Ако нямате време да прочетете това мое писмо, ето го в резюме:
Аз съм против ракетния чадър и прибързаната независимост на Косово. Край на резюмето.
В реч в Университета по национална отбрана президентът на САЩ Буш-син предложи противоракетен щит срещу ирански ракети, летящи към България, Гърция и Румъния. Идеята да се замаскира Иракският проблем чрез забъркване на Ирански проблем е като "Ако си глътнал солна киселина, глътни сода каустик, за да я неутрализираш".
Следващата администрация ще наследи проблемите, едва ли политиката Буш-Чейни. Не ни е предложен щит, може и да не ни предложат. Да реагираме или да мълчим?
Дамите отминават с мълчание пожелателните думи зад гърба си. Но държавите не са дами и мълчанието може да бъде изтълкувано като съгласие. Затова България да каже: "Не, благодаря!" Най-малкото по класическата формулировка "Неназовани източници дадоха да се разбере, че на сегашния етап... " и т.н.
В някогашна Япония и в някогашната дипломация не се употребяваше думата "не". Но понякога трябва да кажеш "не". През 1968 г. Тодор Живков трябваше да е като Тито и Чаушеску, които казаха "не" на инвазията в Чехословакия. Той ни опозори с участие във военното нахлуване на 5 страни от Варшавския договор.
Иван Костов пое отговорността да каже "не" на предложението поток от бежанци от Западните Балкани да тръгне към България. Там сърби трепеха албанци, косовари взривяваха манастири, НАТО бомбардираше, на връх Великден през 1999 г. въздухът се изпълни с обеднен уран и честитки "Easter festival has just begun Slobo". После Европейският съд по човешките права умуваше дали да съди НАТО и това нямаше значение, понеже с бомбардировките НАТО се опозори, както после в Афганистан и както "коалицията на желаещите" в Ирак.
СФРЮ (Социалистическа федеративна република Югославия) беше по-отворена към Запада, отколкото България и Румъния; по-присъединима към ЕС. Но... На Балканите прибързаността е синоним на катастрофа. Германия и Ватиканът насърчиха отцепването на Хърватска, през 1991-ва започна Сръбско-хърватската война, после войните в Босна и в Косово. През 1999-а САЩ и европейски държави заобиколиха Съвета за сигурност и бомбардираха Сърбия. ООН установи в Косово администрация, мироопазващи сили и с резолюция 1244 призна принадлежността на Косово към Сърбия на принципа вътрешните граници на бивша СФРЮ да се спазват в противовес на амбициите за Велика Сърбия, Велика Хърватска, Велика Албания.
След фрагментирането на СФРЮ не е възможно Косово под сръбска администрация. Но зад косовската независимост наднича призракът на Велика Албания. И на други отцепвания - Транснистрия (Молдова), Чечения (Русия), Абхазия (Грузия), Нагорни Карабах (Азербайджан), Баския и Каталуня (Испания, Франция), Кюрдистан (Турция, Иран, Ирак, Сирия).
Са ли Европа и САЩ зад каузата на тяхната независимост, както зад косовската? Не избърза ли бившият външен министър Соломон Паси да говори за косовска независимост.
Тъкмо се питах дали България да заговори по-ясно или да замълчи, когато чух по Би Би Си гласа на Грийнспан. Той беше шеф на Федералния резерв на САЩ цели 19 години (1987-2006). Една-едничка думичка на такъв "банкер" (lender of last resort) може да разтърси света, затова той е по-дипломатичен от всички дипломати.
"За повечето хора парите са сериозно нещо", казваше Джон Кенет Гълбрайт. "Лекарите, макар че им поверяваме живота си, могат да се шегуват, но банкерът не може да е фриволен. Дори Ивлин Уо не сполучи да изобрази забавен или развеселено пийнал банкер." Така е. Банкерът на банкерите е като Господ - без чувство за хумор.
Но Грийнспан говореше с хумор. Нямал никакво желание да си отваря устата, но мълчанието му можело да се изтълкува като знак на съгласие, затова говорел. Дори "Без коментар" не казвал, понеже No comment също е отговор. Усъвършенствал се в Fed-speak, езика на "Старата Фед".
- Дайте пример за фед-спийк! Кажете какво ще е времето утре?
- Ето: Температури и атмосферно налягане в рамките на нормалните за сезона, с отклонения, общо взето, предвидими, като не трябва да се безпокоим за непредвидимите, понеже те са обект на непрекъснатото отчитане на параметрите със средствата за метеорологично и хидрологично наблюдение, с които разполагаме, които са в рамките на статистическата грешка.
Тъй се пошегува онзи ден Грийнспан в интервю за книгата си (която още не съм прочел), добавяйки, че се надява да не напише втора. Той беше логически позитивист, после кривна към обективизма на Айн Ранд и в нейната книга "Капитализмът: непознатият идеал" има есе, в което той казва: "Добре си бяхме със златния еталон и без централна банка". Иначе е за лесе-фер капитализъм.
Нещо да кажете?
|
|