Призракът на добрия стар двуполюсен модел отново броди из България. Бавно и полека низвергнатото през последните години първородно чедо на нашенската демокрация се възстановява от удара, нанесен му от ябанджията* през 2001 г. Така са наричали дядото на Симеон Сакскобургготски навремето, но прякорът отива и на внука, пък е и натоварен с коалиционни конотации.

На този местен вот почти навсякъде, особено в големите градове, се оформят два полюса - БСП и ГЕРБ. Според социолозите битката между тях ще е оспорвана и е трудно да се прогнозира кой от двата ще надделее. А и на местни избори е твърде сложно да се каже кой печели и кой губи.

Но отсега може да се прогнозира с голяма доза сигурност, че след следващите парламентарни избори



това ще бъдат и полюсите в парламента



Около БСП ще гравитира ДПС. Ахмед Доган този път е хванат натясно и няма да може да е в любимата си роля на балансьор. Ясно е, че той с ГЕРБ нищо общо не може да има, заявките и от двете страни в тази кампания са доста непримирими. На Бойко Борисов не може да му се отрече, че успя да изтика Доган от уютния за него център в левия ъгъл. И може би точно затова Сокола публично сипе огън и жупел срещу него. Дори Иван Костов, който навремето нарече ДПС проклятие, не успя да предизвика толкова омраза у Доган. По онова време въпреки всичко ДПС не изключваше сътрудничество със СДС по места, докато сега ръководството взе специално решение, с което забрани достлука с ГЕРБ.

Партиите от старата десница пък очевидно ще гравитират около ГЕРБ. Вярно, че ДСБ не ще и да чуе за Бойко Борисов. Но ако хората на Костов гласуват в парламента заедно с БСП, това определено ще бъде поредният, ако не и последният пирон в ковчега на тази партия. Из общинските съвети подобни странни обединения може и да минават незабелязано, но на национално ниво ефектът ще е унищожителен. Пък и в крайна сметка костовистите преглътнаха обединение със СДС, все ще склонят поне на общи действия с ГЕРБ.

Що се отнася до другия центристки субект НДСВ, след всички интриги, драми и височайши ултиматуми за него е съмнително дали въобще ще го бъде. Все пак твърде вероятно е да се закрепи. А лидерът му със сигурност е скатал още нещичко в торбата с лъжите - същата, от която извади 800-те дни, и отказа от коалиция с БСП, за да го вкара в парламента. Всъщност Симеон още отсега взе да я развързва тая торба, обяснявайки, че ако е зависело от него, щял да е по-ларж с учителите. Чудно от 2001 до 2005 г. от кого зависеше. Дори да влезе в парламента обаче, НДСВ със сигурност няма да е факторът, който е в момента.

"Атака" пък май съвсем залиня. ГЕРБ успешно й отмъква електорат, а и тя самата се самоубива с всеки следващ билборд на Слави Бинев. Волен Сидеров сякаш не си дава сметка, че неговата сила са скромните кампании с плакати тип позиви и обръщенията по телевизия "СКАТ". Клиповете в националния ефир и ефектните рекламни пана носят само негативи на "Атака". Чудно откъде пари за тях, след като държавната субсидия, заради която бивш и настоящ атакист се хванаха за гушите насред пленарната зала, не се превежда на формацията. Пък и за атакистката разточителност напоследък и субсидията дори нямаше да стигне.

Кой от двата полюса ще надделее в следващия парламент, също е трудно да се каже отсега. Следвайки логиката на двуполюсния модел,



най-вероятно това да е ГЕРБ



Сегашната коалиция със своето високомерие, което лъсна по седенките с учителите, също активно работи за успеха на Бойко и компания. ГЕРБ може би няма да има мнозинство. Но нищо чудно да събере такова заедно с десницата или дори само с част от нея.

Завръщането на двуполюсния модел е добра новина. При всичките му несъвършенства той беше далеч по-добър, по-ясен и по-чист от сегашната тройнокоалиционна мъгла. Основният му недостатък бяха червената и синята метла. Метлите обаче така или иначе си ги има и сега. За сметка на това не е ясно кой точно управлява, как точно се вземат решенията, как се номинират хора за този или онзи пост и т.н. Може би са прави политиците и политолозите, които твърдят, че отсега нататък ще има само коалиционни управления. Те обаче няма да са чак толкова разнородни и безпринципни като настоящото. Защото браздата между лявото и дясното отново взе да се мержелее.

-------------

*ябанджия - на турски чужденец.