Тези дни вали предизборно. Падат не само порои от обещания, но и капки от признания. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров например си призна, че не е бил прав да разправя, че цените в края на лятото ще паднат. А когато беше жега и изборите бяха далеч, Димитров волно танцуваше по нервите на изненадания от ценовия шок българин. Помним чутовната му логика, нали: цените скачат, защото са вдигнати пенсиите, а освен това и румънците, тръгнали на разходки у нас след падането на границата, също увеличават търсенето. Димитров се прочу и с други "смели" обяснения за поскъпването - бурканите, индийците, китайците... Сякаш за първи път българинът затваря зимнина или пък китайците и индийците са се пръкнали през мандата на настоящото правителство.

Признание направи и премиерът Станишев. Онзи ден рече, че ще направи всичко възможно



цените да не скачат отново



през зимата. С което отхвърли твърденията на собствения си кабинет от лятото, че срещу поскъпването нищо не може да се стори. Станишев също повтори "тезисите" на Димитров за ключовата роля на туристите за скока на цените.

Обяснения за инфлацията със сигурност има доста, нови прозрения ще се раждат и занапред. Но днес с все сила лъсва нелепостта на твърденията, че румънците са причина за поскъпването. Есен е, те се наразходиха, накупуваха, няма ги на Златни, ни на Крапец... В същото време търговията по борсите върви с променлива интензивност. В момента напливът на румънски търговци из тържищата не е толкова голям. Вярно, през лятото много румънски търговци се втурнаха да купуват евтини зеленчуци от Североизтока, но ако те бяха в основаната на поскъпването, цените трябваше да се вдигнат само в региона. А те нараснаха навсякъде. Днес, когато търговията не е толкова мащабна, а и туристите си заминаха, цените, макар и "успокоени" според министър Димитров, останаха на високи нива.

Държавата се радва, че е



спряла тренда на покачване,



но за редовите купувачи остава горчилката, че с портфейла от юни през октомври могат да купят далеч по-малко стоки. "Какво от това, че държавата спряла скока на цените? Важното е, че имаше скок - защо го допуснаха? Все едно да влезе крадец в къщата ти, да те обере, пък после полицаят да каже: "Спокойно, повече няма да те обират", обобщава настроенията пенсионерът Васил Антонов, докато купува от варненски пазар кисело мляко за 78 стотинки, което преди четири месеца е струвало 62 стотинки.

Румънските туристи основно "шетаха" именно по морето. Вече ги няма, но разликата в цените между юни и октомври, която уж трябваше да бъде компенсирана, остана. Ето го трендът, който е взет не от усреднените държавни бюлетини по "наблюдението", а направо от етикетите във варненските магазини: брашното сега е над 1 лв., а през юни бе 60-62 стотинки; сиренето от 3.20-3.30 лв. тогава в момента е между 5.50 и 6.50 лв.; киселото мляко сега е 70 -85 стотинки, а бе 50-60; хлябът е най-малко 90 стотинки, производителите ще го качват още, а бе 70-75; зелето поскъпна от 40-45 стотинки на 1.45 - 1.50 лв.; яйца не могат да се намерят под 20 стотинки, а бяха 14-15; доматите цяло лято не слязоха под 2 лв., но сега въпреки липсващите румънци са от 2.20 до 2.60 лв. Тези цени са предимно от "евтините" марки и сортове, за които се предполага, че "богатите" румънци дори и не са припарвали. Литър олио скочи с лев до 2.70 - 2.90 лв., пилешкото месо се продава за 4.70 - 4.80 килограм, а през май-юни се предлагаше дори и под 3 лв. Но мазнината и някои меса според министър Димитров са подвластни все още на есенни фактори. Но вероятно и те ще се "нормализират" така, че да останат почти два пъти по-високи.



"Жив румънец не съм виждал тука",



твърди Васил Чобанов, който продава зеленчуци на Колхозния пазар във Варна. "Вие луди ли сте? Да сте виждали румънец да си носи хляб в Румъния? Или сирене? Или сигурно ги ядат по пътя..." - смее се бай Васил на твърденията за ключовата роля на северните ни съседи за българската инфлация.

Той вдигнал цените, защото и на борсата (склад на едро), от която купува, са вдигнати. Васил продава основно домати, по-хубавите взема за 2 лв., а ги продава за 2.40 лв. През лятото, когато имал и свои от градината в село Звездица, смъквал цената до 2.10 лв. "Веднъж дойдоха руснаци - пипаха, пипаха доматите половин час и си тръгнаха, без да купят", описва Васил досега си с туристите това лято.

Търговецът на едро на север от Варна крие на каква цена купува стоката. Признава обаче, че зеленчуците и млечните изделия стигат до крайния потребител твърде оскъпени заради



многото "играчи" по веригата



"Търсенето е едно и също - и преди, и след вдигането на цените", твърди той и не вярва на теорията за по-богатите купувачи. Според него всичко идва от производителите, които последните години харчат повече за суровини, но и заради "тарикатлъка им" да не пропуснат да направят европейски цените след влизането ни в ЕС. Търговецът твърди, че няма клиенти румънци, въпреки че продава по пътя на преселението от север. "Доста борси удариха келепира от румънци, но защо цените скочиха и на тържищата в София, където румънци няма, или пък ако има, идват, за да претоварят стока от Гърция?", пита борсаджията.

"Това за румънците са смешни приказки на преподавателя ми в Икономическия университет Петър Димитров", твърди Иво Бонев, председател на регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите (доскоро министърът преподаваше във вуза). "Не знам как човек вътре в нещата може да разбере такава икономическа логика. Хотелите вече са празни. Е, ще паднат ли цените, или още ще скочат? Аз твърдя, че ще скочат", твърди Бонев. Според него цените растат не заради високото търсене, а заради големите производствени разходи. "Мъчат се да



отклонят вниманието от съществените проблеми -



като например защо не пуснаха зърно от резерва и какво става в този резерв", твърди Бонев.

В туристическия бранш също не вярват техният отрасъл да е причина за масовото поскъпване. "Туризмът е сектор, който внася допълнително потребление. Но ако говорим за инфлационните процеси, то става дума за много фактори и туризмът е най-малкият виновник за тях", заяви председателят на варненската туристическа камара Марин Нешков. Според него е нормално в Русе да скочат климатиците например, след като много куфарни търговци от Румъния тръгнаха да ги купуват. Но масовото поскъпване - твърди Нешков - се дължи на сушата и скока на основните суровини на международните пазари. По правило туристите вдигат цените само в съответния регион.

Въобще тезата на държавниците за "богатите туристи, които купуват" се бие с признанията на самата държава за приходите, които се очакват от туризъм. За 2007 г. вероятно ще бъде отчетен ръст на чужденците, но гостите у нас все повече са неплатежоспособни. От Държавната агенция по туризъм например се оплакаха, че цената на предлаганата услуга пада. А пада, защото няма достатъчно търсене. Е как така става, че туристите ни хем са бедни и хотелиерите и ресторантьорите непрекъснато недоволстват, хем са достатъчно богати, че да вдигнат повсеместно цените на стоките в България? Да не говорим, че точно румънците, които растат като дял, са доста по-бедни от туристите от Западна Европа. Преди години, когато край морето преобладаваха немци, французи и скандинавци, цените не бележеха такъв ръст.

Но идва зима. Цените със сигурност пак ще скочат. Горките румънци вероятно ще се насочат към планинските ни курорти и пак ще излязат виновни... С тях могат да бъдат обяснени много неща, които си имат съвсем друго обяснение.