Преди беше лесно да се каже дали човек живее в свободна страна или под диктатура. В полицейската държава злодеите са навсякъде, били те отделни лица или мрежа от доносници, които проникват в работното място, общностите, семейството. Те събират сведения за политическите ти възгледи, ако си достатъчно невнимателен, за да ги изразиш публично, за личните ти слабости. Като четат писмата и записват телефонните разговори те научават и онова, което не могат да чуят в кафенето или в стола за хранене. Натрупаната по този начин информация се вписва в милиони пожълтяващи страници.

Процесът днес достига мащаби, които биха се сторили невероятни на диктаторите от старата школа. Правителствата твърдят, че трябва да събират данни, за да се борят с тероризма, а корпорациите - за да доставят по-ефикасно стоки и услуги. Съгласието на обществото с всичко това е удивително, дори в сравнение с миналото десетилетие. Биг Брадър днес не се ограничава само до определени региони и политически системи, защото е повсеместен.

Макар икономическата свобода там да процъфтява, милиони жители на градовете



в Китай имат задължителни високотехнологични "жилищни" карти



Те съдържат подробности за народността, религията, образованието, полицейското досие и "възпроизводителното минало" на носителя си. На практика картите са обновена версия на личните документи, които издаваше комунистическият режим.

Доскоро Великобритания се гордееше, че подхожда към сферата на личния живот с повече уважение от други демократични страни. Но самите островитяни нямат нищо против камерите за наблюдение, снабдени с високоговорители, които мъмрят всекиго с "антисоциално поведение". Полицията във Великобритания, САЩ и Италия изпробва и миниатюрни "буболечки" с дистанционно управление. Те разполагат с видеокамери и инфрачервено "зрение", за да разпознават съмнителното поведение на индивиди в тълпата. Устройствата не тежат повече от пакет захар и не могат да бъдат чути и видени на 50 м над земята. Многобройните подобни примери налагат мнението, че технофобите днес трябва да свикват с далеч по-зловещи методи за наблюдение.

Такива са



микрочиповете за радиочестотна идентификация,



които по-рано се използваха за проследяването на стоки и домашни любимци. Днес обаче те се имплантират в хората с различна цел: търсене на изгубили се възрастни (САЩ), достъп на служители до места с висока степен на сигурност (Мексико, щата Охайо). Някои настояват във всеки човек да бъде имплантиран подобен чип за разкриване на престъпниците.

11 септември 2001 г. се оказа повратен момент в общественото мнение за лигитимността на средствата за наблюдение и проследяване. Два дни преди атаките в Ню Йорк и Вашингтон Франк Ашър решил да разгледа данните на 450 млн. души, които събрала програмата на частната му компания "Сеисинт". Анализът трябвало да установи дали сред тях има предполагаеми терористи. Всеки отделен човек в базата данни получил брой точки въз основа на името си, религията, досие за пътуванията, предпочитана литература и други данни. В крайна сметка се получил списък от 1200 предполагаеми терористи, чието имена той предал на ФБР. Без изобщо да знае това, петима от похитителите наистина фигурирали в списъка.

Във ФБР били сюрпризирани. Те подобрили и преименували системата на "Многодържавен антитерористичен информационен обмен", който предлагал достъп до 20 млрд. единици данни. Подредени били по начин, позволяващ да се оцени какъв е



рискът човек да се превърне в терорист



Нова версия на програмата, наречена "Система за оценка на риска" е вече пусната в експлоатация, а освен до държавни, тя разполага и с достъп до частни бази данни.

В ерата на глобалния терор такива методи са предпочитани, тъй като правителствата отчаяно се опитват да се предпазят от бъдещи атаки. Макар те да прогнозират поведението на големи групи, подобни техники са изключително неточни, що се отнася до индивидите, твърди Саймън Уесли, професор по психиатрия от Кингс Колидж в Лондон. Американското светило в областта на сигурността Брус Шнайер е на същото мнение. Според него системите работят много добре при установени поведенчески практики като измамите с кредитни карти. Но те са ненадеждни при разкриването на терористични планове, чиито организатори рядко имат ясно изразени профили.

Шнайер посочва като пример автоматизираната система за откриване на цели, с която работят американските митнически и гранични служби. Тя определя какъв е рискът влизащите и излизащите от страната да извършват терористични актове. Общо 431 млн. души са преминали през системата през 2005 г. Дори точността й да достига нереалистичните 99%, 431 000 души все пак остават в групата "фалшива тревога". Бройката вероятно е още по-голяма, като се има предвид неточността на пътническите данни.

Тези, които отговарят на профилите, нямат представа за това и не могат да оспорват резултатите. Съществува вероятност оценката за риска да стане достояние на федералните и щатските власти, а дори и на чуждестранни правителства. Предполагаемите терористи могат да не получат държавна работа, студентски кредит, виза, както и да им бъде наложена забрана да летят отново.

Все по-популярно



средство за превенция на тероризма става ДНК



Великобритания (с изключение на Шотландия) е световен лидер, защото е взела проби на 4.1 млн. души или 7% от населението на страната. Повечето от страните - членки на ЕС, разполагат с приблизително 100 000 ДНК профила. Британската база данни има проби на всеки трети чернокож мъж и на около 900 000 младежи на възраст от 10 до 17 г. Всички те ще бъдат смятани за потенциални престъпници до края на живота си. Близо 2/3 от зрителите на програмата "Панорама" на Би Би Си биха подкрепили закон за съхраняване на ДНК проби на всеки човек в страната. Но тази техника не е толкова сигурна, колкото смятат повечето хора. Директорът на съдебния институт в Глазгоу Алън Джеймисън твърди, че всеки може да остави нечии следи от ДНК върху предмет, който лицето никога не е докосвало.

И докато британците се захласват по новите техники, американците са все по-притеснени от нарасналите правомощия на правителството за проследяване на телекомуникациите.



Патриотичният закон бе приет набързо



след атаките от 2001 г. Той позволява на разузнаването и на ФБР да задължават интернет доставчици, библиотеки, телефонни компании, политически партии да предоставят лични данни без съдебна заповед или знанието на гражданите. Необходимо е единствено службите да заявят, че информацията ще се използва за "оторизирано разследване" във връзка с международния тероризъм. По-рано този месец обаче федерален съд в Ню Йорк обяви това за противоконституционно.

Липсата на напрежение заради увеличената власт на държавата в сферата на сигурността се дължи на факта, че повечето хора, с право или не, разчитат на държавата да води добрата война срещу тероризма, без да злоупотребява с данните им. Перспективите пред страни като Русия и Китай са далеч по-мрачни, тъй като и двете внедриха високи технологии и влязоха в информационната революция, без да са прогонили духа на тоталитарния строй.

Точно той води към осъвременяване на старомодните диктаторски практики за събиране на досиета с помощта на монополизираните от държавата комуникации. Представете си какво ще се получи, ако тайната полиция усвои до съвършенство това изкуство. И вместо върху жълтееща хартия трупа информацията в мощни компютърни банки...