|
19 Ноември 2007 15:23
Total-e, не виждам какво си недоволен от автора. В първото изречение от статията става ясно, че предава становището на Индъстри Уоч /макар и да не цитира дословно изявлението на последната организация, ако правилно разбирам значението на кавичките/. Разбира се по-точно заглавие би било "Матурите повишават успеваемостта", но сигурно е излишно да споменавам, че в масовото съзнание оценка и успеваемост са едно и също нещо, заради което Авторът си е позволил, вероятно, да използва думата "оценките". За грамотния читател нещата стават ясни в първото изречение. /Дано това, което описвам по-долу бъде прочетено от вземащите решения в МОН, част от които, дългогодишните служители, няма начин да не са поне чували за това/. Що се отнася за матурите, вярвам, че по принцип повишават успеваемостта и перфектно изработена, системата дава положителни резултати. Но изработването на един прецизен и надежден изпит е цяла една наука, и в другите страни водещи методисти и преподаватели, които ще се занимават с изработване на изпити и тестове, учат няколко години магистърска степен по специалността Evaluation and Assessment и когато една голяма армия от такива специалисти изработи един, близо до перфектността, изпит, може да се говори за надеждност и ненапразно стресиране и тенденциозно "закопаване" на ученици, учители, училища и становище за качеството на образованието като цяло. За информация, отделни компоненти на англоезичните международни тестове /напр SAT, TOEFL, Cambridge exams и т.н/ се апробират /trialled/ на предишни изпитни тестови сесии, като не се се вземат предвид в крайната оценка, но изпитваните не знаят кои са точно тези компоненти и си ги решават с пълна концентрация, мотивация и мобилизация. Резултатите се събират, обобщават и анализират, като според броя на справилите се изпитвани, на фона на общия брой на явилите се на изпита на всякъде по света, по определени формули се изчислява степента на трудност на въпроса /E - easy /лесна/, M - medium/средна/, D - difficult/висока степен на трудност/. Абсолютно добре прецизираното наличие на въпроси с различна трудност /отново определена по формули/ ни дава степента на надеждност на изпита. Пак повтарям, че всичко това е предварително тестувано по научен начин върху други изпитвани /нещо подобно, може би се опитаха да направят МОН миналата учебна година/. Това, което здраво куца на този етап в страната ни е липсата на това, което дава друг аспект на надеждността на изпита - огромна база с примерни тестове /не по един - ненадежден - публикуван на сайта на Министерството, подкрепен последните дни и от една папка с най-общо формулирани области, която в момента циркулира по училищата/. Не зная към днешна дата как е в страната, но преди няколко години имаше само един Доктор по гореописаната специалност, завършил в чужбина /не вярвам, че в България тази специалност, дори и в момента, може да се изучава на необходимата научна висота/ и въпреки че беше само един, изпити си се провеждаха и да не ви говоря на какви изпитни практики се нагледах за тези години и колко ненадеждни са оценките, които - по зададените и задължителни за учителя критерии, се пишат на учениците. Така че, матури да, но надеждни и научно подготвени, а не случайно измъдрени, за да се оправдае функционирането и финансирането на една такава структура като изпитен и методичен център или както там го нарекоха. Пак за информация, изпитните центрове на другите страни са си академични бизнес организации с огромни печалби, които, вярвам, се рефинвестират в образованието, както и се връщат на държавата под формата на данъци. По важното, обаче, е че ако не са перфектно изработени и надеждни, никой няма да дава лудите пари за да ги държи /става въпрос за незадължителните изпити/. Интересно е последното изречение в статията, където става ясно, че реалното КПД на задължителното въведените матури е само 5% /т.е 9% - 4%/. Е, заради такова повишаване на успеваемостта не си струва тормозът върху учениците и големите финансови средства, които трябва да се заделят, за да функционира системата добре. Така че, ако ще се борим за подобни 5 процента, по-добре да се откажем още отсега. /Между другото, преди резултатите от тези международно съпоставими тестове (IAEP) да се приемат като надеждни са минали няколко години, през които на тези резултати се е гледало като на експериментални и са нямали никакво отношение към понататъшната съдба на ученика, учителя и училището. Казвам го това, за да се направи сравнение с България с въвеждането на системата /неекспериментално / още от първата година на нейното съществуване.
|
19 Ноември 2007
Страх ги е хората нали си знаят , че нищо не знаят 
