Доц. Симеон Елазаров e изпълнителен директор на Софийската стокова борса от 9 години. Завършил е УНСС и в момента е доцент в катедра "Маркетинг и управление на производството" в Лесотехническия университет. Има редица научни степени и специализации в Япония и Англия по банки, финанси и борсова търговия. Публикувал е над 130 книги, монографии, учебници.



- Доц. Елазаров, хлебопроизводителите твърдят, че само предстоящите местни избори ги спират да продават насъщния на реалната му цена и след изборите предвещават поскъпване. Има ли някакви икономически основания за ново поскъпване?

- Ако се вгледаме само в пазарните фактори, ще стигнем до извода, че неминуемо хлябът ще трябва да поскъпва. На борсата в момента продавачите на жито вече искат до 550 лева за тон без ДДС, а само преди седмици цената бе 420 лева. Не трябва да се забравя и по-скъпата електроенергия.

Но говорим все пак за стоката, която присъства на всяка българска трапеза. Цената й трябва да се определя от един организиран пазар, на който да се срещат не само производители, потребители, но и профсъюзи, та дори и самата държава. През 1974 година например бях във Виена и станах свидетел на едномесечна дискусия дали да поскъпнат кифличките им. При нас подобни обсъждания липсват, а скъпотията в магазините май впечатли само потребителите. Но ако се замислите, държавата трябва да има задължението да запази някакъв екзистенц минимума и да съхрани населението си. А зад гръмките прогнози за предстоящи поскъпвания ясно личи политическата ситуация, в която сме.

- Предстоящите избори ли имате предвид?

- Разбира се, с наближаването на вота всеки се опитва да привлече дивиденти на своя страна, а това става, като се покаже, че правителството не може да овладее даден процес. Затова заваляха прогнози, че самунът ще стигне 2 лева за кило по Коледа. Подобно "плашило" притеснява потребителите, а и определя предпочитанията им за предстоящите избори. Така че повече от ясно е, че прогнозите за поскъпване на стоките се целят в негативния вот на потребителите на местните избори.

- Докъде обаче стига влиянието на сушата и на изборните игри и откъде започва спекулата на зърнения пазар?

- Разбира се, спекула има. Особено едрите земеделци използваха сушата и посочвайки ниските си добиви, надуха повече от два пъти цената на житото. Знаете, че в началото на август се оказа, че у нас суровината е по-скъпа дори и от САЩ и Европа. Мелничарите също оскъпиха брашното, още преди жътвата да беше почнала. Фермерите обаче забравиха, че вече сме част от Евросъюза и за тях са предвидени евросубсидии от по 14 лева за всеки декар. Но този допълнителен доход явно не се признава или се смята за подарък и затова пазарът стои блокиран в търсене на нови, по-високи цени. А логиката на тези субсидии е производителите да предлагат на по-ниска цена продукцията си.

Обикновено към края на август началото на септември при нас започваха сделките с жито. Сега има задържане. Помислете - това също е вид стачка, при която всеки чака да стигне до победата, т.е. цената да стигне до най-високото си равнище и тогава да продава. Единственото раздвижване е появата на Държавния резерв, който се опитва да купи 50 000 тона жито през трите стокови борси. Покупката обаче ще стане трудно, защото резервът дава едва до 330 лева за тон без ДДС, а продавачите искат поне 480 лева.

- Останаха ли възможности агенцията да запълни запасите си с внос?

- Това може да стане само след договорености на правителствено ниво. Имаше един опит от Казахстан да се внесе по-евтино, но проблемът е, че тяхното жито ще излезе също скъпо - заради транспорта до България. В Русия и Украйна житото е по-евтино - 265 и 231 долара за тон. Суровината е по-евтина, защото там земята все още не е частна, химическите им заводи бълват торове на безценица и въобще икономиката им все още не е напълно пазарна. В Украйна до сегашните избори имаше забрана за износ, която след съставянето на кабинета се очаква да падне. От Русия също е изгодно да се внесе зърно, макар че там правителството въведе 10% такса отгоре върху цената за износ. По този начин руснаците се стремят да не навредят на своя зърнен баланс.

- Оказва се обаче, че ситуацията с царевицата е по-катастрофална от тази с пшеницата - очакванията са добивите да са с 85% по-ниски от миналогодишните, което обрича животновъдството. Как се стигна дотук?

- Освен лошата година трябва да отчетем, че ние нямаме поливно земеделие. В годините на прехода всичко бе разрушено. Всяка година земеделското министерство получава от парите на данъкоплатците средства, за да възстановява и поддържа тези съоръжения, но никой не отчита как се изразходват тези средства. Ами погледнете към наводненията в Цар Калоян. Една от причините за тях е и липсата на напоителните системи, които да поемат част от водата. Оказа се, че след връщането на земята самите земеделци са унищожили тези вади - за да не преминават през нивите им.

- Въпросът е обаче има ли шанс да се внесе отнякъде евтина суровина, например от интервенционната агенция в Унгария, както се обещаваше?

- Унгария съхранява интервенционния запас на голяма част от Европа. У нас в публичното пространство бе тиражирана продажна цена от 101 евро на тон, но тя не е реална. Просто правителството си правеше сметката без кръчмар, защото това е началната цена на един търг, а след наддаването нараства двойно.

- Т.е. правени са сметки без кръчмар или просто правителството споменаваше тези цифри, за да успокои пазара?

- За мен едва ли умишлено се споменаваше тази ниска цена. Просто кабинетът не бе разучил механизма, по който интервенционната агенция продава. Макар че имаше други изказвания, които призоваваха фермерите да не държат житото в складовете, а да го изкарат на пазара, защото иначе рискуват да се развали. Но специално за царевицата има страна и с рекордни добиви тази година. Това са САЩ, където реколтата позволява дневно да се изнасят по 1 млн. тона. Американската царевица струва около $175 на тон, а у нас върви над $330. Но пък транспортът ще я оскъпи със $100 на тон.

- Започнаха ли биогоривата да диктуват цените на суровините и у нас?

- Да, цените в ЕС и САЩ растат нагоре и заради пренасочването на огромни количества от суровините за биогорива. У нас все още няма такива големи мощности за производството им, че изкупуването на суровина за тези цели да влияе на цените.

Според мен обаче констатациите, че петролът или газът свършват, са също спекулации. Дори трябва да се запитаме доколко е редно Европа и САЩ да заставят държавите да произвеждат биогорива и дори да се слагат норми - до еди коя си година биогоривата да са 10% от традиционното гориво и т.н. Тази политика трябва да се преосмисли внимателно, и то в световен мащаб, защото дори палмовите гори около екватора започнаха да се изсичат, за да се претопяват в палмово масло, което бързо става на гориво. Това обаче е опасно, защото обричаме планетата на смърт.

- Нашенската спекула обаче ще може ли да се пребори чрез сводката с най-ниските и най-високите цени, която започна да издава Комисията за защита на потребителите?

- Подобно представяне на цените и досега се правеше от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която наблюдаваше цените само на едро. Истината е, че цената на дребно зависи от много неща. Съвсем нормално е например чушките в Пазарджик да са по-евтини, отколкото на пазара в София. За мен цялото това мероприятие на икономическото министерство е излишно и, честно казано, не виждам никакъв смисъл. Търговците знаят много добре цените, следят показанията на комисията по стоковите борси. Отделният гражданин едва ли ще се заинтригува, че най-ниската цена на олиото е 2.60 лв., след като като го купува по 3.50 лева за литър. Да не забравяме, че той дори не знае в коя част на страната е намерена тази минимална цена.