Участие на балотажа в Бургас. Това бе най-значимият пробив на партия "Атака" на местните избори. Ако не броим, разбира се, триумфа в Кюстендил, където партията фигурира в дългия списък на подкрепящите Петър Паунов, избран за кмет. И Благоевград, където националистите се подредиха зад втория Радослав Тасков, но нямат нито един общински съветник в местния парламент.

Значи остава Бургас, където шефът на телевизия СКАТ Валери Симеонов поднесе истинска изненада, изпреварвайки сочения за фаворит тримандатник Йоан Костадинов. Немалък успех за националистическата формация, но и повод за печална равносметка.

На местните избори "Атака" бе задушена от стремително покълналата ГЕРБ. Случи се онова, от което Волен Сидеров най-много се опасяваше. То предопредели и предизборната стратегия на партията му. Страхът, че Бойко Борисов ще подяде електората на "Атака", изби в крайни форми на ожесточение срещу най-новата рожба на политическата система. Особеното коварство на генерала се състои в това, че той силно наподобява реториката на националистите, но с необходимата доза повратливост, която да се хареса на по-широки кръгове от населението. Двете партии вече си поделят нишата на протеста и полето за маневри на "Атака" рязко се стесни.



В политиката онези, които си приличат, не се привличат



Същевременно "Атака" попадна в двоен капан. В опита си да неутрализира влиянието на ГЕРБ, като смекчи остротата в тона и цивилизова парламентарното си присъствие, Сидеров загуби част от най-радикално настроените си симпатизанти. Онези, които харесваха фюрерското му кресчендо, масовите протести срещу американските бази и изразите от типа "депутатите са грухтящи прасета". Последният конгрес на партията утвърди новия, фризиран стил на партията. Ароматът на парфюм подмени мириса на барут. Еволюцията застигна и местните структури на "Атака". Повсеместно бе проведена пълзяща кадрова чистка и бунтарите от първия час бяха заменени от по-предвидими и лоялни на ръководството люде.

Опитомяването на "Атака" трябваше да спре Бойковото нашествие, но не сполучи. На последвалите местни избори партията не успя да разшири влиянието си и затвърди досегашното си присъствие. Вярно, няма и съществен спад, но за сравнително млада формация като "Атака" застоят е равносилен на упадък. В същото време ГЕРБ стремглаво препуска напред и скоро ще изземе от ръцете на атакистите факела на протеста. Бойко Борисов има и това допълнително предимство, че все още не е провокирал недоволство вътре в партията си, което го подсигурява в гръб.



Оцеляването на "Атака" вече минава през атаката срещу ГЕРБ



Освен това и двете партии разчитат на т.нар. "патриотичен" бизнес, част от който до появата на Борисовата партия бе заложил на националистите срещу разширяващата се империя на партийните обръчи. Разрояването на парламентарната група и фамилното управление на "Атака" обаче породиха недоверие. Проектът се оказа неблагонадежден за по-дълготрайни инвестиции и парите се пренасочиха към по-приемливия вариант ГЕРБ. Това рискува допълнително да отслаби партията на Сидеров, която бе лишена и от държавна субсидия. Накратко - партийната и бизнес номенклатура си намерха по-добра опозиция.

Оттук нататък само подклаждането на антидепесарската клада може да спаси "Атака" от постепенно изчезване. Единствено на този терен партията няма сериозна конкуренция. А с поведението си напоследък лидерът на ДПС прави необходимото, за да продължи живота на своя антипод. Арогантността и самозабравянето на Ахмед Доган са живата вода за "Атака".

На този фон е доста странен фактът, че тъкмо в подбалканските възрожденски градчета Движението за права и свободи среща топъл прием, докато "Атака" почти не присъства.



Връх на историческата ирония е победата на ДПС в Батак!



Там партията на Доган има мнозинство от 8 общинари в 13-членния съвет. "Атака" изобщо не участва - нито с кмет, нито с общинска листа.

Много силно в района е влиянието на "Евророма". Многобройното циганско население обяснява донякъде и лесните победи на ДПС, което отдавна обгрижва партията на дон Цеци. Но тази "циганизация", съчетана с "турцизация", не среща никакъв отпор.

В Перущица "Евророма" стигна до балотаж, докато "Атака" има само двамина общинари, колкото и ДПС. В Брацигово националистите също не присъстват. В Сопот са пренебрежима величина. Там отпор на доганизацията с известен успех дава само ВМРО. Но къде е "Атака"?

Разбира се, остава утехата, че в Бургас, Стара Загора, Шумен и Русе атакистите щурмуваха масирано местните парламенти. Но тепърва ще трябва да се доказват като състоятелна опозиция. Парадоксът е, че оттук нататък всяка съпротива на националистите ще налива вода в мелницата на Бойко Борисов. А той никога няма да се коалира с "Атака" - партията нон-грата за Европа и САЩ.