В Русия Путин е един. В България вече си имаме двама.

У нас винаги е имало претенденти да удовлетворят народното желание за твърда ръка. Последните наблюдения на Световната банка и на ЕБВР показват, че жаждата на българина да поживее още в тоталитарни условия е обхванала и млади хора - тези, които нямат активни спомени от времената преди 1989 г.

Но все пак всичко си има граници - двама владетели за една България са твърде много. Затова приятелите Георги Първанов и Бойко Борисов овреме трябва да решат спора кой ще управлява тази страна след 2 - 3 години. Ако са добри приятели, победеният ще стане кесар. Ако приятелството е просто част от игра, победеният ще бъде заточен в чужбина. Такива са правилата.

Преди година-две изглеждаше, че тези



двамата са си много близки



Борисов щедро се отказа от възможността да стане държавен глава, а Първанов не само не се включи в социалистическата атака срещу младата партия ГЕРБ, но и дори й разчистваше пътя. Тогава кметът обясняваше на всички, че социалистите не са лоши партньори за коалиция, стига да не се ръководят от Станишев, Румен Овчаров и още няколко екземпляри. Овчаров беше ранен тежко, някои казват - с активната помощ на президента, после пък почти цялото ръководство на БСП бе сменено.

Онзи ден обаче Бойко ненадейно откри огън срещу президента. Направи го по типично неговия начин - грубо и бързо. Заяви: "Президентът Първанов се опитва да путинизира държавата". Обвини държавния глава, че слага свои хора на ключови места в държавата, особено в съдебната система, като по този начин измества "центъра на тежестта". Напомни му, че има представителни функции, а истинската отговорност за държавата се носи от премиера Сергей Станишев.

Това очевидно засегна тежко Първанов - един човек, който традиционно не дава израз на чувствата си. Той едва ли се е впечатлил чак толкова от обвиненията на Борисов за това, че мерцедес 0001 се възползва твърде често от зелената вълна на мероприятието "Мизия", за да се придвижи по-бързо из софийските улици. Борисов също едва ли се е ядосал от статистиката, която впоследствие извади президентът - според нея столичният кмет по-често от всеки един друг държавен мъж е бил причина за задръстванията в София.

Единствено думите на Борисов за



путинизиращия се Първанов



извадиха държавния глава от коловоза на президентската нирвана и го принудиха да контраатакува. Как си позволява Борисов да разправя, че Татяна Дончева е права в упреците си...?! За какво се мисли това бивше борче? На чий гръб си прави пиар акции?

Борисов бе съвсем наясно кой от ударите му нарани президентското самочувствие: "Мисля, че реакцията на президента е заради това, че съм против агенцията по сигурност да бъде на негово подчинение". Президентът сигурно също е съвсем наясно кой пък от неговите удари нарани кметското велико его. Да кажеш на кмета, че си прави твърде често PR, е около 1000 % вярно, но пък и също толкова обидно. "Аз съм си правил PR? А кой заведе един куп главни редактори преди две седмици в Катар?", ревна като ранена в сърцето пантера Борисов.

Най-вероятно обаче острите реплики и демонстрацията на наранено самочувствие да са част от набързо скалъпена импровизация. Първанов и Борисов имат огромна необходимост да покажат на другарите си и пред обществото, че отношенията им не са чак толкова розови.

След изборите държавният глава бе атакуван остро от един ред социалисти, които в прав текст обясниха, че той е помагал за възхода на Борисов. Успоредно с това президентът за пореден път ядоса партията си, като позволи на интелектуалците от "Съзидание" да се правят на политици. Заговори се пак за "президентска партия", което автоматично означава - за разцепление в БСП.



Един конфликт с Борисов, пък бил той и мним,



позволява на Първанов да подобри имиджа си пред твърдолинейните социалисти, които определено не одобряват заиграванията на бившия си председател с кмета. Народният херой Борисов изземва територия от социалистите, а в същото време партньорите им във властта определено се явяват като пречка за разгръщането на социална политика. В този момент на Първанов някак си не отива да играе ролята на бащица на тройната коалиция и на закрилник на политическите амбиции на Борисов.

Борисов също има какво да спечели от един медиен конфликт с Първанов. Бойко е човек, който изглежда като самостоятелна бойна единица. Но ако проследите всичките му изяви, лесно може да видите, че той винаги е търсил партньори, с които да участва в политическата игра. И това е съвсем нормално - един човек, който няма абсолютно нищо общо с политиката, който сам знае, че е "малък", винаги би потърсил опора, за да участва в играта. Бойко леко заигра с националистите, после дълго време чукаше по вратата на СДС, гледаше президента с респект, щеше да се бие с Доган, после го похвали... Резултатите от последните избори дадоха превес на вълната ГЕРБ, но експонирани в парламентарен мащаб, тези резултатите не биха дали еднолично властта в ръцете на Борисов. Властта ще бъде споделена, това е ясно, а кметът ще бъде човекът, който трябва да си избира партньор. Влизайки в "конфликт" с Първанов, Борисов отваря няколко врати пред себе си. И това са врати не само на опозиционни централи със сигурност.

Медийното напрежение между Борисов и Първанов скоро ще спре. Ще остане само споменът за разменените реплики между двама политици, които искат цялата власт в изтерзаната ни страна, която все още е република.



Още статии от автора -

http://www.petyotsekov.blog.bg