Свидетелите имат основна роля в наказателния процес. Но за това трябва да се явят в съдебната зала. И неявяването им пак има важно значение за делото, защото се отлага с месеци. Това освен всичко друго струва и пари.

У нас колкото по-известен е един свидетел, толкова по-трудно е да бъдат открит. Без значение колко често се намира на публични места за призовкарите, съдебната охрана или МВР става невидим. Това са органите, които НПК е натоварил с връчването на призовките и книжата по наказателни дела.

Младен Михалев-Маджо, един от основателите на СИК, се появи по забележителен начин, за да даде показания по делото за убийството на бившия му съдружник Милчо Бонев-бай Миле. И само ден по-късно



стана неоткриваем



за процеса срещу братята Красимир и Николай Маринови, по-известни като Маргините.

При първото си явяване в Съдебната палата спокойно можеше да му бъде връчена призовката за другото дело, но не би. При това адвокатът, който го придружаваше по време на показанията му за бай Миле, беше и в залата за братята. Преди това съдът мъчително чакаше информация от МВР, за да разбере какви са задграничните му пътувания. Вчера бе поредният епизод от водевила "Маджо свидетелят ". Пак се оказа нередовно призован. Бил в чужбина, нямало го и на двата му адреса. Независимо че от месеци насам редовно призована е съпругата му, чрез която свидетелят би могъл да бъде уведомен, че съдът го вика.

Друг пресен пример е бизнесменът Светлин Нейнски. Той е в списъка на свидетелите по делото за финансови злоупотреби във фондация "Демокрация". Онзи ден в Софийския градски съд стана ясно, че в продължение на



3 месеца не може да бъде открит



от служителите на съдебната охрана. Стигна се до там, че съдът да изисква от мобилните оператори телефонния му номер.

Истински се подигра с правосъдието зам. апелативният прокурор на София Николай Ганчев. Той трябваше да даде показания по прословутото дело за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Логично е, след като сам се е клел да спазва и уважава законите, Ганчев да си получи призовката и да дойде в съда. Оказа се, че е търсен и в дома му, и в Съдебната палата. Вкъщи дъщерите му отказвали да приемат призовката и препращали към служебния му адрес. Там пък Ганчев не можел да бъде открит. В петък по телефона прокурорът обясни на съда, че е в отпуск. Което не му попречи след няколко дни да се яви на последното заседание на Висшия съдебен съвет и да уважи коктейла. Мястото на действието бе Съдебната палата. Ех, ако призовкарите знаеха, че е под носа им... Срещу Ганчев вече повече от година се точи производство за дисциплинарно уволнение за уронване престижа на съдебната власт. Името му изскочи от справка на МВР, според която през 2004 г. заедно с колегата си от Русе Люлин Матев е имал "нерегламентирани и користни връзки с ръководителя на русенска престъпна група" - Илиян Пенев-Мацола.

И бившият шеф на Ганчев -



Никола Филчев, си поигра на котка и мишка



със съда покрай делото за подслушвателните устройства, открити в дома му през лятото на 2000 г. Миналата година упорито избягваше да получи призовката си и дори тайно замина за Казахстан, където междувременно бе назначен за посланик. Накрая все пак даде показания.

Съдебната власт изобщо не е толкова безпомощна. Когато наистина държи да открие някого, го прави. Справка - лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който бе сгащен по време на пресконференция и макар и неохотно, си получи призовката да се яви в националното следствие, за да му повдигнат обвинение за инцидента на автомагистрала "Тракия".

Празни думи е записаното в закона, че свидетелят е длъжен да се яви, когато бъде призован, и да изложи всичко, което знае по делото. Ефективните практики за това как да се криеш от призовкаря са широко известни и съвсем лесни. Пък и самите призовкари нямат особен стимул да си вършат работата. Хем са малко, хем им плащат малко. Вратата за подкупи е широко отворена. Защо да не приберат някой друг лев и да си затворят очите. Съдът има право да ги глоби за несвършената работа, но и оправданията за несвършената работа звучат съвсем правдоподобно - хората се крият от тях. Призовкарят няма право да иска документ за самоличност.

Системата за призоваване очевидно работи зле. Гражданите нямат респект от правосъдието и не се престарават да му сътрудничат. Глобите и принудителното довеждане явно не дават резултати. А и очевидно, че самият съд работи с двойни стандарти и по отношение на свидетелите. Какво пречи призоваването да мине в частни ръце? Може да не е панацея.

Сигурно ще има инциденти като с частните съдебни изпълнители. Но все пак е повече от скандалното нищо, с което Темида удобно се съгласява.