Покрай учителската стачка няколко пъти вече срещам малкия Сава от високия блок край плавателния канал.

Написваш такова изречение и веднага тръгваш да поправяш: "плавателният" канал - плиткият ров, по който някога се е предвиждало да плават корабчета от Панчарево до Банкя, вече не съществува. Запълниха го и върху насипите построиха цял квартал. Грамади от пари изпраха в "канала". Нищо че нямаше вода. Несигурната основа тук-таме поддаде, някои от блоковете се пропукаха и си стоят непродадени.

"Малкият" Сава пък от доста време вече не е малък - тази година тръгна в дванайсети клас и макар да не е от онези дангалаци, каквито са повечето от връстниците му, си е един ячък, добре пораснал момък. Като няма училище, ходи да помага на баща си и по-големия си брат, които правят облицовки от стиропор на апартаменти из комплекса. Висят под балконите и всеки път ме поздравяват като от небето. В деня на изборите Сава ще направи 18 години, но не знае дали това му дава право да гласува. Не е ясно навършил ли ги е към тази дата или ги "навършва". В списъците, разлепени по витрините в квартала, го няма. Баща му се ядосва, но няма кога да слезе от въжетата и да провери. На Сава пък не му се проверява - изборите не го интересуват.

Странно, защото Сава е



дете на Промяната



Знам го още от времето, когато с татко му се редяхме на нощните опашки за мляко през една от гладните зими в самото начало на деветдесетте години. Потропвахме от студ пред тъмния супермаркет и си говорехме за живота. Младият мъж работеше в Народната библиотека и бе пълен с познание. Разказваше в мразовитите нощи главно биографии на велики хора. Събирахме се групичка слушатели - и до днес се поздравяваме. Той по-късно ме изненада с пълна библиография за всичко, писано за книгите ми.

Обясняваше, че момченцето трябвало да се роди на 10 ноември, но изпреварило термина си. Подозираше, че майка му е избързала, за да не изпусне митингите, които започнаха по това време. Изглеждаше разочарован. Самият той бил роден на 9 септември, макар и много след "истинския", и винаги бил предмет на внимание - от нямане какво друго вестниците всеки път се сещали за родените на този ден, снимали ги, правели интервюта.

Сега 10 ноември му се струваше също тъй



тържествена дата, добра за рожден ден, за юбилей,



пък и за единния граждански номер. Самият той свързваше надежди с нея, очакваше да "пробие", да постигне нещо. Повтаряше, че това изисква активност, участие в събитията. И участваше: виждах го да лепи плакати по време на избори; върху старите запуснати бараки на битовия комбинат и пункта за бутилки поне десетилетие стояха образите на кандидати от изчезнали партии, може да има и до днес. Засичах го в избирателните комисии, като ида да гласувам. С течение на времето там се появи и малкият Сава. Седи отстрани и кротува, баща му без вратовръзка, Сава с вратовръзка... Човекът наистина промени живота си, успя и да се издигне - работи нависоко. Не влагам никаква ирония в това, изглежда ми да е в хармония със себе си, доволен от труда си. Още се оживява по време на политическите кампании, а скоро го съзрях при акция на природозащитници - бяха горещници и в бизнеса му имаше пауза. Сега е претрупан, иска да иде да провери какво става с първия вот на Савата, а Савата нехае! Опасявам се, че Савата няма да се заинтересува нито от този вот, нито от следващия. И може да се окаже, че гражданските енергии на неговото поколение са изразходвани авансово от бащите. Дето се вика - на зелено...

Но защо ви разказвам това?

Покрай Савата - да е жив и здрав! - се сещам, че вече и



демокрацията ни, има-няма месец, ще навърши пълнолетие.



В такива случаи се казва: бре-е-ей, как си минават годинките, ние стареем, децата растат. Но и тук вярно е само това, че ние остаряхме. Иначе, нито тези години минаха неусетно, нито детето порасна. Та нали до вчера го държаха в пелени - сини, червени, жълти. Имаше трудно детство, не го глезеха, нито пък се изучи. От негово име управляваха и подписваха, джобовете си пълнеха, резиляха го и го каляха. Всякакви майки и бащи го припознаваха за своя кръв, сбиха се неведнъж за родителските права. Всичкото беше колкото да го завладеят и да го изтъргуват - оттам и започна бизнесът с деца.

Савата може и да го пратят да гласува, но нея - никога. Гласът на демокрацията днес е ненужен, неприемлив. Ако не могат да го купят - ще го фалшифицират. В краен случай може и да го забранят. И ще се получи демокрация под запрещение.

Трудно е да се повярва, че след пълнолетието българската демокрация ще встъпи в правата си. Многобройните й попечители няма да допуснат това. Това е, разбира се, тъпо, но тъпо е и дето ние с вас пак ще си кажем: какво пък толкова, карахме я някак дотук, ще караме и занапред. Само че с едно такова "занапред" никой доникъде не е напреднал...