Освен добрите български писатели имаше и графомани, както ги наричаше Хайтов. "Творбите" им залежаваха по рафтовете, а книжарките имаха план да изпълняват и хитруваха: "Да, имаме книгата, която търсите. Но тя се продава в комплект."

Комплектът се състоеше от търсената книга плюс няколко залежали. На "Солунска" и "Славейков" имаше книжарница и там се разигра следната сценка:

Възрастен мъж търсеше разказите на Селинджър, които Тошо (Тодор Вълчев) тъкмо беше превел. Дадоха му ги заедно с две книжки от поредицата "Искри от партизанския огън".

Разказите на Селинджър (в превода на Тошо) и Булгаков ("Майстора и Маргарита" в превод на Лиляна Минкова) излязоха в шестцифрени тиражи и докараха 85% от парите, раздадени после с контрактации на български писатели, включително на такива, чиито книги след това отидоха за претопяване.

Сега този механизъм го няма и някои "интелектуалци" с тъга си спомнят за някогашното спонсориране, което беше паразитиране на едни писатели върху други, по-добри писатели. Вярно, стана по-лошо. Сега хазартът не го облагат, учебниците и книгите ги облагат. Сиреч, в бюджета хазартът паразитира върху книгите. Но да продължа за Тошо и неговото куче.

Тодор Вълчев нямаше куче. Той преведе Марк Твен, О'Хенри, Стайнбек, Селинджър и още десетки. Първия си превод направи като студент - "Баскервилското куче" от Конан Дойл.

Бай Пейо, снабдителят на издателството, се вайкаше: "Кучето изяде хартията". Прав беше човекът. Тя бе лимитирана и за българските книги не остана хартия.

Тодор Вълчев не се ядосваше, понеже имаше щастлив характер. Счупи си крака на ски над "Щастливеца" (хижа "Алеко" на Витоша) и обясни:

- Да го бях мислил, нямаше да го измисля толкова хубаво. Бях закъсал със срока за О'Хенри. Хубавото е, че лошо си счупих крака. Докато ми свалят гипса, ще си стоя вкъщи, ще превеждам и ще наваксам. Завиждам си. Другия път не ми носете черен етикет, донесете ми оная със сламката, щото ефектът все същият.

Беше излишно да му носим. Изредиха се да му носят бетеанците, които той беше учил да превеждат. Казват, че благодарността не е човешко качество, но към добрия си учител хората изпитват обич, а тя е по-ценна. Сега Тошо учи ангелите да превеждат, защото и той отпътува с небесния омнибус.

Кръстан твърдеше, че всичко може да бъде преведено. Аз възразявах, а Тошо се съгласяваше с Кръстан, вместо да се съгласи с мен. Това ме ядосваше.

- Що се ядосваш, сякаш са ти откраднали чистачките? - иронизираше ме Тошо. Бяхме се заклели тримата, напук на всеобщата психоза, да не ставаме автомобилисти. Те, двамата си устояха на думата; караха велосипеди. Аз, за мой срам, не устоях и те ми се присмиваха. А на токийското летище се смеели на Тошо, като помъкнал амортисьори за моята тойота. Все едно на софийското летище да видиш пътник, помъкнал тухли.

- Щом всичко може да бъде преведено, можете ли да преведете "хараламбене му е майката" - заяждах се аз.

- Ти пък да не би да можеш - смееха се те.

Тошо искаше да направим нещо хубаво и трудно. Както предишното поколение. Проф. Марко Минков, учен от световна величина, беше превел "Жив е той, жив е" на Ботев, Марго Алексиева беше превела "Под игото" на Вазов. Но те бяха живели и учили в небългарска езикова среда. Ние - не. Вярно, преведохме туй-онуй. Но се отчаяхме, когато чухме репликата "Хараламбене му е майката" в пиесата на Радичков. Апропо - във форума на в. "Сега" прочетох превод на "Върви народе възродени" и поздравявам преводача.

Сега зная, че Тошо е бил прав да вярва, че всичко - дори "хараламбене му е майката" - може да бъде преведено. Прочетох онзи ден Language: Translating the lingo of adultalescence. By William Safire (safireonlanguage@nytimes.com). Простете ми, че използвам латиница. То е за улеснение на форумците, които търсят и намират онова, което споменавам, както миналата сряда един ми намери The Celestial Omnibus.

Сега вярвам, че някои от българчетата, които растат в чуждоземна езикова среда, ще могат - ако поискат - един ден да преведат "хараламбене му е майката" и въобще да направят онова, което ние не успяхме да направим. Казвам го само за протокола.

Да бе знаел Тошо, че 10 години, след като той отпътува с небесния омнибус, just for the record ще бъде преведено не за протокола, а за рекорда, щеше да се развесели.

- Висок! - поздрави го Кръстан.

- Висок! - отвърна му Тошо.

- Поздравяваме се с "Хай" - обясни ми Тошо. - Hi, Джимо! С Кръстан се разбрахме ние да не превеждаме Хемингуей, Фицджералд и Труман-капута, щото там си ти. Всяка жаба да си знае гьола. Разбра ли бе, жабок?

Такива бяха моите приятели Тошо и Кръстан, преди да отпътуват с небесния омнибус.