Той прекосяваше страната надлъж и шир, обяснявайки на поляците, че либералните концепции не влизат в конфликт със солидарността, че по-отворената към пазара икономика и плоският данък няма да задълбочат разликата между бедни и богати, а ще направят Полша по-силна, по-конкурентна и ще убедят на 2 млн. поляци, намерили работа в Англия и Ирландия, да се завърнат в родината си. За Доналд Туск, лидера на партията Гражданска платформа, спечелила парламентарните избори, пример за подражание е Маргарет Тачър, "която можеше да върви против течението без колебания и можеше да чака 20 години, за да убеди събеседниците си в правилността на собствените си идеи".

Висок, слаб, извънредно общителен (известната писателка Мануела Гретковска го нарече най-сексапилния полски политик), той използва опита от собствените си грешки, които бе допуснал в президентската надпревара преди две години срещу Лех Качински.

Той трябваше да се брани от



удари под кръста



като обвинението, че дядото му е служил в хитлеристката армия по време на нацистката окупация; като критиките за немското му произношение на буквата "р"; като съмненията, че не бил достатъчно поляк. Роденият в свободния град Гданск трябваше да отбива ударите, като доказва своята "полящина".

Туск преодоля неувереността си и престана да крие слабостите си с помощта на самоиронията. Демонстрира голяма компетентност, познаване на проблемите и увереност, с помощта на които тушира премиера Ярослав Качински по време на телевизионните дебати, открили му пътя към успеха. Той обвини премиера, че не е извършил нито една реформа, че е навредил сериозно на отношенията с Русия и Германия. Къде са новите автомагистрали и 3-те милиона апартамента, обещани на поляците?, питаше той.

"Европейската политика на "Платформата" запазва широки пространства за гъвкави решения", твърди Гжегож Громадски, политолог от Фонда Стефан Батория. Туск разбира, че трябва по-тясно да сътрудничи с европейските институции и за разлика от братята Качински владее изкуството на компромиса.

Вярващ, но без да ходи на църква, Туск преди две години заведе пред олтара жена си, с която има граждански брак от 20 години. Според собственото му признание той отново открил пътя към църквата благодарение на Карол Войтила. "Колкото повече узряваш, толкова повече разбираш важността на духовните ценности. Днес играя футбол по-зле, но в живота вече по-лесно постигам и намирам реда, спокойствието, отговорността и истинските ценности", изповядва се Туск.



Син на дърводелец и секретарка,



през 1970 г. Доналд е гледал от прозореца на класическия лицей разправата на властите с разбунтувалите се работници от корабостроителницата в Гданск. Той е гледал как армията и милицията са стреляли по надигналите се работници, протестиращи из улиците на града: "Множеството пееше "Варшавянка". Дълго плаках. Онзи декември формира мен и моето поколение. При такава мащабна демонстрация на насилие никой не изпитваше илюзията, че комунистическата система може да бъде реформирана".

Когато 10 години по-късно електротехникът Лех Валенса завладя корабостроителницата, Туск получаваше дипломата на историк. Той подкрепяше "Солидарност" и участваше в студентското движение. По време на военното положение продаваше закуски в метростанциите, работеше е в коорператив, обслужващ технически рудници и електроцентрали, сътрудничеше на нелегално издание, заздравяваше връзката с нелегална либерална група. По-нататък политическата му кариера ще бъде като на повечето активисти на "Солидарност" - движението, което преживя остра вътрешнопартийна борба. Той ще стигне и до създаването на партията Гражданска платформа, която издигна президенската му кандидатура преди две години.