|
| Даниел Смилов |
Що е пазарен фундаментализъм?
ПФ е идеология, която почива на вярата в съвършената ефикасност на пазара като инструмент за разпределение на ресурси в обществото. Следствие от тази вяра е дълбок скептицизъм по отношение на каквато и да била роля на държавата като координатор и инициатор на преразпределителни процеси. Според ПФ в най-добрия случай държавата може да се намесва с цел да осигури ограничен кръг обществени блага като национална сигурност, ред и законност: но дори в сфери като здравеопазване и образование пазарът може да постигне много по-оптимални от обществена гледна точка резултати. В повечето области държавата трябва просто да минимизира своето присъствие, като остави "невидимата ръка" на пазарните сили да организира нещата.
Не всички водещи политици в България, разбира се, осмислят в дълбочина тези принципи; мнозина биха дори ги отхвърлили, ако ги попитате директно. Но фактът е, че постепенно почти всички в политическата сфера, по една или друга причина, започнаха да говорят и действат по начин съзвучен (в различна степен) с тези принципи. Дори когато конкретни последователни действия са липсвали, ПФ мантрите прозират като основна обяснителна схема зад програми, говорене и визии за бъдещето на държавата.
В този смисъл ПФ се превръща в несъзнателно интернализирана идеология, един вид нова "политическа коректност", задължителна за модерния политик или анализатор. Проблемът е, че, разпространявайки се по този подмолно апокрифен начин, тя остава и недоразбрана, и изкривена, а в крайна сметка става и контрапродуктивна.
Затова редно е все пак да се каже, че ПФ не е научна теория, защото за разлика от научните теории не е нито концептуално непротиворечива, нито пък е емпирично проверена. Що се отнася до вътрешната й консистентност, ПФ разчита на предпоставки, които са несъстоятелни, като допускането за завършени (complete) пазари, например: т.е. "че има пазар за всяка възможна ситуация". Но както самият Кенет Ароу показа през 1964 г..., някои пазари на фючърси, по-специално пазари на риска, неизбежно отсъстват. След като някои пазари отсъстват... не всички икономически агенти разполагат с една и съща информация..." Това пък, в крайна сметка, води до неефективно и небалансирано разпределение на ресурси. Нещо повече..., дори само някои пазари да отсъстват, разпределението на ресурси и на другите пазари ще е неефективно." Тези думи на Пшеворски, разбира се, не решават веднъж и завинаги интелектуалния дебат за аксиомите на ПФ, но подсказват, че в основите на тази теория има доста сериозни пукнатини, през които прониква нуждата от държавна намеса.
Що се отнася до емпиричната валидност на ПФ, резултатите са далеч от несъмнени. Често пъти успехът на развитите западни демокрации през последния половин век се привежда като пример за триумфа на неограничените пазарни сили. Но всеки поне малко изкушен в политическата икономия ще признае, че всяка световна демокрация - САЩ, Великобритания, Япония, Германия и т.н. - следва свой специфичен модел, който е компромис между пазара и държавната намеса и регулация. Ако вярваме на историка Тони Джуд например, ще видим, че следвоенна Европа е постигнала забележителни резултати, не въпреки, а именно поради значителната държавна намеса във възстановяването на икономиката. Дори ако се вгледаме само в държавите в преход, ще видим, че сред най-успешните са както силно "про-пазарни", като Естония и Словакия, така и далеч по-склонни да интервинират в икономиката, като Словения и Чехия. Дори Унгария, с нейния голям дефицит и високи данъци, пак трябва да се брои по-скоро като много успешна държава (особено в сравнение с нас).
Изводът е, че ПФ съвсем не е научно проверена теория, а просто идеологическа смес от нормативни допускания, ценностни вярвания, математизиран апарат и универсални прескрипции, валидни за всички общества. По-важно е обаче, дали е полезен в нашия контекст.
Местният вариант на ПФ
У нас ПФ се подкрепя от два допълнителни аргумента: желанието за догонване на развитите държави и липсата на социален капитал и подготвен човешки ресурс за пазарното стопанство. Вярно е, местните последователи на ПФ ще кажат, че някои държави са се развили чрез по-голяма преразпределителна роля на държавата. Но това при нас би било невъзможно, защото ако се "отнеме" ресурс от бизнеса и икономически активното население и се насочи към сектори, които са държавни приоритети (образование, да кажем), резултатът ще е забавен икономически растеж и прахосване на средства. Първо, компетентността на администрацията не е достатъчна, за да определи правилните приоритети, а пък и ефективността й в провеждането на политики е ниска. Второ, ресурсът няма да се инвестира в бъдещи ползи, а най-вероятно ще се изразходи за заплати, които ще отидат за потребителски стоки (поради общата пазарна необразованост на населението) и в крайна сметка обществото ще стане по-малко богато, отколкото би било без преразпределението. Най-общо казано, ресурсът е добре да бъде оставен при тези, които създават доход, защото всяко пренасочване чрез данъци и правителствени програми ще постави този ресурс в неподготвени за пазарните реалности агенти.
Тези два аргумента формират базата на един широк консенсус сред основните български партии. За дясното пространство това е някак си разбираемо. По-интересно е, разбира се, "покръстването" на БСП в ПФ идеологията, макар че след истинското християнско покръстване и редовно черкуване на нейните лидери едва ли някоя метаморфоза би могла да ни изненада. В крайна сметка, интернализирането на новата религия е в толкова напреднала фаза сред социалистите, че се стигна дотам в "Панорама" Румен Овчаров да защитава ПФ ортодоксията срещу "опортюнистичните" предложения на Иван Костов да се вдигнат драматично заплатите на учителите.
Дори появяващите се популистки формации - "Атака", донякъде ГЕРБ, "Ред, законност и справедливост" и т.н. - също следват неотклонно ортодоксията. Парадоксът е, че освен Янка Такева в страната не може да се намери автентичен ляв популист.
Cost-benefit analysis на ПФ
Какви са ползите от ПФ у нас? Вече около десет последователни години изживяваме значителен икономически растеж. Като цяло, животът в страната се подобрява, намалява песимизмът по отношение на бъдещето. Същевременно обаче не се наблюдава да сме настигнали някого - все сме в една група с Румъния и макар че скъсяваме дистанцията с ЕС, моментът на настигането варира според изчисленията между 20 (в оптимистичния) и 100 (в песимистичния сценарий) години. А това са все периоди в обхвата на приказката за камилата и камиларя, че и за техните внуци. Вярно е, разбира се, че в сравнение с Виденовия нео-социализъм ПФ е значително по-напредничава идеологическа схема. Но доколко ПФ е ускорил развитието на страната в сравнение с всяко друго нормално управление, което преследва интеграция в ЕС и НАТО, създава възможности за частния бизнес, стреми се към ефективност и качество на обществените услуги, образова и се грижи за здравето на населението и т.н., без да се страхува, че така похарчените средства ще са непременно прахосани? Непрестанно ни се дава за пример Ирландия, където според нео-келтската митология ПФ е ускорил драматично развитието на страната. Но все пак, освен ПФ, там работят и други фактори, като чудесното владеене на английски език от иначе келтското население, динамични и модерни страни за съседи, 40-милионна диаспора в САЩ и т.н. Дали ПФ ще даде сходен ускорителен резултат в контекст без подобни благоприятни фактори? ПФ идеолозите биха твърдели, че успехите на про-пазарните страни се дължат на тях, а провалите - на случайни, контекстуални фактори. Но може и да е обратното, а най-вероятно е връзката между ПФ и икономическия възход да е случайна или просто много слаба.
Затова да се върнем у нас. Основният местен аргумент за триумфа на ПФ, както видяхме, се състоеше в липсата на достатъчно подготвен човешки материал и социален капитал, който да направи алтернативни, по-разпределителни модели приложими. За десет години материалът не стана по-подготвен обаче. Често цитирани изследвания показват как в образователно отношение България скоростно изостава от развития свят. Университетите са в наистина тревожно състояние - най-образованите деца вече са в чужбина и едва ли ще се върнат тук. Изследователска и развойна дейност на практика не съществуват. Не е ясно как в такава среда ще осъществим гигантския икономически скок, който ще ни доближи до партньорите в ЕС.
Публичните услуги, ползвани от мнозинството от населението, също са с много ниско качество. Администрацията се научи основно да се разширява, докато я съкращават: ако нещата продължават по този начин, тя би била неспособна дори да се саморазпусне, камо ли да преследва ефективно правителствени приоритети или да провежда политика. Разбираемо е, че и населението няма доверие в публичните институции.
И накрая, един неочакван страничен ефект на идеологическия ПФ консенсус е непрестанното делегитимиране на основните политически партии, защото съществените разлики между тях излиняват. На този фон се появяват популистки формирования, които също дъвчат неолибералните мантри, но са по-атрактивни за "изпростяващото бавно" население или заради харизмата на лидера си, или заради националистическо или антикорупционно перчене.
Предложения
| • | БСП да се преименува на БПФ (пазарни фундаменталисти) |
| • | Янка Такева да бъде произведена в "активен борец срещу ПФ" |
| • | Правителството най-сетне решително да се съкрати до Станишев, Петков и Орешарски (може би дори и без Петков?), като останалата част от правенето на политика се възложи чрез държавна поръчка на "Индъстри уотч" или друга подобна експертна организация. |
, но и интересно и занимателно. 
Румъния ще може да вари цуйка без акциз 
