300 милиона лева. Това е числото, което се хвърля на публиката в мига, в който стане дума за загубите на държавата от сивия сектор в търговията с горива. По-точна сметка никой досега не е направил. Няма да сме обективни, ако кажем, че държавата съвсем е вдигнала ръце от тази дълбока пробойна в хазната. Но е факт, че продължават да изтичат стотици милиони пред очите на митници, данъчни и полиция, които, по всичко личи, знаят много добре какъв точно е проблемът и как може да се реши. Въпросът е защо властта не желае да разсече гордиевия възел.

Схемите за пътя на незаконното гориво са толкова добре известни, че съвсем не е нужно човек да е специалист, за да установи кои са



пробойните в системата



Директната контрабанда от години е отстъпила място на други хитрини. Измамите първоначално се свеждаха до деклариране на по-ниски цени на горивото, за да се плати по-малко ДДС, или пък до различно тарифно класиране, т.е. представяне на даден вид нефтопродукти за друг, за който не се дължи акциз. "Оттам нататък минахме през вноса на компоненти на различни видове горива, за които също не се дължи акциз, но при едно елементарно физическо смесване с други продукти се получават акцизни стоки", добавя шефът на "Митническо разузнаване и разследване" Румен Данев.

Има и нови проблясъци в престъпните схеми след влизането на България в Евросъюза. За митничарите напоследък е почти ежедневие да залавят оцветено гориво от Гърция. В южната ни съседка по този начин се бележи горивото, което е с намален акциз и се използва само за селскостопански цели. Очевидно е, че онези, които го внасят в България с цел продажба, са част от престъпна схема. Именно заради опасения за подобни злоупотреби България предпочете друг режим за земеделските стопани - възстановяване на платения акциз върху горивото на базата на фиксирана разходна норма на декар.

Друга незаконна схема след влизането в Евросъюза е прекарване от фирми фантоми на гориво от Румъния и Гърция - страните, с които България вече няма гранични митници. Те внасят акциза, защото той е обезпечен с банкова гаранция, но си спестяват ДДС заради отложеното във времето плащане на налога. През това време фирмата "изчезва", от нея не може да бъде взето нищо, защото тя често се води на социално слаб или на лице с открадната лична карта, разказват експерти.

Пробойна, и то доста широка, продължават да бъдат



безмитните бензиностанции



След маскировъчната операция, при която в края на миналата година уж закрихме безмитната търговия по вътрешните с ЕС граници, се оказа, че безмитните бензиностанции просто се преместиха от една гранична зона в друга. Оцеляването им вероятно се дължи на факта, че повечето са собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен. Оказа се, че освен на ГКПП Капитан Андреево и Калотина евтин дизел и бензин ще се зареждат и на пунктовете Златарево, Брегово и Лесово по границите с Македония, Сърбия и Турция. Можем само да гадаем какви обороти се въртят през въпросните бензиностанции предвид факта, че само наемът на работещата на пълна пара до края на миналата година станция за дизел в свободната зона в Русе беше около 600 000 евро на година. "След затварянето на тази бензиностанция продажбите на нормалните обекти се качиха 2-3 пъти", заяви пред "Сега" представител на ръководството на една от големите фирми на пазара за гориво.

Големите фирми се оплакват най-вече от факта, че евтиното гориво продължава да се отклонява за вътрешността на страната. Дизелът се пълни в допълнителните резервоари на тировете, които могат да съберат и 250 литра, и 2000 литра. Въпреки че те зареждат горивото на излизане от страната, нищо не им пречи скоро след това да влязат обратно. Така малките бензиностанции (в страната са около 2100) се снабдяват с евтин продукт, разказват хора от бранша. Отделен е въпросът дали зад малките бензиностанции се крият само дребни играчи, или чрез незаконното гориво текат пари и към организираната престъпност.

Още една хитрина, чрез която не се плаща данък, е изключването на фискалния апарат в бензиностанцията. Така бензиноколонката регистрира зареденото гориво, но то не се отчита пред данъчните.

Всички тези схеми са



добре познати и на митничари, и на полицаи



И има начини държавата да им се противопостави.

Пренасянето на гориво от Румъния или Гърция може да се следи, така че да не се избягва плащането на данъците. "Вече сме държава-членка на ЕС и имаме системи, с които следим движението на тези стоки. Всичко, което тръгва легално от страна-членка и трябва да дойде при нас, ние го следим по електронен път. Колегите от другите страни ни питат пристигнала ли е стоката, ние пък се интересуваме дали тя е точно тази, която е тръгнала, дали е в същите количества и т.н. Този механизъм не дава 100% гаранция, но го има и е много ценен", поясни пред "Сега" Румен Данев.

Лесно могат да се засичат и опитите за измами с безмитно гориво. Според Данев обаче бензиностанциите на Фуат Гювен изобщо не са чак толкова сериозна заплаха и не става въпрос за такива количества, каквито се изнасят в публичното пространство. "Имаме сериозни регистри на тези, които имат допълнителни обеми, и те се обновяват непрекъснато. В електронен формат се води система, която следи кои превозни средства минават, кога минават и т.н. Ако един ТИР премине няколко пъти границата за 24 часа, това моментално се засича", казва още Данев.

Полицията също доказа, че стига да иска, може да пресече сериозни загуби за бюджета. Престъпна схема за кражба на огромни количества гориво от бургаската рафинерия "Нефтохим", действала поне година, разкри през февруари ГДБОП. Оказа се, че в схемата са участвали 24 души, сред които големи търговци, служители на "ЛУКойл" и шофьори на цистерни. Те правели заявка към рафинерията, после пристигала цистерна, в която е имало байпас. Така само част от горивото на практика е било с платени данъци. Кражбите са ставали само нощем. Установено бе, че само с една цистерна са отклонявани около 15 хил. литра гориво. Първоначално изчислените щети за държавата бяха за над 1.3 млн. лв., а за "ЛУКойл" - над 3 млн. лв. Откраднатите количества не са се продавали в големите вериги бензиностанции, а в многобройните малки бензиностанции с 1-2 колонки, уточниха тогава от полицията. Впоследствие комбинатът проведе вътрешно разследване и прати благодарствено писмо до ГДБОП за разкритията.

Така че, от една страна, държавата се мъчи да убеди бизнеса, че нещата са под контрол. "Сив сектор има, но приходите от акцизи и ДДС непрекъснато растат. Освен това за полугодието сме събрали акциз върху 1.6 млрд. литра гориво при очаквано потребление за тази година 3.2 млрд. литра по данни на самия бизнес", казва Румен Данев. "На фона на тези цифри оценка, че 30% от търговията е в сивия сектор, не ми звучи логично", допълва митничарят.

От друга страна обаче, реалният бизнес продължава да се оплаква от щетите, които му нанасят



знайните и незнайни бензиностанции по села и паланки



Затова и от години фирмите изреждат на държавата какво може да се направи по въпроса.

Най-големите вериги бензиностанции у нас - "ЛУКойл", "Петрол", "Шел", OMV и др., например предлагат от години насам да се изгради онлайн система, която да свързва всички обекти в страната със системата на данъчните. Дори липсата на информация за транзакции в реално време може да е сигнал за изключено фискално устройство например. Според финансовото ведомство обаче това означава да се ангажират много чиновници за следене на данните, пък и не било панацея.

Фирмите предлагат също да се въведе лицензионен режим за бензиностанциите. Самият Данев признава, че няма 100% точна информация колко са те у нас, защото "винаги в някой бивш селскостопански двор могат да стоят по няколко бензиноколонки, които не се водят на отчет никъде". Въвеждането на нов разрешителен режим обаче щяло да предизвика гнева на Брюксел, който непрекъснато ни съветва да облекчаваме бизнеса от подобни регулации.

"Шел" настоява също незабавно да се затворят безмитните бензиностанции и да се премахне привилегирования им статут. Това пък вероятно е искането, в което държавата най-малко ще се вслуша предвид покровителството, с което се ползва Фуат Гювен в правителството и парламента.

Въпреки че демонстрира диалог с бизнеса, като лично го покани през лятото да изложи предложенията си, държавата по-скоро разчита на традиционните си средства за борба със сивия сектор - информационните системи за движението на стоки през вътрешните граници на ЕС, обмена на подобни данни с трети страни, изненадващи проверки на място от митници, полиция и т.н. Досега по нищо не личи идеите на бизнеса да са взети предвид. Така или иначе, начини държавата да си събере парите от горивото очевидно има. Въпросът е иска ли някой да ги прилага, или е по-добре да се поддържа пробойната в бюджета.