Знаеше се, че бъдещата Национална агенция "Сигурност" (НАС) ще се роди в много мъки, спорове, скандали и откровена политическа търговия. Но пък че ще има чак толкова личностни и институционални челни сблъсъци заради нещо, още неродено, едва ли някой е предполагал. Защото макар и законопроектът за създаването на НАС да мина на първо четене с очакваното сравнително единодушие в управляващото мнозинство и с естественото рязко отхвърляне на опозицията, се очертава жестока битка с много въпросителни при второто, окончателно гласуване.

Два са основните въпроси - да има ли изобщо такава агенция и ако да - как тя ще промени статуквото. Може би първият въпрос изглежда абсурден, особено при демонстрираното единство на парламентарните групи на левицата, ДПС и НДСВ. Последните изказвания на вътрешния министър Румен Петков обаче, който е фактор и в правителството, и в БСП, а има и позиции в парламентарните групи на левицата и на ДПС, дадоха почва за съмнения дали законопроектът ще бъде приет и на второ четене. След като дълго време въртеше и сучеше, най-накрая



МВР шефът застана публично срещу закона.



Първо, той обяви шумно в кулоарите на парламента, че няма нищо общо със законопроекта. След това изрази съмнение в ефективността на начинанието. "Със създаването на агенцията ще създадем пред обществото впечатлението, че имаме замах и воля, но същото общество ще пита и за резултата след време", отбеляза Румен Петков. Отправи и предупреждения към парламента "много внимателно да разгледа перспективите пред националната система, за да не допуска дублиране на функциите" и че няма МВР по света, което "да няма пряко отношение съм борбата с терора и миграционните процеси". А накрая заключи, че "в агенцията може да се създадат условия определени служители да заявяват ползата от специалните разузнавателни средства, без да целят правен ефект от тях". Така МВР директно се обяви срещу създаването на НАС.

Ако Румен Петков бе само вътрешен министър, раздразнението му можеше да се обясни с обикновена ревност - че не желае да се вадят служби от министерството му и да се дублират част от функциите му. Но в тази ситуация той очевидно



се противопоставя остро и на премиера Сергей Станишев,



чиято идея е създаването на агенцията, и на още куп фактори в БСП и тройната коалиция, която застана зад проекта. Така че битката изобщо не изглежда предрешена. Само един факт - трима депутати от ДПС не подкрепиха създаването на агенцията на първо четене, а двама дори гласуваха "против".

Опозицията също се постара да внесе много съмнения при разглеждането на законопроекта на първо четене. Тя алармира, че се дават извънредни правомощия на президента върху три служби (Национална служба "Сигурност", военното контраразузнаване и финансовото разузнаване), които били механично събрани в една. Смята, че предвиденият парламентарен контрол върху дейността на агенцията не е реален. Чуха се и гласове, че има опит за сериозно нарушение на правата и свободите на българските граждани, липсвали и гаранции, че чрез агенцията правителството няма "да се обзаведе с политическа полиция" и т.н, и т.н. Така на практика



опозицията наля вода в мелницата на вътрешния министър



Накрая дойдоха и няколко конкретни спора по същество, които могат да се окажат сериозен препъникамък пред НАС. Първият от тях безспорно е дали агенцията ще може да разследва. В проекта това не е предвидено, но вече се чуват гласове и от управляващото мнозинство, според които трябва да има разследващо звено в структурата. В това има логика и ако не се случи, ще олекне аргументацията, че тази агенция ще работи срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи. Защото накрая всичко отново ще отива в ръцете на досегашните дознатели и следователи. Ако това статукво е задоволително, то няма проблем. Но ако не е, то тогава какво принципно се променя?

На второ място идва проблемът дали агенцията ще може да използва самостоятелно специални разузнавателни средства (СРС). Такава възможност е предвидена в законопроекта. В момента две служби на МВР използват СРС - дирекциите "Оперативно издирване" и "Оперативно-техническа информация". В законопроекта се предвижда да има такива отдели и в НАС. Опасенията на опозицията и на МВР са, че така може да се стигне до нерегламентирано подслушване. Е, да, ама такова може да извършва и МВР. Освен това право да имат отделни структури за използване на СРС и техника имат и Националната разузнавателна служба и военното разузнаване. Защо никой не протестира примерно срещу това?

Третият въпрос безспорно ще е



дали да има лустрация по линия на бившата Държавна сигурност



за ръководните постове на агенцията. Тук вече се намериха фактори от НДСВ - например бившият военен министър и настоящ председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Николай Свинаров, които ясно дадоха да се разбере, че ще искат забрана за заемане на постовете от хора, които са били щатни и нещатни сътрудници на ДС. Левицата и ДПС обаче със сигурност ще успеят да се противопоставят на тази лустрация. Но този спор дава широка територия за скандали, чиито възможен резултат изобщо не трябва да се подценява.

Спор ще има и около предложението



президентът да назначава шефа на агенцията



и неговите заместници. И в момента държавният глава назначава с указ - по предложение на правителството, началниците на две от службите, които би трябвало да влязат в НАС - на военното контраразузнаване и на Национална служба "Сигурност". Така е било винаги, независимо кой е президентът и кой управлява - дали СДС, БСП, НДСВ или ДПС. В общи линии нищо не се променя. Затова е някак странно да се разгаря дебат по този въпрос.

Логични обаче ще са споровете защо в агенцията, която би трябвало да се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, не влиза службата, която сега се занимава с това - Главна дирекция "Борба с организираната престъпност". И защо в агенцията са включени единствено информационни служби. Ако ще се прави поредната структура, която само ще пише доклади, то



по-добре е да се четат вестници,



сайтове, да се гледа телевизия и да се слуша радио. Там информациите звучат по-разбираемо, а и са по-надеждни. Нещо повече - според Наказателно-процесуалния кодекс статиите са законен повод за образуване на досъдебни производства. А пък е далеч по-трудно от информациите или анализите на службите да тръгнат разследвания.

Не бива да се подминава и резервираността на ръководството на прокуратурата по отношение на бъдещата НАС. Засега никой отговорен фактор на обвинението не се е наел да коментира в детайли законопроекта. Само се повтаря, че трябва да се види какво ще се получи накрая и че се надяват агенцията да е добър партньор. А въпросната структура ще трябва да работи изключително тясно с държавното обвинение, ако се цели резултат и ефективност.

За съжаление аргументите срещу варианта на НАС, който се готви, не са малко. Ако идеята е агенцията наистина да демонстрира държавна воля срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи, то в този й вид тя трудно ще се осъществи. В същото време обаче необходимостта от нея е очевидна. Най-малкото защото е опит да се разчупи статуквото и монопола на МВР по отношение и на използването на СРС, и на борбата с престъпността и корупцията. Няма нищо лошо и в надпревара между вътрешното министерство и агенцията за това кой е по-по-най. Защото, ако не си правят кални номера, то със сигурност при благородно съревнование ще се стигне до повече реализации срещу мафията и корупцията.

Освен това, ако една структура не докаже своята ефективност, то тя лесно може да бъде разформирована. И да се убива още "нероден Петко" чрез внушения, страхове или половинчати законови решения е не само опасно, но и много съмнително.

Едно е очевидно - сегашното статукво не струва.