|
| Димитър Гочев |
- Как според вас, г-н Гочев, държавата допусна такъв гаф - Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да върне правителствените номинации за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург?
- Не за първи път се допуска такъв гаф. Подходът при предлагането на съдия не е добре разбран. В нашето общество има доста заблуди. Първата е, че съдията в ЕСПЧ е представител на страната. Когато избираш трима души, които да предложиш на ПАСЕ, трябва да подбереш хора, които ще са независими, с известна гаранция за непредубеденост и безпристрастност. На второ място, трябва да се знае добре каква е функцията на съдиите там. Много хора си мислят, че всеки юрист с опит и име може да е съдия в Страсбург. Но съдийската професия има своите специфики. И въпреки че в състава на ЕСПЧ и по мое време имаше хора, които не са съдии, все пак мнозинството бяха професионални съдии. Не че другите не си изпълняват адекватно функциите, но добре личи кой е професионален съдия и кой не.
- Г-жа Снежана Ботушарова, чийто мандат в Страсбург вече изтече, също нямаше съдийски стаж.
- Искам да вярвам, че тя в течение на годините влезе в тази професия. Казвам го, без да имам конкретни основания за това. Би могло да се очаква, и доста често става, в състава на съда да попадне адвокат или професор по право, който няма тази, да я наречем, професионална деформация. В течение на времето той влиза в тона. Но е хубаво да се обърнем към професионалните съдии.
- И при предишния избор е имало проблеми...
- Да. Всъщност опитът ми идва от времето, когато избираха мен.
- Тогава бе предложена и съпругата на зам. правосъдния министър Петър Стоянов, който по-късно стана президент.
- Не искам да коментирам имена. Би трябвало обаче да се има предвид, че не се гледа с добро око не само в ПАСЕ, но в рамките на СЕ и на съда, когато се предлага човек от управлението или който изхожда от правителството. Аз съм свидетел на доста негативни коментари, когато бяха предложени дипломати. В настоящия случай е очевидно, че не е погледнато добре на това, че се предлага зам.-министър на правосъдието (Маргарит Ганев - б. р.). Правителството е страна по делата, които той ще гледа.
- Правителството едва ли не си дава сметка за всичко това.
- Не се и учудвам. Има известна инертност в придобиването на опит в тази материя. Някакъв инат дори. Казват - нищо, няма значение, така ще направим. Сега министърът на правосъдието Миглена Тачева е решила да прави съвет, в който да участват неправителствени организации, които да си кажат мнението, да предложат хора. Това не е лошо. Но ми се струва, че не е лошо и Висшият съдебен съвет да бъде консултиран. Особено ако се изходи от мисълта, че номинираните трябва да са от съдийските среди. Изключително важно е и кандидатите да знаят английски и френски, или поне един от тях. Трябва да познават и конвенцията и практиката на съда.
- Доколко държавата е компрометирана от това, че ПАСЕ не прие първите ни предложения?
- Ние, българите, сме чувствителни на тази тема. Смятаме, че вече сме компрометирани в очите на европейската общественост. Е, има такова нещо, но не е фатално. Но при всички случаи това трябва да е указание за по-голяма прецизност и по-добра преценка при подбора.
- Една от основните критики бе, че процедурата по номинациите не е прозрачна.
- А трябваше ли да се бие барабанът кого предлагат?! Разбира се, хубаво е да се знае. Но когато предлагат някого, веднага има кой да хвърли кал срещу него. Хубаво е да има прозрачност. Но пък тогава се създава възможност да се даде глас на злонамереност и компромати. От друга страна, гласността възпитава обществото, създават се повече задръжки у тези, които трябва да вземат решение.
- Как си обяснявате това, че в последните години ЕСПЧ присъжда по-малки обезщетения на българите в сравнение с граждани на други държави? Това не е ли вид сделка на държавата с човека, когото е пратила там.
- Не. Човекът там трябва да е независим, безпристрастен и да не се интересува от позицията на държавата. Но се държи сметка, поне в някои казуси, за стандарта в една държава, стойността на парите. Въпреки че това не е много справедливо.
- Защо вие не останахте още един мандат?
- Не че не исках. Аз бях единственият съдия от стария състав, който отговаряше на новите изисквания на конвенцията, но не беше предложен от своето правителство. Това направи много силно впечатление на цялата общност на СЕ.
- Неудобен ли бяхте?
- Отговорът е делото "Луканов". (Андрей Луканов престоя в ареста от 9 юли до 30 декември 1992 г. по обвинение, че като първи зам.-председател на Министерския съвет през периода 1986-1989 е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не бе осъден и делото бе прекратено. След това подаде жалба в ЕСПЧ. През 1997 г. съдът прие, че задържането не е било законно и България бе осъдена да плати 40 000 френски франка обезщетение - б. р.)
Политиците ни имат погрешно виждане, че съдията трябва да е адвокат на държавата. Те малко ми се разсърдиха. Някой дори ми каза - ти не можа ли да гласуваш с особено мнение. Това беше първото българско дело в ЕСПЧ. То беше за всички ясно. Щях да се изложа страшно, ако бях писал особено мнение. Още повече че бях убеден в правотата на решението. Това мое поведение се оцени положително там. Но тук не ме уважават за това.
- Значи държавата си търси и праща удобен човек.
- Да. И това може да е причина за грешки.
- Има ли рецепта срещу бавното правосъдие, заради което толкова често България е осъждана в Страсбург?
- Би трябвало. Да вземем например бавното решаване на търговските дела, които са свързани с огромни интереси, а понякога се протакат с години. Затова би трябвало да се създадат специализирани съдилища и специални процесуални правила. Това се отнася и до трудовото правораздаване, изключително болен въпрос.
Когато италианците бяха шампиони по дела за бавност, те извършиха съдебна реформа, която се състоеше в две прости неща. Увеличиха броя на съдебните райони и броя на съдиите.
- Как оценявате новия ВСС?
- Очаква се, след като вече е постоянно действащ, да работи по-ефективно.
- Парламентът гласува своята квота ан блок. Така не се ли промъкнаха и хора, които не са подходящи?
- Не знам дали са се промъкнали. Но гласуването ан блок не е правилно. Трябваше да ги изберат един по един и да се направи по-добра преценка на качествата им. Лошото е, че нещата се политизират. Прокрадва се съмнение, че хората, избрани във ВСС, са представители на някоя политическа партия.
- Задава се и избор на инспекторат към ВСС. Така нещата още повече приличат на пазарлък.
- Аз винаги съм бил против пазарлъка и политическите преценки при избора на хора, които не са политици. Когато си избран, защото те предлага еди-коя си партия и тя има възможност да се наложи в парламента, нещата се опорочават още в самото начало.
- Парламентът си държи едно свободно място и в Конституционния съд (КС) от доста дълго време.
- Да. А това е много лошо. И затруднява работата на КС, тъй като за вземането на решение в него са необходими 7 гласа. При положение че един човек липсва, се стига до патова ситуация - КС не може да вземе решение.
- Политически ли ще бъде и изборът на следващия председател на Върховния касационен съд?
- Надявам се да не е. Когато Константин Пенчев, един безспорен професионалист, се избираше за председател на Върховния административен съд, имаше съмнения, че е политически избор. Дори да е било така, той доказа с поведението си, че е един безпристрастен човек.
- Историята се повтори и при избора на главния прокурор Борис Велчев.
- За много хора не е тайна, че главният прокурор е човек на президента. Но той се държи правилно. Балансиран е. Нямам впечатление, че е политически пристрастен.
- Какъв трябва да е шефът на ВКС?
- Най-добре е да е човек от кариерата. Не виждам как един председател на ВКС не може да реши едно дело. Той не трябва да е само административен ръководител.
- Сега е по-скоро така. Иван Григоров влезе по едно дело - за регистрацията на НДСВ.
- Май точно така беше. Григоров действително се прояви преди всичко като администратор. Но за това може да му се даде положителна оценка. Но той не е съдия, той стана шеф на Върховния съд, без да е решил едно дело. И това прави впечатление и с основание може да се критикува. В края на краищата ще реши ВСС.
- И президентът, който подписва указа за назначаването.
- Смятам, че президентът тук няма да се намеси толкова, колкото предполагам, че се намеси при избора на главния прокурор.
- Защо? Шефът на ВКС е един от тримата големи в съдебната власт.
- Президентът назначава с указ председателите на върховните съдилища и главния прокурор, но всъщност не може да откаже втори път. За да компенсира тази недостатъчност на възможностите си, той използва и други лостове - разговори и убеждаване, упражняване на авторитет. Друг е въпросът дали го оправдавам. В случая с Борис Велчев резултатът е положителен.
- Виждате ли връзка между предсрочното прекратяване на мандата на ВСС и избора на шеф на ВКС?
- Свидетели сме на няколко предсрочни прекратявания на мандата на ВСС и те са били винаги свързани с желание за доминиране над съдебната система от тези, които имат мнозинство в парламента. Така че съмнение може да има. Въпреки че е оправдано да се прекрати мандатът, след като на практика се създава нов ВСС, който действа постоянно. Но не трябва някой в политиката да си мисли, че като налага председател на ВКС, яхва съдебната система.