|
| Евгений Кънев |
Евгений Кънев е икономически съветник на СДС. В момента е управляващ съдружник на консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор на Tello Corporation за Европа и директор "Корпоративни финанси" в KPMG, където има 12-годишен стаж. Ръководил е над 200 проекта за сливания и придобивания, бизнес оценки и проектни финансирания в България и на Балканите. Член е на Британската асоциация на експерт-счетоводителите. Беше шести в листата на СДС на изборите за Европейски парламент.
- Г-н Кънев, впечатли ли ви т. нар. управленска програма на ГЕРБ, където има 10% данък върху доходите, съчетан с 1000 лева необлагаем минимум, 15% ДДС и много други екстри?
- Не искам да коментирам детайли от програмата на ГЕРБ, но мога да коментирам духа й. Прави впечатление, че у нас има цяла плеяда млади икономисти, които са прекалено радикални и лансират идеи, граничещи с десен популизъм. Само че има едно огромно противоречие в тези идеи - не може да се гради модерна държава с модерни институции, да се правят сериозни реформи и в същото време да се ограничават ресурсите за тези реформи. Не може просто да хванеш ножицата и да режеш проценти от данъците.
Промени - чудесно, но кой ще ги финансира? Частният сектор ли да плати реформите в здравеопазването? Може да спорим колко да са здравните каси, може да говорим за всякакви "революции" в образованието, но преди всичко са необходими експерти, които да готвят програми, стратегии, а това е свързано с пари.
Друг проблем е, че част от хората, които дават рецепти за развитие, никога не са били в кухнята на нещата. Така се ражда десен популизъм - дайте да приватизираме всичко, да дерегулираме всичко. Аз не споделям идеята за тотална приватизация. Има държавни дружества, например в инфраструктурата, с изключително влияние и приватизацията им би означавала замяна на държавния монопол с частен, което невинаги е полезно. Реформите са нещо чудесно, но трябва да се види какво работи на практика и какво не.
- ГЕРБ наскоро обяви министерството на икономиката и още куп ведомства за излишни, но всъщност темата за ненужните чиновници отдавна е любима и на СДС... Според вас какво трябва да се "изреже", за да не се прахосват парите на данъкоплатците?
- Въздържам се от конкретни оценки, защото не познавам детайлно нещата. Но резултатът от тройния апетит за постове и власт на партиите от тройната коалиция е очевиден. Може да се мисли за намаляване на неикономическите министерства, за преминаване на съществуващи министерства към други или понижаването им в агенции. Но не мисля, че министерството на икономиката е излишно.
Необходима е максимално проста йерархия с 6 основни направления. Представете си го така - министър-председател и шестима вицепремиери, които отговарят за 6 основни направления: 1. икономика и финанси, 2. външна политика и евроинтеграция, 3. вътрешен ред, отбрана и сигурност, 4. селско стопанство и регионално развитие, 5. наука, култура и образование, 6. социална и здравна политика.
По тази схема шестимата вицепремиери ще имат ясни ресори и ще отговарят за съответните министерства, които ще са общо 12-13, не повече.
- В момента имаме 17 министерства и трима вицепремиери...
- Може да ви се стори, че са много вицепремиерите, но пък така политическата отговорност ще бъде ясно разпределена. В момента например не ми е много ясно по каква логика Ивайло Калфин е и министър на външните работи, и вицепремиер и в това свое качество наблюдава ресора икономика. Да, Калфин е опитен икономист, но има нещо сбъркано в такава схема.
Държавното управление, администрацията трябва да бъде оптимизирана - и като структура, и като численост, и като качество - чрез съкращаване на щатове, въвеждане на система за точкуване и съответно по-високи заплати, дори и чрез привличане на чуждестранни експерти, независими хора с опит, които да управляват процеса, да направят реформите.
- Имате предвид да внесем комисари чужденци?
- Нямам предвид комисари, не говоря за политици, говоря за назначаване на администратори. Идеята е да се внесат 10-15 ключови експерти, които да изпълнят определени задания. Това е особено належащо в сферата на вътрешните работи, в някои ключови сектори на държавната администрация.
- И сега в някои ведомства работят чужденци...
- Но като външни консултанти. Те предлагат мерки, а засечките са в прилагането на мерките. Защото чиновниците, които трябва да прилагат препоръките, първо, не са достатъчно мотивирани, второ, имат манталитет, който трудно ще се промени.
Проблемът става още по-сериозен, когато говорим за т. нар. публично-частни партньорства. Десните популисти казват: всичко трябва да се даде на частници - чрез приватизация или чрез концесия. Аз обаче съм се занимавал с години с публично-частните партньорства и знам колко предпоставки са необходими, за да са успешни. Такива партньорства работят добре в развити държави със силна администрация като Германия и Великобритания, които имат традиции, ноу-хау, прозрачна среда.
| - | Но в страна като България тези партньорства се оказват трудни. Веднага се сещам за концесията за столичната ВиК мрежа, където чуждите инвеститори обещаваха ниски цени и големи инвестиции... |
Второ, имаме избран по втория начин частен партньор, който невинаги си изпълнява партньорските задължения. Помните ли конкурса за концесията - спечели го "Интернешънъл уотър", което е едно селско дружество в сравнение с "Лионе дез О". Френският гигант даде най-добрата оферта, а победи третият в класирането.
И трето, самата форма на концесията - смесено дружество, се оказва неудачна. Партньорът на общината не е "Интернешънъл уотър" (после "Юнайтид ютилитис"), а "Софийска вода" - смесено дружество с частно и с общинско участие. Това е парадокс - общината се явява съдружник в дружество, което трябва да контролира.
- По договор загубите на вода вече трябваше да са сведени до 30%, а още са двойно по-големи. И въпреки очевидното неизпълнение на договора кметът и общинските съветници казват - не можем да развалим сделката, защото ще ни осъдят за огромни неустойки?
- Ще ви кажа как се прави в другите страни. Има железни правила. Държавата си запазва правото да си прибере обратно собствеността, ако концесионерът не я управлява добре и не изпълнява договора. А ако няма строг контрол и ясни правила, ще има нарушения и злоупотреби. Често съм чувал репликата - тези уж са топинвеститори, а като дойдат в България, започват да се излагат. Не се излагат те, излагат се властите, които го допускат.
- Не е луд, който яде баницата, а който му я дава...
- И този проблем не е само наш, има и други негативни опити в Източна Европа - например в Унгария с концесионирането на пътищата. Когато имаш слаба администрация, незряло управление, непрозрачност, рискът е огромен. Показва го и печалният опит за концесиониране на магистрала "Тракия". Напъните за подписване на непрозрачния договор започнаха през 2003 г., 4 години по-късно резултатът е нулев. А и концесионирането всъщност е безсмислено, защото остава за довършване само една отсечка. БСП като опозиция критикуваше сделката, но после влезе в схемата.
- Какви други сериозни дефекти в управлението откривате?
- Не се прилага програмното бюджетиране. У нас от миналата година се правят плахи опити, но министър Орешарски няма политическата позиция да го наложи като политика в цялата коалиция. Държавният бюджет и сега се прави както при социализма - взема се бюджетът от предната година, актуализира се според т. нар. макрорамка - инфлация и прочее, и след това числата се наместват според това кой има най-силно политическо лоби - било Доган, било Симеон, а финансовият министър се опитва някак да балансира интересите на различните групи. Парите се разпределят, после се пишат някакви отчети проформа от по няколко странички и нищо не следва, ако работата не е свършена.
- А как се прави истинско програмно бюджетиране?
- До средата на годината всеки министър дава своя "план" за следващата година - конкретни програми с действия, средства, изпълнители, цел, очакван резултат - точно както се прави един бизнес план. Примерно дадено министерство предлага 20 програми с ясно дефинирани разходи и ползи и получава бюджет за тяхното изпълнение. След 6 месеца се прави преглед на свършеното. И ако програмата не се изпълнява, финансирането се спира. Ако има "уважителни причини", може да се даде отсрочка. Но пари трябва да се отпускат за конкретни цели, а не защото даден министър е решил, че са му малко.
Уверявам ви, че ако се прилага програмното бюджетиране, тези 40%, които сега се преразпределят от държавата през бюджета - а това са повече от 20 млрд. лева, могат да бъдат съкратени до 15 млрд. лева. Тоест може да получим огромни икономии само по тази линия.
