"Магистрала "Тракия" е на ГЕРБ", обяви тържествено след края на втория тур на местните избори Бойко Борисов. Това значи София-Пловдив-Стара Загора-Сливен-Бургас - все градове на ГЕРБ. Добавяме към великолепната петорка на големи областни центрове и Ямбол - откъдето и да погледнеш, резултатът в Южна България е добър. На Север обаче, особено в източния Север, нещата съвсем не са толкова герберни: Силистра, Варна, Търговище, Русе, Разград - на изборната карта всички те са обагрени в червено. Като отчетем също и болезнената загуба на Шумен - само с 52 гласа, съзнаваме, че Добрич е слаба утеха за новозамогналата се с местна власт партия. Ала съзнаваме и друго - има едно разслоение на градовете, избрали едната или другата партия - старата БСП или новата ГЕРБ, и това разслоение върви по билото на Балкана. Изключение донякъде прави любимият ми Северозапад - хората на Бойко Борисов взеха Видин и Враца и се препънаха в Монтана. Габрово също е изключение, но кога ли Габрово не е изключение? Колкото до Северозапада, той е не просто изборно изключение днес, той си беше и продължава да е изключен въобще от българското държавно мислене.

Все пак разделението Север и Юг е факт, напомня на Гражданската война в САЩ през 60-те години на ХIХ век. Да не говорим, че и герой, приличащ на Патрик Суейзи от едноименния телевизионен сериал, си намерихме. От една страна Северът, който обаче тук е повече привлечен от статуквото, отколкото от промяната; от друга страна Югът, фасциниран от промяната, експеримента, риска, ако щете, а не от добре познатото старо.



Вековницата срещу новороденото



- противопоставянето на тези избори може да се види и от гледна точка на географията, и от гледна точка на възрастта.

Който е чел Джаред Даймънд и книгата му "Пушки, вируси, стомана", знае - предаването на технологичен и всякакъв друг опит върви по оста Изток-Запад и боксува по Север-Юг. Обяснението е просто, но ефективно (както всички прости неща впрочем): разположението на оста Изток-Запад е на еднаква географска ширина, което означава еднакви климатични условия; ако в монголската степ са опитомили коня, няма проблем същият този кон да бъде пренесен, както е опитомен в Гърция или в други части на Европа. Иначе е по вертикалата Север-Юг: онова, което вирее в Унгария, не може да вирее в Уганда. Сиреч технологичният опит, земеделските култури и каквото още щете не може да се приспособи към различните климатични условия, променящи се по дължината на меридианите. Но по дължината на паралелите те не се променят - еднакви са и в Ню Йорк, и в Казан. Тъкмо по оста Запад-Изток местните избори в България си приличат по харесване на кандидатите - "Магистрала "Тракия" е наша"; докато по оста Север-Юг резултатите, откъдето и да ги погледнеш, трудно могат да се съвместят.

Има една отвсякъде видима причина за така релефиралото се състояние - България е разделена не толкова от ятовата граница, колкото от гребена на Стара планина. Комуто се е случвало да пропътува от Юг на Север или от Север на Юг, ще ви открехне: България е много по-лесно да пресечеш от София към Варна или Бургас, отколкото от Хасково до Разград, да речем. Сиреч на дължина бива, на ширина - хич. Сякаш двете половини не искат да имат нищо общо: едните си живеят един живот, другите - друг, отделни вселени. Ако вземем нещата по-шеговито, ще предложим на управите на българските градове, както се побратимяват с чужбински, да сторят същото и помежду си, и то именно по оста Север-Юг.



Например Берковица да се съюзи с Велинград, а Пещера с Левски



Ала това на шега, сериозно ако говорим, разминаванията между Южна и Северна България същестуват, колкото и това да не допада на различни антиесенциалисти от всякакъв десен. Антон Страшимиров си е дал труда да опише тези различия в своята "Книга за българите", в която ни разделя на шопи, мизийци, тракийци, македонци, рупци (като дори той забравя торлаците - хората на Северозапада, ама нейсе). За мизийците и тракийците - тези, които се разделиха така явно на местните избори, той пише: 1) за тракийците: "Тракийците са смес от мизийци и рупци... Сред тях се разлива и байганювщината... Простите и голи старопланински колибари се видяха богаташи, настаниха се в градовете и почнаха да се големеят - можете да си представите колко им е прилягало. Оттук почва засмяната дебелащина на бай Ганя, неговото натурничество и безочливостта му... От Дунава и Егея (Солун-Охрид) идат първите просветени българи, надникват към Стара планина, виждат там запършилия ръкави бай Ганю, който раздрусва турската държава, та му се изсмиват, а после го разбират и му се кланят до земя..."; 2) за мизийците: "Мизиецът е скромен, чистоплътен и смислен земеделец и занаятчия. Той е хладнокръвен, философ, не любвеобилен, почти спартански строг в живота си. Предприемчив е, но няма гъвкав спекулативен дух, затова в търговията не е смел (освен в чертата Габрово, Дряново, Търново, Свищов). Любознателен, със здрав разсъдък, мизиецът не е мечтател, наопаки дори, и измерен до консерватизъм."

Та това е: неспокойният дух на Юга, духът на Средиземноморието, който е привлечен от непознатото, риска, приключението, се удари с разсъдъчния, консервативен и муден дух на Севера, повече повлиян от лютите ветрове на руската степ, отколкото от топлите полъхвания на Леванта.



Ето защо на Юг заложиха на новото, докато на Север се довериха на старото.



(За Враца и Видин нещата стоят иначе - там са дотолкова силно забравени, че с всяка промяна питаят една-единствена надежда - държавата поне да се сети, че ги има и тях.) Кой е бил по-прав в избора, предстои да видим. Но че такива обосновавания на политическия избор, преминаващи по билото на Балкана, ще има и на изборите след две години - в това нямайте никакво съмнение.