България най-сетне получи "награда" за участието си в умиротворяването на Ирак. Новината, че Багдад е приел да изплати част от дълговете си, натрупани до 1989 година, дойде съвсем неочаквано в неделя. На специална пресконференция министър Пламен Орешарски се похвали, че страната ни е първата и единствена засега кредиторка на Ирак, която е успяла да се договори за бързо еднократно прибиране на пари в брой - очакваме 360 милиона долара да влязат в държавния ни бюджет до средата на 2008 г. Новината, че България опрощава 89,75% от вземанията си, тепърва ще бъде обсъждана от политици и експерти, но веднага раздели първите мнения на два полюса - от предателство до колосален успех.



Сделката



Дълги години се знаеше, че Багдад - най-големият ни длъжник, има да ни връща 1.7-1.8 млрд. долара. Сега се оказва, че борчът е двойно по-голям - 3.51 млрд. долара.

Всъщност още преди месеци от чужбина дойдоха сигнали за корекция на сумата. През май Асошиейтед прес съобщи, че дългът на Ирак към България е 4 млрд. долара и че се водят финални "технически преговори" за уреждане на въпроса. По същото време иракският финансов министър обяви, че България била готова да опрости 80% от дълга на Багдад.

Според официалните сметки на МФ старите борчове на Ирак са общо 1.860 млрд. щатски долара - 1.259 млрд. долара главница плюс 601 млн. лихви. Министър Орешарски поясни, че оценката за вземанията е била актуализирана и допълнително са начислени лихви за забава. Така иракският дълг набъбнал до 3.51 млрд. щатски долара. Багдад приел удвояването на борча, а от своя страна София се съгласила да опрости близо 90% от него и да получи само 10.25%, платими в долари догодина. Така България ще си върне по 10.25 цента от всеки долар иракски дълг.

По същата схема по-рано бяха уредени и някои дългове на Ирак към български фирми.

Новината, че България опрощава близо 90% от иракския борч, но ще вземе 360 млн. долара, звучи по-добре от перспективата София да отпише 80% от вземанията си и да разсрочи другите 20% за 23 години с 6-годишен гратисен период. Защото такава е схемата, договорена в края на 2004 г. между Ирак и кредиторите от Парижкия клуб. Някои страни не се възползваха от схемата за редукция и разсрочване и направо отписаха вземанията си - като Малта, Словакия, Кипър и САЩ. При първите става дума за малки суми, а Щатите вероятно имат други механизми за защита на материалните си интереси в Ирак.

В края на септември пък кувейтската агенция КУНА цитира българския вицепремиер Калфин, според когото иракският дълг към България е близо 3 млрд. долара и тъй като "сумата е изключително висока, сме готови да предоставим облекчения, за да помогнем на иракското правителство в усилията за възстановяване на Ирак". Според КУНА срещу отстъпките за вземанията си България очаква да получи правото да участва в проекти в Ирак.



Оценките



Повечето икономисти харесаха сделката на Орешарски. Договорените 360 млн. долара с Багдад наистина са огромно постижение на фона на провала с либийския дълг. България не успя да си върне и цент от него, а бе притисната да откупи невинността на медиците ни, като дари 56 млн. долара на фондация "Кадафи". Преобладават коментарите от рода на "по-добре 360 милиона сега, отколкото 1 милиард в необозримото бъдеще".

Мнозина обаче са смутени, че правителството взима подобни решения, без да се допита до парламента. Според бизнесмени сделката в този момент е лош ход. След 5-10 години Ирак ще е по-стабилен и ще може да плаща, а сега официалните власти може и да са добронамерени, но не са в състояние да контролират петрола и да погасяват задължения, смята Васил Василев, който минава за познавач на арабския свят.

Въпреки че рибата още е в морето, в България вече слагаме олиото в тигана - разгаря се дискусия за какво ще се ползват постъпленията от Ирак догодина. Някои смятат, че след като са плащания по чужд борч, има логика да отидат за погасяване на български дълг. Икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов подхвърля и друга идея - да захранят Сребърния фонд, който сега трупа средства, а трябва да започне да изплаща допълнителни пенсии на българите след десетина години. Ако надделее консервативният подход, най-вероятно 360-те милиона ще бъдат затворени във фискалния резерв. Но вече има и дръзки гласове за незабавно харчене на сумата - например за бързо довършване на автомагистрала "Тракия".

Всъщност на ход са депутатите. Проектобюджетът за 2008 г. е в ръцете им и те може да предвидят в плана за държавните разходи каква да е съдбата на милионите, които очакваме от Багдад.



------Генезисът



Трупането на иракския дълг към България е скрито в серия решения с грифове "строго секретно" и "поверително", решения, взимани през 80-те години на миналия век от върховните органи на БКП - Политбюро и Секретариата на ЦК. Под тях се мъдрят подписите на Тодор Живков, Милко Балев, Георги Атанасов. Решенията са съпроводени от доклади и бележки, парафирани от министри като Христо Христов и секретари на ЦК като Димитър Станишев.

Икономическите отношения на България с Ирак започват още през 1967-1972 г. с инвестиционни спогодби за неголеми суми. Голямото обвързване тръгва със спогодбите от 1983 г., в които ключовата фраза е "специална продукция". България доставя на режима на Саддам оръжия, бойна техника, боеприпаси, а в следващите 3 години Ирак трябва да се издължи за доставките - в петрол и в долари.

На 6 декември 1983 г. собственоръчният подпис на Тодор Живков дава летящ старт на първия голям заем - партията "дава съгласие правителството на НРБ да предостави на Ирак кредит от 300 млн. долара за купуване на военнотехническо и друго имущество през 1984-85 година".

В началото на 1986 г. Секретариатът на ЦК на БКП прави най-големия удар - решава да откликне на молбата на Багдад за нов кредит от....1 милиард долара. Този път размахът на висшето партийно ръководство успява да стресне Министерството на финансите, което плахо препоръчва колосалният заем да бъде свит наполовина. МФ припомня, че Багдад вече е понатрупал закъснели плащания по старите кредити. Но архивите разкриват, че другарят Милко Балев лично дал указания да не се губи време и наредил "бързо да се изпълнява, без да се събират други подписи."

Така се пръква Решение "Б" №5 на Секретариата на ЦК на БКП от 31 януари 1986 г. с гриф "лично строго поверително": Дава съгласие: да се предостави кредит на Република Ирак в рамките на общия обем на разчетените за IХ петилетка по години кредити и погашения в размер на 1 (един) милиард щатски долара Ф.О.Б. за доставка на специално имущество".

Бавно и полека, раздавайки братски заеми и помощи, страната ни постепенно сама затъва в борчове. А през април 1990 г. щедрият кредитор България с огромните си вземания (не само от Ирак, а и от други приятелски държави) се оказва във фалит - премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията на страната ни към света.

Нещата напълно се объркват, след като Ирак нахлува в Кувейт, а ООН налага ембарго на нашественика. България така и не получава обещаните 5 милиона тона петрол, с които Ирак трябва да погаси задълженията си към март 1990 г.