|
| Юрий Асланов |
--------
- Г-н Асланов, вече се появиха първите прогнозни резултати за местните избори. Нека обобщим откъде могат да изскочат изненадите на вота?
- Най-общо казано - навсякъде, където се очертава балотаж. Защото специално в България, поне така се е случвало досега, балотажът се възприема като събитие. А има ли събитие, то е с потенциал да обърне нагласите на голяма част от избирателите. Ако няма други събития по време на кампанията, балотажът се превръща в най-значимото. И ако дистанцията между двамата фаворити не е непреодолима, голяма част от избирателите, които до този момент са възнамерявали или да не участват, или са подкрепяли други каузи, са склонни да преразгледат поведението си и на втория тур да гласуват наказателно, т.е. - не в подкрепа на своя, а срещу чуждия кандидат. И когато дистанцията между двамата претенденти е скъсена, наказателният вот обира този, който се е очертал като фаворит на първия тур, но не с достатъчно гласове, за да е безспорен лидер.
- Какво показва опитът ви досега? Какъв резултат дават кампаниите от типа "всички срещу един", както се очертава в София?
- Поне на първи тур играта наистина е "всички срещу Бойко Борисов". Аз лично имам резерви, че тази формула ще работи пълноценно. Защото обикновено когато всички са срещу някого, се появява и обратната мотивация. Част от избирателния корпус се мобилизира неочаквано в полза на този, срещу когото са всички, защото хората започват да го възприемат като жертва, като някой, който заслужава по-милостиво отношение. Специално в София обаче, където живее едно икономически по-активно население, като че ли много сложни психологически схеми не могат да работят, тъй като софийският избирател гласува по чисто рационални съображения. В този смисъл София е град от по-западен модел, където избирателят се ръководи от интересите си, а не от емоциите за разлика от по-малките провинциални селища. Вотът в София няма да бъде емоционален и електоралното пространство тук е строго парцелирано. Ако балотажът не създаде интрига, което би било изненада в София, този принцип ще остане валиден. Ако двамата претенденти на втори тур се окажат на близка дистанция, тогава може да има още по-голяма изненада.
- Към момента по-скоро разликата между втория и третия в София може да създаде интрига, тъй като е съвсем тънка. Съзирате ли възможност десният Мартин Заимов да изпревари сочения за втори кандидат на БСП Бриго Аспарухов? И това би ли било изненада?
- Не, това не би било изненада, доколкото доста колеги го прогнозират. И досега никой от уважаваните социолози не си позволява да даде точна прогноза за втория и третия в надпреварата. Разбира се, досега преднината на левия кандидат е неоспорима. Но предвид това, че и кампанията на десния кандидат се развива силно, аз не бих искал да се ангажирам с някаква категорична прогноза.
- Регистрирате ли достатъчна мобилизация на левия електорат в София - града на рационалния вот, както сам го определихте?
- В интерес на истината - не. Но левият избирател по традиция е по-емоционален от десния. На този етап Бриго Аспарухов има съществени резерви в ляво, доколкото в лявото има много повече гласове, които все още не декларират подкрепа за него. Така че кампанията му може да бъде във възходящ тренд, ако тя е ефективна. Той не е усвоил всички резерви не само на лявото, но и на БСП. В момента БСП получава по-висок резултат като партия в листата, отколкото кандидатът й, което не е типично и говори за недостатъчно оползотворени ресурси, и то в собствената електорална ниша, където Бриго Аспарухов няма кой знае каква конкуренция, защото в ляво няма наплив от кандидати. Но аз не бих подценявал и по-малките играчи в София, които също ще разпръскват гласове, засега неизвестно откъде. На първо място поставям Антония Първанова, която на евроизборите направи много силна лична кампания. Тя е играч, който не бива да бъде подценяван. Юлияна Дончева също има свои симпатизанти. И стигаме до атрактивната кандидатура на Константин Папазов, който също ще разпръсне някакви гласове. Ако всички тези отливи са за сметка на Бойко Борисов, доколкото всички те се определят като десни кандидатури, това прави неизвестен крайният резултат. Ако допреди месеци той изглеждаше безспорен фаворит, който ще спечели още на първи тур, сега не само че е сигурно, че не печели на първи тур, но не е ясен изходът и на втория.
- Каква всъщност е ролята на малките кандидати, които подяждат големите?
- Ролята им е огромна. Защото колкото и да са малки шансовете им да се преборят за кметския пост, тяхната кампания може да донесе изключителни дивиденти на поддържащите ги партии под формата на представителство в общинския съвет. Това се подценява. Защото и Антония Първанова, и Константин Папазов, и Юлияна Дончева ще вкарат общински съветници. Така че те имат огромна роля, доколкото общинският съвет все пак е органът, който казва на кмета какво да прави и взима решенията.
- Как стоят нещата при БСП? На много места партията подкрепя сигурни фаворити, но възможен ли е пробив на места, които досега не са й били резервирани?
- Възможно е и едното, и другото. Възможно е БСП да загуби позиции там, където ги е имала, възможно е да завземе и нови позиции. Не трябва да се забравя, че тези избори все пак ще затруднят статуквото, тъй като има двама много силни нови играча - ГЕРБ и "Атака", които не са участвали в предишни избори и в разпределението но общинската власт. Това са две партии, които в никакъв случай не могат да се нарекат случайни. Едната е парламентарно представена, другата е с данни да бъде призьор на следващи парламентарни избори. В този смисъл е наивно да се смята, че БСП ще запази нивото си на успех от предишни избори. Може би пак ще бъде първа политически сила в местната власт, но не на досегашното високо ниво. БСП има шансове да си възвърне влиянието в общини като Ямбол и Перник, от които беше изтласкана.
- За какво ще е знак изравняването на силите между БСП и ГЕРБ на тези избори?
- Прекомерно е да се очаква някакъв еднозначен сигнал. Знаците ще са толкова разнопосочни, колкото са и общините в България. Една е ситуацията в Кърджали, друга е в Плевен. Затова и много погрешни са очакванията, че сигналите от вота ще бъдат интерпретирани еднозначно и че политическият процес ще смени посоката си след тези избори.
- Тук е моментът да ви задам класическия напоследък въпрос: ще има ли предсрочни парламентарни избори?
- Този класически въпрос получава и класическият отговор - не. Отговорът на този въпрос преминава през един друг: дали ще се разпадне парламентарното мнозинство. Няма симптоми, няма и интереси, които да работят в тази посока. Местните избори създават много особени конфигурации. Например в Кърджали БСП и ДПС играят един срещу друг, но това в никакъв случай не е поведението на националните им елити. Не можем да очакваме, че ако се случи нещо в Кърджали, то ще бъде пренесено и на национално ниво.
- Какъв развой прогнозирате в Кърджали? Какво е съотношението на силите там?
- Съотношението е просто, както и дилемата - всички срещу ДПС. ДПС е в много силна позиция. Очертава се отново етнически вот. Слава Богу, не на религиозна основа, както можеше да бъде. Ако има балотаж, ДПС винаги губи, защото консолидира мнозинството българи срещу себе си. Ако няма балотаж, ДПС пак ще спечели. В началото на кампанията допусках изненада, но наличието на толкова кандидати към момента ме прави умерен оптимист.
- Как си обяснявате поведението на ГЕРБ там?
- Нямам обяснение. Те трябва да го коментират, ако изобщо имат обяснение. Както не мога да си обясня и поведението на СДС. Но и двете партии оттук нататък ще имат нулево влияние в този град.
- Струва ли си да се жертва кауза в името на една гарантирана победа?
- Питате може ли да се жертва каузата в името на интереса? Това е общоприето поведение на политическите играчи в 21-ви в. То датира още от края на 20-и в., когато моралът претърпя голяма деградация в глобален мащаб и парите, богатството, станаха господари на щастието. Защото в целия свят, не само в България, хората днес се интересуват повече от личния си просперитет, отколкото от идеите. Оттук и залезът на идеологиите, появата на популизма като политическа мода, разделението на база на интересите, а не на идеите. Така че отговорът е лесен, колкото и да не ни харесва, и той е, че каузата се жертва много лесно, ако има гарантиран интерес.
