През март това момче бе сред 130-те младежи, които станаха последните наборни войници в армията. На 1 декември в казармите остават само бойци на заплата. |
Какъв е ефектът в по-общ социален план? На българина вече няма да му се налага да търси връзки, за да отърве детето си от задължителната военна служба. Момчетата пък няма да записват всевъзможни училища, за да отложат с някоя и друга година слагането на кубинките. А "Батальонът се строява за последен път" ще звучи на бъдещите младежи все повече като химн на Бойко Борисов, отколкото като песен за живота в родната казарма.
Идва ред на професионалните войници. Те сключват договор с Министерство на отбраната, имат си длъжностна характеристика. Имат и работно време "от-до". Не могат да бъдат чанчени от старшината и да бъдат момчета за всичко както техните предшественици.
На 1 декември, когато по закон в поделенията няма да има нито един наборник, няма да има и кой да охранява военните обекти. В момента предимно наборници висят денонощно по складовете с оръжие и хангарите с военна техника. В задълженията на кадровите военнослужещи влиза даването по няколко дежурства по поделение в месеца, но това не включва охраната на обекти. А те не са малко. Около 250 са казармените райони, складовете, районите със специално предназначение и др.
Още през януари тази година Генералният щаб на армията ни
кани на разговор три частни охранителни фирми
- "АСО - Пирели", Агенция за сигурност "Скорпио" и фирма "Бюро за охрана и сигурност -ИТ". Висшето ръководство на армията се консултира с охранителите как гледат по принцип на пазенето на секретните обекти на армията, имат ли достатъчно персонал и др. Оттогава няма никакво развитие по въпроса.
Преди месец Асоциацията на частните охранители пита Министерство на отбраната дали ще бъде обявяван конкурс за охрана на обекти на българската армия. Но няма отговор.
До момента само една частна фирми е успяла да пробие и да поеме охраната на секретни военни обекти. "Бюро за охрана и сигурност -ИТ" е единственият конкурент на създадената в края на 2004 г. от тогавашния военен министър Николай Свинаров фирма МОБА (Министерство на отбраната и Българската армия), чиято дейност е именно да охранява секретни обекти на армията.
През 2005 г. МО обявява специална обществена поръчка за 45 военни обекта. Частната фирма "Бюро за охрана и сигурност -ИТ" печели охраната на 19 обекта. Други частни охранителни фирми скачат срещу това решение, тъй като за охраната на секретни военни обекти се изисква лиценз за използване на автоматично огнестрелно оръжие, както и допуск до тайните на НАТО. За това време на тези условия отговаря единствено МОБА.
Закъснението идва и от факта,
че едва в края на август Министерски съвет разгледа промените в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия, които забраниха на частниците да получават лиценз за използване на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба. Това стана заради въвеждането на европейска директива, според която автоматичните огнестрелни оръжия попадат в категорията на забранените за придобиване и притежаване от юридически и физически лица. Все пак военният министър Веселин Близнаков успя да издейства да бъде записано, че "по преценка на министъра на отбраната за особено важни обекти" служба "Контрол на общоопасните средства" в МВР може да издава такива лицензи на частните охранители. Тепърва тези промени трябва да бъдат гласувани и от парламента.
Армията ще трябва да обявява конкурси и за частни фирми, които да чистят основните помещения, както и да премитат плаца. Всичко това едно време беше вменявано в задължение на провинили се наборници.
Кадровите военни са длъжни да поддържат чисто и смазано единствено личното си оръжие. Но освен него профилактично да се обслужва огромно количество оръжие. За това се обсъжда и обявяване на конкурси за частни фирми, които да го поддържат.
На целия този задаващ се безпорядък се чува, че доста кадрови войници напускат армията. Военните специалисти са анализирали, че над 1000 души няма да искат да преподпишат тригодишните си договори, които изтичат догодина.
И това е така, тъй като армията се превърна в място за временно пребиваване, особено за мъжете. Най-много желаещи да сложат униформата има в районите с голяма безработица и в по-малките населени места, където реднишката заплатата от 400 лв. стига за живот. Дори и там започнаха да се появяват частни фирми, които предлагат повече пари.
Само преди няколко месеца специалисти от Генщаба поискаха да бъде обсъдена възможността
да се намали образователният ценз за кадровите войници
и в армията да може да се влиза с основно образование. Идеята им беше, че така ще могат по-лесно да намират бойци. Така е в САЩ, където е необходимо единствено да можеш да четеш и да пишеш, за да станеш редови войник в армията.
За съжаление в България войнишката професия все още не се ползва с особено доверие и популярност (кой знае дали това ще се промени към по-добро), а ниското заплащане е допълнителен фактор да няма много желаещи. Затова не е далеч моментът, когато и тук ще бъде намален образователният ценз и армията ще се превърне повече в трудов лагер.
Така или иначе ние имаме основен ангажимент към НАТО да поддържаме боеготови 8% от армията. Това означава 2500 души.
На 1 декември военните ще рапортуват, че професионализацията е приключила успешно, но армията не е окомплектована на 100%. Военният министър ще каже, че няма проблеми с охраната на войсковите райони, но има закъснение за конкурсите за охранителни фирми. Общо взето, армията ни ще стане като футбола - професионален, ама не дотам.