Когато криминално проявени си позволяват да бият висш прокурор, нищо добро не чака една държава. Особено след като никой, дори от самото държавно обвинение или МВР, не изразява дори някакво притеснение.

Конкретният случай с апелативната прокурорка на Велико Търново Аня Димова само на пръв поглед прилича на обикновен криминален акт. Разхождала се жената посред бял ден в околностите на Горна Оряховица, срещнал я непознат мъж, нападнал я без обяснения и започнал да я блъска с юмруци по главата. Според прокуратурата нападението няма връзка с професионалните задължения на прокурор Димова. Установен бил веднага и извършителят - 35-годишен от Горна Оряховица, бивш рейнджър в Камбоджа. В същото време обаче инцидентът не бе отразен нито в бюлетина за произшествия на областната дирекция "Полиция", нито в централния информационен бюлетин на МВР. А и някак странно въпросният рейнджър само я набил и избягал. Но вероятно тепърва ще има догадки, съмнения, обяснения, разследвания. Полицията обяви, че вероятно целта била грабеж, втора лансирана версия стана, че нападателят бил ядосан на целия свят. Ще има и други.

Поради тежките грехове на българската Темида сигурно има хора, които потриват някак доволно ръце и коментират, че



така им се пада на магистратите,



да видят какво е, като не приключват навреме дела, като пускат на свобода хора с по няколко висящи дела, като не ги вкарват в затвора, че това всеки ден се случва с десетки и дори стотици обикновени българи и т.н, и т.н. В полицейските бюлетини само същия ден има две сходни случки. 42-годишна жена е била нападната, пребита и ограбена в района на метростанция "Западен парк" в София. Откраднати са й златни накити, мобилни телефони, пари, документи. В Кюстендил пък по същия начин е нападната и ограбена 77-годишна жена - взети са й чантата и документите. Каква е разликата с апелативната прокурорка? Не само на пръв поглед - никаква. Но е чисто популистка теза.

Има и друга посока на мислене. Щом посягат и на висшите прокурори, нещата с престъпността изобщо не са наред и като краен резултат нищо добро не ни чака от тази безпардонност. След като са посегнали на хора, които по един или друг начин са далеч по-защитени, работят в сгради, охранявани от десетки полицаи, возят се в коли със сини лампи, тогава може



да се говори определено за доста дързък бандитизъм



И той постепенно избива в размери, които определено трябва да притесняват вече не само всеки отделен човек, но и цялата държава и получаващите милиони и милиарди институции, призвани да предотвратяват всичко това.

Не става дума за защитаване на тезата, че е много по-страшно да се бие и граби една определена гилдия. Нищо подобно. Дори медиите гледат да не правят личните си проблеми с престъпността натрапчиво достояние на обществото. А ограбени журналисти - колкото щеш. Почти всеки втори е имал проблем с престъпността. И почти толкова така и не са намерили някаква помощ - обирджиите на домовете им си стоят неразкрити.

Но не е ли случаят с прокурор Димова всъщност опит за сплашване. По начина, по който се всява страх и сред данъчните, и сред митничарите, и сред частните съдебни изпълнители .... С бой, с палене на коли, с взривяване на офиси.

Само преди няколко дни главният прокурор обяви, че на прокуратурата някак й липсва достатъчно мъжество и доблест. Прав е, макар и да имаше предвид основно, че част от хората в държавното обвинение не си признават грешките. Но това мъжество със сигурност няма как да се появи след подобни инциденти. Напротив.

А от тях се иска да арестуват, обвиняват и поддържат обвинителни актове освен срещу битовата престъпност, а и срещу организирания бандитизъм и корупцията по висшите етажи.



Определено държавното обвинение има за какво да бъде критикувано



- и за грешките, някои от които твърде странни, и за това, че цели 1600 души, получаващи немалко пари, не могат да приключат хиляди преписки и те продължават да се трупат всеки ден, и за това как част от хората в гилдията построиха хотели, карат прескъпи коли, пък било то и с пълномощни, и за онези, за които има откровени съмнения от коя точно страна са - на държавата или на бандитите, да се явяват пийнали в съдебна зала или пък да управляват автомобили в подобно състояние, и за какво ли още не. В същото време обаче трябва да се адмирира дори всеки отделен опит за промяна на статуквото, за посягане срещу мафията и висшата корупция. Защото може да изглежда на пръв поглед и отстрани страшно лесно да обвиниш Маргините, Мирчо Циганина, Пилето, Топлото, депутати, шефове на агенции и други подобни, но със сигурност не е. При тази общо корумпирана система, при това политическо покровителство, при ситуацията "всички сме братовчеди в тази малка държава".

Затова и малкото опити за някакво начало трябва да бъдат първо подкрепяни и чак после, при неуспех или съмнения за смачкване на делата и "оневиняване" чрез съд, силно критикувани и разпъвани на кръст.

Но дотогава - пазете прокурорите. Защото може с тях да не е много добре, но без тях ще е наистина страшно.