Доктор Уотсън разпали дебат, който изглеждаше мумифициран след Хитлер. Говорим не за недосетливия съратник на Шерлок Холмс, а за професор Джеймс Уотсън, шеф на една от най-добрите генетични лаборатории в САЩ, съоткривател на структурата на ДНК и лауреат на Нобелова награда за това.
Пред британския вестник "Сънди таймс" Уотсън рече, че е притеснен от перспективите пред Африка, "защото цялата наша социална политика е построена върху презумпцията, че умствените способности на нейното население са равни на нашите - докато всички изследвания сочат, че това съвсем не е така".
Медиите побързаха да кажат, че преведено на прост език, това означава -
черните са по-глупави от белите
Близо 80-годишният учен не е психопат като фюрера, а сериозно име. Да му отдадем дължимото за откровеността - той изрази нещо, което на битово ниво шества навсякъде. И изглежда непобедимо, включително у нас. Освен всичко е свидетелство за склонността към постоянно разминаване, тоест за известна шизофренност между публично и частно говорене. Нас такива парадокси при съчетаването на идеологемите с практиката не могат да ни учудят. Още са живи тоталитарни вицове като този:
-------------
При социализма няма безработица. Няма безработица, но никой не работи. Никой не работи, но всички вземат заплата. Всички вземат, но нищо не могат да си купят - магазините са празни. Магазините са празни, но хладилниците са пълни. Хладилниците са пълни, но всички са недоволни. Всички са недоволни, но всички гласуват "за".
------------
Разлаялият кучетата Уотсън само артикулира тази "шизофренност". Той не пропусна да каже, че не е расист и че хората не бива да бъдат дискриминирани заради цвета на кожата си. Но като натърти, че всички са равни, допълни: "Хората, които си имат работа с чернокожи работници, знаят, че това не е така".
Тъкмо този е акцентът, който интерпретаторите поставиха върху изказванията му.
Макар че Уотсън не е казал "по-глупави". Но за хората е трудно обяснимо защо някои общества просперират, а някои тънат в мизерия и примитивност. Друг учен, географът Джаред Дайамънд, се опита да разкрие причините за подобна неравномерност в "Пушки, вируси и стомана". Защо, пита той, е станало така, че примерно британците са колонизирали Австралия и са изтикали местното население, а не се е случило обратното - аборигените да са пристигнали на Британските острови, да са пленили кралицата и да са изхвърлили белите в морето?
Очевидно защото едните са имали пушки и брони, но това какво значи - че са по-умни изначално ли? Не, смята Дайамънд. Според теорията му в едни региони човечеството се е развило по-рано, защото обществата са имали възможност
да натрупат повече храна
Което от своя страна е освободило човешки ресурс за надстройка - духовенство, аристокрация, крале, войници, учени. То пък е донесло повече мощ на едни народи, които са завладели други. А натрупването на хранителни излишъци географът обяснява географски - по-добри климатични условия, помагащи за култивация на повече полезни земеделски растения, наличие на диви животни, податливи за одомашняване, и т.н...
Дайамънд обаче не се разпростира върху въпроса за неравенството, включително между кварталите на някой съвременен американски град, оцветен етнически...
Та въпросите на битово равнище си остават - само културно и икономическо ли е то или и интелектуално?
Хората не са равни. И никога не са били, нито ще бъдат. Дори литературният д-р Уотсън няма способностите на Шерлок Холмс независимо от еднаквия цвят на кожата. Ако има рационално зърно в тезата на професор Уотсън, тя не е в акцента за интелектуално неравенство, а в грешката, която допускат развитите, натрапвайки на неразвитите права и структури, неизработени от вторите исторически.
Подобни грешки авторът на тези редове е виждал с очите си и в български ромски села по време на прехода. В тези многолюдни села парадоксът беше - 100% безработица при 100% пустеещи наоколо ниви - съответно глад и разруха. Самите роми с печал си спомняха за бившите АПК-та, когато трудът в тях е обезпечаван, макар с цената на известна принуда, от властите.
Очакването, че във всеки ром се крие бъдещ инициативен и грижовен фермер, който автоматично ще хукне да взима под аренда и обработва стотици декари, за да изхранва себе си и страната, са наивни. Те докараха нещастия и на роми, и на обкръжението им.
Тоест по-развитият етнос носи известно бреме. Ръдиард Киплинг така го и нарече - "Бремето на белия човек". То не е в осъществената доминация с цел експлоатация, а в грижата там, където следва, да организираш по-неразвитите общности. Абдикиращата от тези си задължения държавност деградира първо в себе си, после демотивира и гражданите си.
Чисто морално всяко предимство се губи тогава, когато развитият използва предимствата си само
за да извлече повече лични изгоди
Тогава той губи лидерски основания - тази метаморфоза е трудно забележима.
Та човечеството бавно се е придвижвало към днешната си етика, закрепена в закони. Дори Аристотел не е смятал роба за човек, а за "живо сечиво, одушевена собственост". Затова не бива да се фиксира вниманието върху расовите различия, особено от медиите, а върху задълженията на развитите. Всяко идеологически обосновано расово неравенство е сходно с проблема за робството. Него дефинира остроумно още Джеферсън: "Да решиш проблема на робството е все едно да държиш вълк за ушите; хем е трудно, хем и да пуснеш не смееш".
Бау! Ебаси яката статия. Ламбовски правилно е поставил проблема за шизофреничността на днешното западно общество. Естествено причините не само генетични а и социални, ама например защо няма негър, който да е добър плувец, борец или щангист? Защо няма бели спринтьори? Защо няма добър черен шахматист? Причините в случая са основно генетични. За факта че черните са по-мързеливи и лежерни от белите, причините са по-комплексни и основно са социални факторите. Все пак прави чест на Ламбовски за тази статия, беше време някой да го каже.
П.П. Не се съмнявам че д.р Уотсън ще го разкостят особено хипер-лицемерните британци. Ама човека е прав.