:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,157,973
Активни 96
Страници 4,118
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Културата на жеста

Когато грузинец налива вино в рог и сетне поднася този рог на госта си, той се чувства на сцената. Манипулациите му са точни и отмерени, а целият ритуал прилича на свещенодействие.

Щом свърши обаче тържествената част, грузинецът си става човек като всички - угрижен на бита и оцеляването си.

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили прави понякога един жест с дясната ръка, с който сякаш казва - аз не крия нищо, принадлежа ви.

После управлява така, както са свикнали да държат властта излезли от кавказките планини управници - твърдо, тайно, безмилостно. (Да не забравяме, че и Йосиф Джугашвили е от този край.)

Две неща обаче изненадаха Миша. Сред тях не е това, че Русия не го харесва. Той си го знаеше още от времето на революцията на розите.

Изненада го собственият народ,



голяма част от който го разлюби



Втората му неприятна изненада е реакцията на Запада, особено на Европа. Тя не е вече безусловно доброжелателна към него, а въведеното военно положение, както и разбиването на грузинския канал на Мърдок направо я разгневиха.

Защо се промени отношението към Саакашвили? Не е ли очевидно, че не може руските тайни служби да не са причастни към интригите срещу режима му? Дали пък няма договорка между Москва и Запада Миша да бъде отстранен в замяна на съответни руски жестове, да кажем за Косово, Иран, енергоизточниците или други там дипломатически армагани?

Не е невъзможно. Естонският съветник на Саакашвили Марти Лаар направо възропта на церемонията по откриване на Съвета за външна политика на Европа: "Европа изостави държавите, които се опитват да се ориентират на Запад - например Украйна, Молдова и Грузия, на пресинга на Русия, като не им помага ефективно, а се съсредоточи на икономическо сътрудничество с Русия."

Но и приятелят на Саакашвили, украинският президент Юшченко, леко го намъмри и призова за диалог, а не за военно положение.

Работата е там, че Саакашвили не можа да се хареса особено нито на бизнеса, нито на бедните. Първият в Грузия, както и навсякъде, е сериозна сила, пък вторите са много. (Пенсията там е 30 долара.)

Неговият жест беше такъв - с дясна ръка напред: аз ще дам, аз ще ви водя.

Саакашвили не е слаб лидер. Но съдбата му вероятно ще бъде подобна на съдбата на много подобни водачи - с могъща харизма в опозиция, която се превръща в дамга по време на власт. Дамгата идва оттам, че хората виждат как жестът на жертвоготовност бързо се сменя с къпане в привилегии, толериране на собствения клан и агресивна неприязън към инакомислието...

Спомням си един друг, привидно далеч от темата жест, пак на грузинец. Става дума за художество.

Легендата твърди, че художникът Николай Пиросманишвили (по-известен като Нико Пиросмани) силно



се влюбил във френската кабаретна актриса



Маргарита дьо Севр. Тя гостувала в Тифлис. Бедният самоук художник, непрекъснато полупиян, така я харесал, че обсипал площада пред хотела й с рози. (Това е дало повод на Вознесенски да напише текст, на Раймонд Паулс да съчини музика, а на Ала Пугачова да изпълни прочутия хит "Миллион алых роз".)

Легендата по-нататък гласи, че Маргарита била силно впечатлена и дарила маргиналния приживе, а след смъртта си световноизвестен наивист, с целувка ли, с прегръдка ли, с друга ли там любезност - историята спори.

Между другото, в автобиографичната книга на Андрей Вознесенски "Във виртуалния вихър", която преди години преведох, съществува следният епизод. Младият Андрей, влюбен в "иностранка", се озовал в Ню Йорк. Поканил си в хотела любимата, наречена от него "Портокалчето". Преди това обаче накупил към двайсет щайги портокали, с пъшкане ги пренесъл до стаята си и наредил портокалите навсякъде - по под, легло, маса, столове, первази и т.н. Между тях запалил свещи. Когато дошло голямото "Портокалче", било впечатлено и не му оставало нищо друго, освен



да промълви: "Crazy Russian"



Попитах веднъж Вознесенски на една вечеря по повод премиерата на книгата му у нас дали примерът на Нико Пиросмани го е присетил за подобен жест.

Каза, че не е копирал никого, но подсъзнателната памет за жестовете управлява голяма част от живота ни.

Те, жестовете, биват два вида - публични и тайни. Публичният жест е част от апликациите на битието ни, той е това, което го прави зрелище. Особено му вярваш, когато е свързан с жертва - на пари, на труд, на време, на чувства... (Така е при Пиросмани и Андрей.)

Има един още по-висш жест - когато жертваш нещо тайно, помагайки и оставаш в анонимност. Има такива хора, дори в България, познавам неколцина, дълбок поклон.

И има политически жестикулации, зад чиято привидна жертвоготовност скоро започва да прозира единствено могъщият нагон за власт.

Мисля, че Саакашвили ще стане жертва на подобна пиеса - няма да е нито първият, нито последният. Не изглежда незакономерно.

А за комуто е интересно, да довърша за Маргарита и Пиросмани. На другия ден след площада с розите тя отпътувала и скоро се омъжила за богаташ.

Жестовете са красиви и за вяра най-вече, когато около тях витае ореолът на мимолетността и трагизма.
12
4985
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
13 Ноември 2007 01:35
А тази Маргарита, ако я види човек нарисувана, ще му се доще да изяде всичките рози
13 Ноември 2007 02:52
Историческо значение за нас имаше влизането ни в НАТО и ЕС, за което БСП няма никаква заслуга, а основна заслуга имаше кабинетът Костов. Голямо е засега и значението на американските бази у нас.

За съжаление бившите съветски републики на юг от Балтика не успяха да се вредят навреме и засега - поне докато цените на нефта са високи - остават под петата на Москва. Това е голяма трагедия за тях.

Единствените постсъветски хора, които ще живеят свободно, са избягалите на запад. Вкл. у нас. У нас има вече доста грузинци, на Златните има няколко грузински ресторанта. Грузинското вино е отлично - появи се вече и в Ню Йорк извън руските магазини, по десет долара шишето. В руските магазини има и грузински сливов сос ткемали, като кетчуп, от особена джанка, въдеща се само "в Грузия и България", според както пише на етикета.

Ние трябва да развиваме оживени връзки с Украйна и Грузия, да добавим към жп ферибота Белослав-Иличовск и редовна линия до Поти. Да инвестираме в пристанищни мощности в Супса за износ на втечнен газ и нефт от линията Баку-Джейхан. Ако някога тръгне поток от източноазиатски стоки по Трасека, част от него ще върви през Грузия по море до България. Да станем вратата на Грузия към ЕС (Украйна все пак граничи с Полша, Словакия, Унгария и Румъния.)

13 Ноември 2007 07:58
чичо фичо, а как ще се конкурираме с констанца (за врата на грузия към европа) - там "вратата" е в пъти по-голяма от варна и бургас взети заедно, а и по-близо до зап европа, че и магистрала вече имат наяве до унгария, а не във видения и предполагаеми концесии.
13 Ноември 2007 08:31
Айдя Фичката почна да пише своите нови тезиси за Грусия в стил отпреди 10 ноември:
Историческо значение за нас имаше влизането ни в НАТО и ЕС, за което БСП няма никаква заслуга, а основна заслуга имаше кабинетът Костов.
Също като отпреди 1989г.
Историческо значение за нас е дружбата със СССР (тя е като слънцето и въздуха за нашия народ) заслугата за която е на нашия вожд и учител Георги Димитров.
А как революционно звучи:
Единствените постсъветски хора, които ще живеят свободно, са избягалите на запад. Вкл. у нас.
Ами ако потсъвестските хора не искат да живеят "свободно" и не искат такива като Саакашвили кво шь правим тогиз. А демокрацията означава каквото хората искат а не каквото на Фичо са му казали, кое е правилното.
И ето вече тезисите по-детаилно развити:
Ние трябва да развиваме оживени връзки с Украйна и Грузия, да добавим към жп ферибота Белослав-Иличовск и редовна линия до Поти.
Само тези тезиси ще оправят Грузия, както навремето онези Фичови тезиси оправиха Ирак.
13 Ноември 2007 10:24
Мрx++
Анализите на чичо Фичо наистина напомнят "директивите" от онова съветско време...

13 Ноември 2007 12:24
Добре че в България не спираха TV програми. Пак имаше намеса на политиците, но не толкова голяма като в Грузия.
13 Ноември 2007 13:11
Защо Мrx++ не обича Костов?
Или греша?
13 Ноември 2007 13:12
Отговор: заради казаното от Фичо, което му влиза както пръстчето на Кирячето в ..., къде бе?
13 Ноември 2007 13:23
Ех, Фичка, що не идеш да живееш в демократичен и щатски Ирак, или Афг.Ма тия оранжевите и розовите , що не си поръчат нефт на преференциална цена от Аляска .Няма Фичка , кой намаза от евтиният петролец намаза-сега кой има армия и може да окупира държави ще цица другите си плащат.За туй ви е е евтино горивото -щото крадете , а да се краде не е по християнски, ама какво ли ви обяснявам-българи в Чикаго-само си сменихте господаря
13 Ноември 2007 14:54
Хъм, като гледам, някои пък не са си го сменили.И май са горди с това.
13 Ноември 2007 16:17
властта като болест /по Нитцше/ и съответно тиковете й /според фройдистите/
13 Ноември 2007 17:39
Стана дума и за нефта и за природния газ. Преди време четох, че в Пловдив топлофикацията не е събрала задължения си и няма как да плати новите доставки газ (водели се преговори за разсрочване). Сигурно и в София е същото. Така, че ние също сме зависими от този който ни доставя синьото гориво (дали от Русия, дали от другаде).
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД