Стачката на учителите излиза извън контрол. Справедливият протест на педагозите тръгна с искане за по-високи заплати. Възнагражденията им са ниски. Признавал го и просветният министър Даниел Вълчев нееднократно.

Гневът на учителите доведе до най-голямата до момента стачка - стотици училища и детски градини са празни, по-големите ученици се шляят, а заради по-малките родители, баби и лели се изреждат по график да взимат отпуски по никое време.

Изглежда невероятно, че толкова учители успяха да се организират и да излязат по площадите. МОН и правителството ги подцениха и очакваха, че след седмица-две под натиска на безпаричието преподавателите ще се откажат да стачкуват.

През четвъртата седмица на протеста въпросът е защо няма и сантиметър приближаване между правителството и синдикатите. Дори напротив. След очевидна имитация на преговори пред включените камери и репортерски диктофони, след гафа на министър Пламен Орешарски и след кулминацията на стачката -двата национални митинга под прозорците на Министерския съвет, синдикатите се напомпаха с безмерно самочувствие и решиха, че могат да бъдат много по-голям фактор в държавата, отколкото всъщност им се полага.

Парадоксалното им поведение взе връх в сряда, когато пред премиера Станишев приеха заплатите на учителите да бъдат увеличени до 648 лв. към 1 юли догодина. Но само след два часа синдикатите се отказаха от думите си, записани от камери и диктофони на 40 национални медии.



Защо се стигна до този обрат?



Наивно е да се мисли, че профсъюзните лидери дотолкова са се омаяли от присъствието на премиера, та не са могли да пресметнат, че предложеното увеличение е 46%. (Нещо, което два часа по-късно бе представено като нищожно ниско). Малко вероятно е синдикалистите - вече 10 години несменяеми на тези постове, да са се заблудили.

Във всички случаи е цинично да обвинят собствения си говорител - учител по български език и литература в елитната Първа английска гимназия в София, че бил направил грешка на езика. Когато говорителят каза, че приемат офертата на правителството, там присъстваха самите синдикални лидери и никой не го поправи.

Проява на селски тарикатлък е опитът на профсъюзите да замажат грамадния скандал, който сами забъркаха, че всъщност се разбрали с премиера за 650 лв. средно брутно възнаграждение, а след това той в официалното си изявление е манипулирал обществеността. На този фон "седянката" на Орешарски е само закачка.

Синдикатите обясниха опърничавото си поведение с това, че учители им загрели телефоните след изявлението на премиера. Били недоволни от 650 лв. Това оправдание не издържа по две причини. Това число бе назовано още от Янка Такева в неделя след преговорите при президента. От неделя до вторник след обяд нямаше знаци за никакво учителско недоволство и изведнъж изригнало само за 2 часа. Звучи крайно неубедително.

От началото на стачката Такева и колегите й твърдят, че средната заплата била 340 лв., с което се противопоставяха на твърдението на правителството за 440 лв. И затова настояваха за 100% увеличение. Ако Такева е права, правителствената оферта за 650 лв.



всъщност означава ръст на заплатите от 90% !



И за такова предложение учителите едва ли не заплашили лидерите си с линч?!

Ако синдикатите не се бяха завъртели на 180 градуса, националният митинг щеше да пропадане. А толкова пари са хвърлени, автобусите са предплатени (голяма тайна е от кого), байрачетата са произведени... Цялата организация щеше да отиде на кино само седмица преди изборите. Очевидно е, че протестът добива все повече политически характер. Но гневът е пуснат от бутилката и е спорно дали синдикатите могат да озаптят учителите, след като така упорито ги настървяват.

В сряда вечер профсъюзите вдигнаха мизата - 789 лв. заплата на педагог към 1 юли! Пак ако се придържаме към сметките на Такева, това надхвърля сериозно 100%. Това не се ли нарича изнудване?