа твърде ларж в това отношение и доста поразсрочи във времето допустимите от ВиК-фирмите загуби. Още миналото лято се заговори, че чл. 193 от Закона да водите, според който ВиК-фирмите трябва да сведат загубите по мрежата до 25% към 27 юли 2002 г., ще бъде изменен. Основният мотив за евентуалното удължаване на срока е да се избегне фалитът на дружествата, които заради липса на пари не могат да намалят течовете.
От догодина ще могат да начисляват не повече от 50% в цената на водата, за да ги сведат до 25 % чак през 2009 г. Целта е от сегашните 2 млрд. куб. м, след 7 г. да се взима наполовина по-малко вода за питейни и битови нужди, мотивираха се от екоминистерството. Но пропуснаха да изяснят колко от тези 2 млрд. куб. м са полезно използваните води.
Малката подробност е, че за да се реши генерално въпросът, трябва да се подменят над 50 000 км водопроводи, тъй като по-голямата част от 72 000 км тръби в държавата са слагани между 1950 и 1970 г. и са крайно амортизирани. Това автоматично не може да стане по две причини. Първо и основно, понеже няма пари. Но дори и да имаше, чисто технологично означава да се разкопае цялата държава.
Водният сектор се нуждае от финансова инжекция за над 5 млрд. лв.,
като само за реконструкция на водопроводните мрежи са нужни около 3,1 млрд. лв. Според експертните разчети около 650 млн. лв. трябва да се дадат за язовирите, а други 400 млн. - за незавършеното строителство. Отделно пари трябва да се заделят за изграждане на пречиствателни станции за питейни води.
Хубавото е, че вицепремиерът Костадин Паскалев постави срок до края на май хората му, които държат водния ресор да са готови със стратегията за сектора. Така че най-вероятно още в средата на юни ще трябва да е ясно какви мерки ще се взимат за подобряване на системите и как ще се разчетат във времето инвестициите. През тази година обаче едва 5,6 млн. лв. са предвидени за рехабилитация на водоснабдителната система. Плановете са през идните 3 години за целта да бъдат дадени още около 60 млн. лв. Свежи пари се чакат и от концесията на ВиК-Варна и Шумен, която вероятно ще е факт след четири месеца. Още със сключването на концесионния договор стопанинът на водата ще бъде задължен да налее 80% от предвидените $ 110 млн. за подмяна на мрежата, казват от ведомството на Костадин Паскалев. И обещават догодина да дадат на концесия още 5 или 8 ВиК-фирми. Така в рамките на 7-8 г. ще се наберат нужните инвестиции за подмяна на мрежата. Въпросът е дали основният инвеститор в ремонтите няма да се окажат редовите абонати, които със или без лимит поне още 7 години ще си плащат скъпо за прогнилите тръби.
КАРЕ: Буферна зона
По-високи сметки за абонатите с индивидуален договор
Чисто нова наредба ще урежда занапред правата и задълженията на продавачите и купувачите на вода. Документът, който ще замести сегашната Наредба N9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи вече е готов, но ще влезе в сила след като бъдат приети измененията и допълненията в Закона за водите.
Идеята е на договорна основа да се изяснят отношенията между оператора на ВиК-системата и потребителя, редът на измерване и отчитане. Договорите ще се сключват на база на общите условия, които ще се оповестяват публично. В срок до един месец от публикуването на общите условия, ВиК-фирмите и абонатите ще бъдат задължени да сложат параф под документа.
Потребителите ще могат да се подписват и под индивидуални договори с ВиК-дружествата. Месечните им сметки обаче ще са по-високи, заради допълнителните екстри и услуги, които са договорили с оператора, казват от строителното министерство.
Наредбата най-сетне ще предвиди и санкции за битовите абонати, които все още не са си монтирали индивидуални водомери в апартаментите. Сегашната месечна база от 5 или 6 куб. м (в зависимост от това дали жилището не е, или е топлофицирано) на човек, ще се увеличава с още един кубик на всеки три месеца.
От догодина се очаква да стартира и наблюдението на бранша. Консултант по проекта за Национален регулаторен орган в сектор ВиК, е английската "Halcrow", която вече предложи различни варианти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Плановете на ведомството са до края на тази година парламентът да приеме Закон за национален регулатор, за да може новата агенция да заработи от началото на 2004г. В транзитния период от около година, ще бъде създаден междинен регулатор. Това ще е сдружение с идеална цел, базирано във Варна. Експертите, които ще влизат в него ще трябва да следят за качеството и нивото на услугата, цената на водата и разпределението на инвестициите в сектора. Това ще е междинният буфер, докато бъде създаден националният регулаторен орган. Той вероятно ще бъде под шапката на Министерския съвет, като Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели например.
|