Двайсет дни преди България да прекрачи прага на Евросъюза, Брюксел отряза около 500 наши мандри и колбасарски цехове от достъп до общия пазар. Еврошамарът дойде заради лошата хигиена и слабия ветеринарен контрол в 21 проверени фирми. Евроспецовете поставиха и условие - цеховете, които не покрият хигиенните изисквания, да бъдат закрити до края на 2007 г. Не се измъкнаха и ветеринарите, които не само че загубиха правото сами да решават дали предприятията ни са готови за ЕС, но и почти всеки месец се явяваха на изпит пред евроколегите си и се учеха как да оценяват.

Но макар часовникът да тиктакаше, едва 71 цеха се престрашиха до септември да преминат през проверката на ветеринарите, а след това и на европейските си колеги, и бяха одобрени. В момента цели 585 фирми не са лицензирани от Брюксел, но и те от седмици дишат спокойно. За тях агроведомството поиска и получи от Брюксел още 2 години гратис да покрият евроизискванията.

Отсрочката противопостави фирмите още докато бе само идея. През юли се разбра, че земеделското министерство е изпратило писмо с искане за отсрочка до ЕК по настояване на новосформираната Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ), обединяваща около 130 малки мандри. Тогава шефовете на асоциациите, обединяващи големите фирми - Димитър Зоров в млечния бранш и Костадин Чорбаджийски в месния, се срещнаха с министър Нихат Кабил и поискаха настояването за отсрочката да бъде оттеглено. Мотивът им бе, че ако Брюксел каже "да" на гратиса, одобрените фирми ще бъдат поставени в среда на нелоялна конкуренция. По думите на Зоров агроминистърът отвърнал, че



за исканата отсрочка е взето политическо решение



Къде, кога и как, дали тройната коалиция се е занимавала с този въпрос, не е ясно.

Стигна се дотам, че преди почти два месеца Зоров и Чорбаджийски изпратиха протестно писмо до вицепремиера Ивайло Калфин с апел кабинетът да отмени искането на Кабил. Последва и писмо до еврокомисаря по здравеопазването Маркус Киприану, но отговори не бяха получени.

Битката на малките срещу големите във всеки бранш е всъщност битка за пазари. Какъв е бил истинският мотив на управляващите у нас да решат, че стотици малки фирми, непокрили изискванията, заслужават да останат на пазара, може само да се гадае. Противниците на идеята твърдят, че зад нея стоят тяснопартийни интереси на ДПС, защото някои от мандрите и цеховете са собственост на електората на движението. Погледнато малко по-глобално обаче, искането към Брюксел бе отправено в момент, в който цените на основни хранителни продукти тръгнаха стремително нагоре. Най-вероятно земеделското министерство е сметнало, че ако остави на пазара възможно най-много производители, това ще посмекчи ценовия удар или поне няма да вдигне още инфлацията.

Сега 2-годишната отсрочка е факт, а всяка асоциация има своята позиция "за" и "против". "Нормално ли е фирмите, които спазиха сроковете на Брюксел и се товареха с кредити и проекти по САПАРД, сега отново да са рамо до рамо с мандри, повечето от които дори не се опитаха да покрият нормите", пита риторично Димитър Зоров. Колегата му от месния бранш и собственик на фирма "Браво" Огнян Лулчев добавя, че в момента легалните фирми не само са реализирали инвестициите, но и поддържат системи за безопасност на продукцията, които водят до повече разходи.

От НАМ, естествено, определят отсрочката като първата голяма победа за България в ЕС, а шефът й Михаил Тачев подчертава, че малките мандри не са се модернизирали в срокове, защото, докато са членували в асоциацията на Зоров, до тях не е достигала информация как трябва да си подобрят производството. "Затъмнението целеше Брюксел да затвори по-дребните, които не са готови за общността, и големите компании да монополизират пазара", категоричен е Тачев. Подобна позиция изказа и вицепремиерът Ивайло Калфин още в началото на тази година, коментирайки предишното решение на ЕС за затварянето на пазара на общността за нашите стоки. "Забраната е в интерес на няколко големи фирми, които така или иначе успяват да изнасят, но надали е в интерес на българската икономика", подчерта тогава той.

"Който е искал да си модернизира предприятието, трябва вече да го е направил, защото този срок се удължава няколко пъти. Голяма част от малките фирми просто ще използват максимално отсрочката, за да печелят, подбивайки цените ни", категоричен е Симеон Присадашки, собственик на одобрената мандра "Жоси". Той дори твърди, че мандри, които са затворени още през 2005 г., вече оказват натиск върху ветеринарите и искат да работят отново, за да извлекат максималното до края на 2009 г."



Нелоялната конкуренция?



Димитър Зоров е категоричен, че сивият сектор в млякото, който според него е 60% от бранша, въобще не мисли за ЕС, а ще продължи спокойно да подбива цените на одобрените мандри. "Точно това ще са и фирмите, които принципно ще продават по-евтино от нас, но при следваща сушава година отново ще се възползват максимално и ще надуят цените", добавя той. И дава пример с някои сирена, които в началото на годината се продавали по 2.50 лева за кило, а в истерията около сушата поскъпнали със 100% до 5 лв. Губещ обаче се оказал целият бранш, на който е лепнат етикетът "спекулант". "А Комисията за защита на потребителите установи, че всички сериозни компании са вдигнали цените с не повече от 20-25%", твърди още Зоров.

"Смешно е да се говори, че малките фирми, на които е необходимо повече време, за да се домодернизират, ще подбиват цените, защото точно през тези 2 години те ще правят инвестиции, ще вземат кредити, които също ще се калкулират като разход", контрира Диляна Славова от НАМ. Тя подчертава, че всяка една от новите членки на общността през 2004 г. е поискала преходен период за двата бранша и не е чакала Брюксел да я наказва, както стана с България миналия декември.



Месопреработвателите също са на нож



"С поискания гратис стана ясно, че безотговорността продължава да се поощрява, и съм сигурен, че в края на 2009 г. ще има поне 100 фирми от месния бранш, които няма да са направили никакви инвестиции", категоричен е Огнян Лулчев. Той отбелязва, че в момента лицензираните от ЕС фирми могат да преработват месо само от одобрени кланици и складове, отговарящи на нормите на ЕС. Техният брой обаче е малък. Това на практика означава, че компаниите вече не могат да зареждат от най-близкото до тях предприятие, а се налага да търсят одобрена кланица другаде из страната, което води до повече разходи. Все по-често се налага фирмите да внасят месо от Евросъюза. "Работим с 90% месо от Европа, внасяме телешко, свинско, пуешко. Цените на свинското в ЕС са равни на тези у нас, а дори и по-ниски", уточнява Лулчев.

Месопреработватели обаче се оплакаха пред "Сега", че НВМС не отговаря конкретно на запитванията им дали одобрените от Брюксел предприятия могат да работят с наше свинско, след като то се води "некачествена" суровина и Брюксел удължи с още 9 месеца забраната българско месо, което не е термично преработено, да се предлага в общността. Пред "Сега" д-р Борис Методиев все пак уточни, че одобрените предприятия могат да преработват наше свинско, но продукти, които не са минали през висока температура, ще се продават само у нас.







-----------------------------------

Какво договаряхме с ЕК?

-----------------------------------

Първите договорености с Брюксел предвиждаха мандрите и колбасарските цехове да покрият евроизискванията до края на 2005 г. Междувременно през 2003 и 2004 г. програма САПАРД, по която редица предприятия получиха субсидии за модернизация, бе блокирана. Заради забавянето на европрограмата българските преговарящи поискаха удължаване на сроковете за модернизация - до 31 март м. г. за мандрите и до 15 юни за колбасарските цехове. Право на гратис след 2005 г. обаче имаха само фирмите, извършили около 80% от модернизирането си, останалите бяха затворени от ветеринарите. НВМС отчита, че от 2000 г. досега са затворени близо 2000 предприятия в двата сектора.

------