Бял микробус е паркирал на една пресечка от училище "Христо Ботев" в бургаския ромски квартал "Победа". Шофьорът му гледа мрачно и пуши цигара. От време на време си разменя по някоя дума с човека отзад, неговото лице не се вижда. Микробусът е спрян съвсем небрежно, все едно че е тук за малко и по работа. Работата трябва да е много важна, тъй като през петнадесетина минути добре облечен мъж повежда към возилото групичка от роми, които се нареждат на опашка и се шмугват вътре един по един. После излизат с грейнали лица. По чиста случайност всяка една от тези групички току-що е минала и през избирателните секции в училището.

Добре облеченият мъж държи в ръка листа с имена на хора. Представя се като Тодор. Обяснява, че бил застъпник на кандидат за общински съветник от ДПС. Списъците му трябвали, за да следи избирателната активност. А групичките били съставени все от негови стари познати. Водел ги до микробуса, за да се срещнат и с още един такъв стар познайник и да си припомнят общи спомени. За 4 ч. през микробуса преминават повече от двеста роми.

Две други машини пък са заели позиции недалеч от училище "Найден Геров" в следващия цигански квартал на Бургас "Меден рудник". Те също си имат отговорници, които периодично им водят мургави. Циганите от "Меден рудник" обаче се ползват и от допълнителна екстра. Разводачите ги поемат още от домовете им. В двора на училището периодично паркират скъпи возила, които на части извозват мургавите. Пред входа на школото пък стоят мъже с папки със списъци, които контролират изборния процес. Мъжете обясняват, че си чакали реда да гласуват и щели да чакат така до вечерта, защото нямали бърза работа.

Бели микробуси причакват гласоподавателите и в Несебърско. Един такъв стои паркиран насред с. Раковсково. А там изневиделица се пръкват 28 дървосекачи от сливенското село Градец. Друг бус ги довежда в селото от близката гора. Оказва се, че групата предварително е била вписана в избирателните списъци. След като гласуват, дървосекачите чинно се подреждат до белия микробус и влизат вътре един по един.

Щабовете на почти всички кандидати в Несебър, с изключение на един, пропищяха вчера от тези микробуси. Най-кротка в оплакванията си беше партия "Дела" на местния предприемач Чавдар Александров. Неговият претендент за кмет Атанас Терзиев, който бе абсолютен аутсайдер в началото, в последните седмици постепенно стигна до второто място в проучванията на социологическите агенции. Социолозите обясняваха това с огромната подкрепа, която Терзиев изведнъж е започнал да набира в несебърските села.

Дори и хората на най-богатите местни бизнесмени - братя Диневи, които стоят зад другата несебърска бизнес партия "Море", също се оплакаха, че са се оказали безсилни пред купувачите на гласове. Плащанията в селата вървели с такъв размах, че местните сами си искали и се сърдели, ако не им дадат. Човек от щаба на "Море" разказа как, докато разлепвал плакати в с. Кошарица, един от местните поискал да поставят агитматериали и в неговия двор. "На излизане ме попита: А парите!?" От "Море" твърдят, че в Кошарица, Тънково и останалите несебърски села цената на всеки глас е стигнала 250 лв.

На този фон парите, раздавани в Бургас, изглеждат направо смешни. Местният лидер на СДС Костадин Марков разкри, че мъже в черни костюми давали по 50 лв. на гражданите и ги отмятали по списък. Той видял как това става край гимназия "Георги Сава Раковски" в самия център на града.

Масовото нарушаване на избирателния закон с класации на песни, пляски, риби и мерудии по бургаските радиостанции вчера бе засенчено с извънредно издание на местния всекидневник "Черноморски фар". Той бе пълен с агитматериали за кандидат-кмета - бизнесмена Ваклин Стойновски, нашумял покрай идеята си да строи небостъргач до плажа. Издателите му побързаха да се разграничат от този брой, твърдейки, че е отпечатан нелегално.