"Кой номер беше, чичо?", пита бодър младеж пред 124-сантиметровата листа за общински съветници в Сандански. Вотът в града се оказа сложен избор между роднини, приятели и партии. Ден преди вота по разлепените из улиците плакати може спокойно да се проучва история на родовете в Сандански. Плакатната агитацията тече навсякъде - от витрините на сладкарниците, от гаражите на многоетажните фамилни къщи, дори от пластмасовите кофи за разделно събиране на боклук.

Легион от 448 души атакува 29-те места за общински съветници, 28 от кандидатите са независими. Други 18 се състезават за кмет. Покрай кипящата предизборна активност си го е отнесъл и местният зевзек - Методи, по-известен като Мимо. Градът бе залят с негови плакати, а претендентът се оказа от Коалиция за баницата.

Роднино-приятелските листи обаче имат един много съществен плюс - от ранни зори напомпаха избирателната активност до невиждани нива. Дългата листа за едни се оказа препъникамък, за други - обект на сложни калкулации.

"Тая дългата брашалкя за що е - за кмет ли?", пита възрастен гражданин пред секция в 3-о основно училище. Взирането в бюлетината му отнема известни усилия заради решението на местната избирателна комисия да не публикува отделен списък с независимите съветници. На таблото освен самите бюлетини са разлепени само кандидатите за съветници на партиите и коалициите. Покрай пропуска част от възрастните се допитват напълно безтайно къде са им кандидатите.

"Ех, що не се хванаха да обединят листите, много приятели и всичките викат - нали си знаеш", кахъри се гражданин. "Де бе, то в листите е половината град, не умувай толкова", философски омаловажава дилемата млада дама.