Когато банкери сядат да обсъждат някакви проблеми, то на трапезата обикновено има "Перие". В света богатите хората се разделят на такива, които пият "Евиан", и такива, които пият "Перие". Това е спор като този - какво да караш мерцедес и беемве. Само заради името си тази вода е скъпичка.

В света на учителите хората се делят на такива, дето могат да платят на "Софийска вода", и тия, дето не могат да се издължат към местното ВиК. Г-жа Панова, 26-годишна учителка, с две дипломи и три езика, която срещнах покрай протестите, ми показа последния си фиш от заплата - 220 лв. В момента е залъгвана, че ще получи като начало 10-процентно увеличение. 220 лева струва вечеря за четирима в добрите ресторанти на София. Там, където ходят банкери и политици. 220 лева не стигат за нищо и това го знаят всички преговарящи.

Сигурен съм, че мнозина ще ме срежат за популисткото сравнение. Може да е популистко, но си е голата истина. То и самото ни общество е гола вода, щом допуска хората, които се грижат за интелекта на нацията, да са унижени и оскърбени. Защото дори и стопроцентно увеличение на заплатите няма да направи живота на един учител по-добър. Просто ще облекчи мизерията му и толкоз. Поради тази една причина хората имат право да излизат на протест, да стачкуват.

Друг е въпросът, че аз



дълбоко се съмнявам в добрите намерения на синдикатите,



които доволно яхнаха протеста. Особено предвид факта, че драмата се разиграва по време на избори. Есента е чудесно време за преврати, идеално време за бутане на властта. Сигурно някой много желае това да се случи. Моделът на превратите винаги е един и същ - хората трябва да излязат на улицата. Едно изкуствено повдигане на цените, истерия, следвана от масово обедняване, лавина от стачки, тежка зима и... през март ще посрещнем пролет и ново правителство. Така се правят бунтове - през есента, преди избори.



Съмнявам се и в добрите намерения на правителството



То може да има математически основания да се дърпа на исканията на стачниците, но няма как да ни убеди, че е логично всички цени да растат, сивата икономика да просперира безнаказано, а жизненият стандарт да не мърда. Това, с което най-много плашат народът ни днес, е, че ако се изпълнят исканията на учителите на 100%, ще настъпи хаос, защото след тях също толкова непоколебимо ще скочат лекарите, учените, миньорите... всички по списък. Това е сериозна заплаха. Най-вече за властта!

Независимо дали учителите са употребявани или не за политически цели в този момент, те заслужават уважението, че упорито отстояват исканията си. А стачката сама по себе си повдига редица важни за дискусия въпроси.

Основният е за



отношението ни към стратегическите задачи на нацията



Егоистично погледнато, това, че поколенията след нас са все по-неграмотни, може да ни радва - колкото и да минават годините, нас все ще ни търсят за работа, защото пазарът е гладен за грамотни хора. В същото време обаче трябва да кажем, че тази тенденция е ужасяваща. Състоянието на образованието, здравеопазването, културата е изключително важно за просперитета на държавата и нацията. Когато се правят предвоенни анализи, винаги към състоянието на националната сигурност на противостоящата държава се включват оценки за образованието и здравето на нацията. И двете области у нас са зле. Това означава, че цялата нация е зле. Да, заплатите са в окаяно състояние. Но и реформата хич я няма. Както се казва - учителите не могат да живеят по старому, а правителството не може да ги управлява по новому. Една доста революционна ситуация. Една революция не се ражда от нищото. Това е процес, който достига до своята невъзможност да се разреши даден проблем.



Решението на една криза се съдържа в самата криза



Ако едни преговори влязат в задънена улича, защото едно съсловие не иска да се реформира, но настоява за повече пари, а едно правителство не може да го реформира, нито да му осигури по-достойно заплащане, то може би горчивата чаша трябва да се изпие до дъно. Може да изглежда на пръв поглед доста деструктивно, но само ако се разруши един порочен модел, един циклещ в затворен кръг процес, само тогава може да се направят големите стъпки.

Ясно е, че синдикатите ще спечелят от цялата работа - те винаги печелят. Ясно е, че учителите ще изгубят - те може и да получат увеличение, но след това ще последват и съкращения, а и както казах, увеличението само ще облекчи мизерията.

Но за да се направят големите стъпки и в реформата, и в стандарта на живот, то правителството постоянно трябва да усеща заплаха за себе си. Улицата трябва постоянно да е жива. Политиците трябва да се страхуват, че ще секнат вечерите на стойност една учителска заплаха. Само паническият страх, че може да бъде пометено от властта, може да накара правителството да предприеме дълго отлаганите, болезнени реформи, от които ще спечели обществото. Затова - Бог да благослови революцията! Надявам се учителите да докажат това.