Винаги има и първи път. 17 години след началото на демократичните процеси в България демократичното самоуправление допълзя до всяка една паланка в страната.

Благодарение на промяна в Закона за административно-териториалното устройство на Република България населените места със 150 жители ще могат да си избират пряко кмет. Преди законът даваше това изключително право само за селищата с население най-малко 250 души.

На 28 октомври жителите на видинското село Жеглица ще отидат за първи път до урната, за да си изберат кмет. Това е и единственото село (189 жители) в немалката Видинска област, което ще се облагодетелства от промяната в законовата уредба.

Жеглица вместо в зоналните групи вече ще се бори като големите в "А" футболна група. По същите писани и неписани правила.



С удари по кокалчетата и вадене на компромати



Вълненията в селото за предстоящите избори са големи. Повечето са убедени, че няма как прекият избор на селски първенец да не доведе до кметския стол най-достойния. Той пък от своя страна ще реши проблемите на хората без никакви проблеми.

Жеглица е пълна с пенсионери. По-малко са активните хора, които искат да развиват земеделие, животновъдство или какъвто и да е бизнес. По-младите мъже ходят на работа във Видин, който се намира на 14 километра. Жените отглеждат животни и градини, но само за лична консумация.

Досега в селото единствената пазарна конкуренция е била между барчето и хранителния магазин, в който също се продава алкохол. Това са и единствените два обекта, които напомнят, че стоково-паричните отношения все пак съществуват.

Екипът ни се озова в центъра на селото около 11 ч. Кметството не работеше. Нямаше и човек в стаята, където трябва да има фелдшер. Не работеше помещението, отредено за читалня. То и книги няма, казват местните. От 10-ина години не работи и чешмата на мегдана. Селски тарикат прекъснал водопровода, докато майсторял нещо за себе си, и оттогава няма нито кметска, нито божия сила, която да пусне водата.



По обяд на работа беше тръгнала единствено Калина



Тя е кръстоска между кон и магаре - по-висока и по-яка е, но е и по-своенравна. Докато стопанката й леля Цеца се опитва да разговаря с комшиите, Калина я бута да тръгва в другата посока. Леля Цеца е тръгнала да събира от полето фураж за храната на Калина през зимата. "Нямам право да коментирам дали това, че хората тук имат право да избират пряко кмет, е по-хубаво или по-лошо. Аз дойдох в това село преди година, за да гледам болната си майка. Цял живот съм живяла в София и съм гласувала стотици пъти. Не съм станала нито по-богата, нито по-щастлива, нито по-красива. Който и кмет да дойде в София, трамваите са си все жълти и мръсни. Баничките са все мазни. Комшията на етажа си е все така миризлив и досаден. Всичко е на доизживяване", заключи леля Цеца.

Нейният цивилизационен скепсис се разбива от местните, които вече са успели да издигнат три кандидатури за кмет на Жеглица.

На 28 октомври сили ще преборят Емилиан Александров от ГЕРБ, Лори Трифонов от БЗНС "Никола Петков" и сега действащият назначен кмет Георги Георгиев от БСП.

За съжаление не можахме да открием нито един от тримата, за да ги попитаме какво може да впечатли толкова хората от това малко село, за да гласуват точно за един от тях.

Най-осезаема и видна е подкрепата за столичния кмет Бойко Борисов. На няколко метра от мегдана Георги Чолаков е превърнал дома си в изборен щаб на ГЕРБ. Плакати с лика на Борисов и знамена на партията се веят от покрива на селската къща.

Чолаков пък явно ще бъде кметът в сянка, ако кандидатурата на ГЕРБ спечели. "Хората настояваха аз да се кандидатирам, но предпочитам това да направи Емилиан, защото е по-млад. Аз ще помагам с каквото мога. Тепърва ще организираме събрания тук на площада, за да поясним на хората каква ни е програмата и какво искаме да направим. Това бездействие на сегашния кмет обаче трябва да бъде прекратено. За два мандата не е забил един пирон. Не е направил абсолютно нищо. Да беше организирал поне прекарването на кабелна телевизия. Хората тук гледат две програми като по времето на Тодор Живков", казва Чолаков. Той наистина, изглежда, амбициран търси победата.



Хората в селото са най-недоволни, че улиците в Жеглица не са асфалтирани



В един глас селяните обясняват как до тях се е намирала асфалтовата база, която е обслужвала основния ремонт на път Е-79. Работниците денонощно изхвърлят асфалт по деретата, но кметът не пожелал да ги помоли да го направят на пътя. "Синът ми работеше в базата и ми е казвал, че всеки ден правят проби, които се изхвърлят. Началникът бил съгласен за 10 килограма ракия, 50 шишета вино и две яденета да пусне валяците и да оправят пътищата ни, но не би. А можеше да ни събере кметът и да организира събирането на пиенето и яденето и сега да имаме магистрали!", тюхка се 55-годишният Стоян Георгиев.

Освен проблема с улиците Жеглица и София си приличат и по още нещо - проблема с боклука. Селото се кани да си търси дивиденти от боклуците, тъй като сметището на Видин се води на територията на селото. Досега кметът на крайдунавския град е имал право да упражнява натиск върху подчинения си наместник. Сега обаче хората искат община Видин да им плаща за това, че си изхвърля сметта на тяхна територия. Колите с мръсотиите пък често минават и по селските улици. Затова бъдещият кмет трябва да търси някакви облаги заради набезите на градските камиони.

Единственият големец, който е стъпвал в селото, е кметът на Видин д-р Иван Ценов. Преди година именно неговото посещение предизвиква бунт сред хората, които се страхуват от складираните пестициди в края на Жеглица. После проверка установи, че отпадъците не предизвикват никакви обгазявания на района и няма замърсяване с промишлено отровни вещества. Проверката е направена в присъствието на жители на селото, като са извършени замервания на нивото на азотния окис, азотния двуокис, метанола, серния двуокис, сероводорода, въглеродния окис и хлора. При всички тях са отчетени нулеви стойности.

"Ние винаги сме щастливи и доволни от живота. Винаги сме имали какво да сложим на масата и да се нахраним. Важното е децата и внуците ни да са живи и здрави. Със сигурност ще отида да гласувам, но не това ще ме направи щастлива. По-важно е хората да са по-добри един към друг, защото почнаха да се хапят като селски песове", каза ни на изпроводяк 73-годишната Перка Вацова, която открай време живее на ул. "25" в Жеглица.