София е тясна за душата на Бойко Борисов. Това е ясно отдавна. Не случайно в ефира вече започна да се чува рефренът "предсрочни избори", и то доста напоително. Нормално е една политическа сила, ако постигне една победа, както ГЕРБ на местните избори, да погледне към следващото ниво - парламентарната власт, изпълнителната власт. За нас, гражданите, пък е нормално да прегледаме възможностите, за да сме наясно кое е добро и кое не за собственото ни благополучие.

Дали е хубаво да има избори през пролетта? Дали удар по статуквото няма да доведе до криза, която ще ни накара да платим със стандарта на живот желанието за власт? Дали е възможно стабилно дясно управление при все още слабото доверие към политическата класа?

Политическата ситуация в България наистина е променена. Партията на Борисов получи най-много гласове на вота миналата неделя и практически се превръща във водещата сила в страната. Тя обаче е извън правителството и извън Народното събрание. Най-нормалната крачка при това положение е ГЕРБ да заяви своето желание да промени статуквото. В същото време легитимната десница в лицето на СДС показа, че още е жива и нещо повече - започва да възвръща доверието в себе си. Теоретично погледнато, едни предсрочни избори биха могли да родят една нова коалиция, която е съставена от дясно и център дясно. Възможно ли е това? Възможно е. Бойко става премиер и отново сме на местни избори и... Какво става със столицата?

За мен като човек, който живее в София, е важно ГЕРБ да не взема предсрочно цялата власт в страната. Първо, докато Бойко Борисов е кмет на столицата и в опозицията, той трябва да направи чудеса, за да дава за пример работата си. Тъй като вече има и пълно мнозинство в общинския съвет и май няма кой да му пречи, в рамките на две години генералът може да покаже цялата си мощ. Тогава градът ни ще лъсне, ще стане проходим, зелен и много сигурен. Такива са надеждите ни. Естествено, ще са нужни почти свръхусилия, за да се постигне всичко това, но пък как ще докажеш, че заслужаваш страната, ако не можеш да оправиш столицата. Това ще се окаже



най-важният изпит в кариерата на генерала



и за целта ще трябва да хвърли много усилия. Той вече няма да има оправдания от сорта корумпирани съдии, прокурори и общински съветници. Сега цялата власт е в ръцете на Бойко Борисов. Думата е негова, но по-важното е, че вече и делата трябва да са негови. Чисто егоистично, софиянци нямат нужда от предсрочни избори.

Предсрочните избори не могат просто да се появят. Те не са коледни празници, които знаем на коя дата започват и спокойно се готвим за тях. Също като при революцията трябва да има революционна обстановка. Такава се появява само при много сериозна криза. Сегашната коалиция може да се разпадне само по две причини - вътрешни и външни. Външните са много ясни. Днес трудно ще се създаде криза - зърното няма как да изчезне от целия Европейски съюз. Разбира се, възможно е след учителската стачка да започват нови вълни на недоволство, хората да излязат на улицата и да притискат правителството. Но това едва ли ще е достатъчно. Вече има прекалено много резервации за празниците по Нова година и едва ли някой ще мръзне на улицата, за да дойде на власт друга партия. Ако опозицията изпусне зимата, то се появяват, както казваше един приятел, копривата и лападът и гладът изчезва.



За да стане хубава революция,



са нужни доста деструктивни процеси и сили. Истинска невъзможност да се управлява и някоя от коалиционните сили да разтури дружината. Това обаче нас като граждани на страната не ни вълнува. По-скоро не сме заинтересувани да обедняваме в името на чужда власт. Нямаме нужда от деструкция.

Ако има вариант за преформатиране на политическата ситуация, то най-реалният и безболезнен за обикновените хора е разпад на управляващата коалиция отвътре. Това означава или БСП, или НДСВ да я напуснат. Вече и в двете партии текат разни процеси. В жълтата партия има достатъчно много хора, за които коалицията с червените е срамна и пагубна. Почти умиращият царски двор обаче е безсилен и безсмислен, ако напусне коалицията. Партията ще може да е важна, само ако се включи в нова коалиция. ГЕРБ обаче трудно би се сдружила предизборно с НДСВ предвид отношенията между царя и генерала. БСП единствена може да събори парламента, но пък защо да го прави?

И така



ситуацията пред ГЕРБ е малко гадничка



От една страна, трябва да иска повече власт, но от друга - няма кой да й я даде. Има и още един акцент. Дори и да достигнем до предсрочни избори, ниската избирателна активност на хората, мобилизираното гласуване на роми и активисти на ДПС ще доведат до странната ситуация ГЕРБ да сключва сделки с партии, които сега плюе. Това само по себе си намалява възможността от предсрочни избори.

Най-реалното и най-продуктивното за страната е нещо друго. Започналите оздравителни процеси в дясното пространство да продължат. Ако ГЕРБ е истинска дясна партия, да започне сближаване със СДС и ДСБ, за да може да се създаде една силна и дисциплинирана опозиция. Втората стъпка е ГЕРБ да... открадне депутати в парламента. Така е възможно да създаде своя парламентарна група и да има глас в Народното събрание. А ако иска цялата власт в страната, до изборите Генерала трябва да покаже две неща: че е силен политик, който може да консолидира разбитите авари на дясното и че може да работи на практика... в София.

Добрите резултати от столицата и харизмата на лидер могат да направят на следващи избори това, което днес не може да се случи. Висока избирателна активност и хора пред секциите, развети знамена и надписи "бащице!".