Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп".

------------------------------------------------------------



- Г-н Георгиев, преди да обсъдим конкретни проценти, победители и победени искам да ви попитам опорочен ли беше местният вот на фона на повсеместното купуване на гласове и масовия изборен туризъм?

- Малко ми е трудно засега да ви отговоря. Иска се време за обработване на данните секция по секция и специфични постелекторални изследвания, за да установим какъв е общият принос в избирателната активност на предполагаемите купени гласове. Не съм сигурен, че процентът му сега е по-голям, отколкото на предишни избори. Това не е новост в политическия ни живот, за жалост. Особено от 2000 г. насам стана масова практика. По-скоро обществената непоносимост, фокусирането на обществения дебат върху тази тема рязко скочи. И това е позитивен факт. На местни избори по принцип търговията с гласове има най-широко приложение. При парламентарни е по-трудно това да се случи. При президентски е донякъде безсмислено, а на евроизбори не може да се реализира в такъв мащаб. На национални избори са по-малко политическите актьори, които могат да си позволят купуване на гласове в национален мащаб, докато на местните има много играчи, сиреч и повече ресурс. Освен това на местни избори и малко гласове могат да решат крайния резултат, така че изкушението е по-голямо. По всяка вероятност общият брой на купените гласове е до 4-5 пъти по-голям, отколкото при останалите видове избори.

- Има ли нещо смущаващо във факта, че 60% от циганските гласове са отишли за Бойко Борисов в София? Какво сочат вашите данни?

- И при нашите данни процентът е приблизително същият, но това не значи нищо особено. Това не може да бъде интерпретирано еднозначно като купуване. В общинската листа на ГЕРБ в столицата на челно място е един от влиятелните ромски лидери - Илия Илиев от ДРОМ - така че може и това да е повлияло.

- Тоест влияние на авторитета, а не на парите, така ли?

- ГЕРБ се отвори към тази общност в София, може и това да е обяснението.

- Какво показва възходящата тенденция към купуване на гласове, защото аз не смятам, че нетърпимостта е пораснала, пораснал е мащабът на явлението?

- И двете. Това е симптом за грубо навлизане на пазарна логика в демократичния изборен процес. Симптом е на криза в предлагането на друг тип качествен политически продукт. Когато една политическа сила не може да разчита на влиянието на политическия си продукт - разбирайте идеи, платформи, персонажи - за нея не остават много други начини да се добере до власт извън директното купуване на гласове. По-принцип нормалната логика е гласоподавателят да купува политическия продукт. Когато няма такова предлагане, остава другата логика - не избирателят да си купува представителството, а кандидат-представители да си купуват гласоподавателите. И това изкривява цялата логика на политическото представителство, което значи и изкривяване на демокрацията.

- Доколкото свободният избор е в основата на демокрацията, това не е ли заплаха за демократичната система изобщо?

- Заплаха е. Този феномен застрашава демократичната система, защото руши естествената логика на демократичното представителство и онова, което е същината на една демокрация - демократическата култура и манталитет. Руши не само нормите, законовите устои на демокрацията, по-лошо е, че руши културата. Създава един потребителски тип култура, при който политическото влияние се оказва нещо, което може да бъде купено. А това няма нищо общо с класическите представи за демократически ценности. Мен това повече ме тревожи - не толкова, че ще има изкушаващи се да купуват гласове, мен ме плаши масовата готовност на цели социални прослойки да се възползват от това изкушение.

- С какво принудата на парите и бедността е по-демократична от принудата на идеологията, която формираше изборните резултати преди 1989 г.?

- Дума да не става за сравнение. Възможността да продам гласа си е по-свободен акт, отколкото невъзможността да избирам. Ако сравняваме с онези условия, сега демокрацията е по-голяма, защото в логиката на свободния избор е включена и опцията да продам гласа си, но не това е състоянието, към което се стремим. Очевидно истинската свобода е една крачка отвъд реалността в момента. Тя се състои във възможността свободно да избираш качествени политически продукти. По изобилието от партии нашият политически пазар е безпрецедентен. На пръв поглед изглежда пазар на свръхпредлагането, а всъщност е силно дефицитен. Единствените социални прослойки, които съумяват да си осигурят адекватно на интересите си политическо представителство, са онези, които са в състояние да си купят политик. Елемент от тази свръхпазарна ориентация на българската демокрация е, че не само можеш да си купиш гласове, а и народен избраник, политик, който адекватно да отстоява твоите частни интереси. Това е другата плашеща тенденция. Тя дори е малко по-страшна.

- Докъде ще ни доведе всичко това? Все по-често се чуват коментари от сорта: "Циганите и турците ни управляват". Има ли опасност това да ни доведе до етнически сблъсъци?

- Изборният туризъм по максимални оценки може да обясни около 30 000 гласа. Това е около 1% от гласувалите на тези избори. Купените гласове едва ли са повече от 5-6%. По-тревожната цифра е 60% негласували. Има една тревожна тенденция да се подобрява социалното качество на негласуващия избирателен корпус, а да се влошава качеството на гласуващите, което никак не ми харесва. Защо голяма част от активното население, от тези, които по-трудно се повлияват от политически манипулации, търговия с гласове и прочее, не гласуват? Активността на тези избори не беше лоша. Но в маса региони виждам състоял се вот, който никак не ме прави оптимист за качеството на направения избор. Как може в град като Варна на второ място да се окаже Марешки, преди кандидата на десницата и този на ГЕРБ?!

- Защо се получава така?

- Тече някакъв регрес в политическата култура. През 2001 г. влезе в оборот понятието "нов морал". Имам усещането, че 2007 г. новият морал е на път да победи стария. В избирателна възраст навлизат и активно гласуват хора, които правят избора си далеч от нормите на рационалния избор, което създава предпоставки за успех на популистки политически продукти от всякакъв тип. Това е първото поколение на прехода - младите между 18 и 25 г. Мечтата ни да ги закараме до урните сега ме изпълва с ужас. Появи се търсене на политически продукт, който не вещае нищо хубаво за страната ни в бъдеще. Не упреквам никого, но не съм склонен и да търся вина само в политическата класа, макар че и тя има сериозен принос за тези негативни тенденции. По-дълбоки неща се случват на равнището на масовата култура.

- Как излиза ГЕРБ от тези избори и какво бъдеще й предпоставят те?

- ГЕРБ постигна безспорно добър резултат за стадия на биографията си. И за партия на протеста, каквато всъщност е.

- Едногодишна партия е, все пак.

- Тези партии са по-силни като едногодишни, отколкото като 20-годишни. На този тип политически формации силният момент им е малко след раждането, преди да са минали през горнилото на реалната власт. Това го доказа и НДСВ.

- Основателни ли са тези аналогии с НДСВ и дали след 4 години още ще има ГЕРБ?

- Зависи дали ще може да участва в изпълнителната власт до 4 г. НДСВ на третия месец, малко преди да проговори и проходи, получи цялата власт. Ако ГЕРБ се справи с властта, ще успее, ако не влезе в изпълнителната власт, естествено участта му би била друга.

- Ще зададат ли тези избори параметрите на следващото управление на страната. Каква картина се очертава след тях?

- Бих предпочел да правя обобщенията си след втория тур. Но в следващия парламент задължително водещите политически сили ще бъдат БСП, ГЕРБ, ДПС. Навярно ще присъства и "Атака". На национални избори тази партия се представя по-добре, отколкото на местни. Мисля, че и СДС има шансове - сам или в алианс, в който да е доминираща сила. Оттук нататък са възможни разни конфигурации. Но най-малко можем да очакваме коалиция между ГЕРБ и БСП. Убеден съм, че такава коалиция не би могло да има.

- Допускате ли съюз между ГЕРБ и ДПС?

- Това е в сферата на възможното.

- Защо вторият вариант ви изглежда по-възможен от първия, след като и към двете партии ГЕРБ изглежда еднакво непримирима?

- ГЕРБ може да се коалира най-вече със СДС и при известни условия с ДПС. Но с БСП - не виждам такава възможност.

- Затова ли омекна тонът на Бойко Борисов спрямо Доган?

- Явно Борисов, който вече гледа към бъдещото управление, е мислил много повече от мен по тези въпроси.

- Защо БСП няма да приеме общо управление с ГЕРБ, според вас?

- След мъчителния компромис на БСП с тройната коалиция коалиция с ГЕРБ едва ли би бил по вкуса й. Това ще я обрече на съдбата, която споходи левите партии в Източна Европа.

- Значи отсега пращате социалистите в опозиция?

- Това би било много по-целебно за партията, отколкото поредният коалиционен компромис.