"Има хиляди причини родители да не могат да гледат дете. Има толкова много ситуации, при които дадено семейство или самотен родител не може да се грижат за детето си, че сигурно и писател фантаст не може да ги измисли." С тези думи ни посреща директорът на SOS - детското селище в с. Дрен - Мариян Дянков.

Кабинетът му е в една от 13-те къщи, които формират комплекса за отглеждане на деца. Заварваме го в момент, когато пише отказ за настаняване на малчуган. Казва, че от три часа се мъчи с три изречения, но селището няма капацитет да отговори на интереса, който никога не секва. Рафтовете в стаята са отрупани с купи и трофеи, спечелени от децата на селището.

Комплексът в Дрен е построен през 1995 г. Моделът обаче се ражда след края на Втората световна война в Австрия по идея на д-р Херман Гмайнер. "Видял е, че след войната има много сираци и вдовици, и е срещнал тези две групи", казва Дянков. Целта на селището е да се създаде семейство на децата, които са загубили родителите си, и да им се даде дългосрочна грижа. "Децата от SOS се адаптират лесно, разбира се, има и тежки случаи, особено при онези, които са дошли в селищата по-късно, да речем, след петата или шестата си година", казва психоаналитикът Венцеслав Вътов. Той работи с деца от селището и майките от самото начало. Твърди, че лансираната напоследък хипотеза, че децата се възпитават в училище, е грешна, защото



основният възпитател е семейството



Ролята на бащата в селището се изпълнява главно от директора - той е авторитетът, който налага забраните и строгостта. Тъй като понякога един човек не е достатъчен, функциите на "мъжа в семейството" се разпределят и между селищния майстор, шофьорите, пазачите и педагозите. В момента в Дрен има двама педагози мъже - селищен майстор, доброволец от Корпуса на мира, който учи децата да работят с компютър, преподава китара и барабани и е сформирал група, и охраната.

Децата се насочват към SOS селищата (освен в Дрен има и в Трявна) от служба "Социално подпомагане" и се настаняват със съдебна заповед. Преди това обаче кандидатурите минават през комисия, в която влизат директорът, психолог, педагог и SOS майка. С майката се провежда и отделен разговор. "Трябва да знаем как това дете би се вписало в съответното семейство. Защото при всички деца, които са при нас, независимо колко са добри, хубави и т.н., има един проблем, който така или иначе ги отличава от всички останали. Това, че



те поне веднъж са изоставени,



им е нанесло травма. Всички те са го преживели по различен начин, някои въобще не успяват да го преодолеят. Освен това голяма част от тези деца вече са минали през N на броя разширени семейства - баби, дядовци... В следващия момент са били в някоя институция. Има дори случаи, в които децата са осиновени и след това разсиновени, което е ужасно, но се случва", разказва Мариян Дянков. Според думите му в Европа едно дете без родители минава средно през 6 - 7 социални институции, преди да бъде настанено в SOS селището.

Семейството на Димитрина Стефанова, или мама Дима, живее в къща номер 2. Докато говорим с нея, едно от децата й - Божидар, учи по география. После казва, че всъщност не обича този предмет и математиката. Повече харесва историята и тренировките по таекуондо, въпреки че е започнал съвсем скоро. Мама Дима работи като SOS майка от 12 години. В семейството сега има 6 деца - Божидар на 12 г., Васил и Моника на 13, Десислава на 9, Аника на 10 и Нина, която е на 7 и още е в детската градина. С изключение на Божидар, всички са на долния етаж и също учат.

Освен тях майката е отгледала още 4, с които



в актива й стават общо 10 деца за 12 години



Повечето са с нея от доста отдавна - Божидар и Васил от 11 години, Моника от 10, Аника от 3. Казва, че най-важното за възпитанието на едно дете е да му се даде сигурност. По-големите вече са в Младежкия дом в София, където възпитаниците на SOS селищата отиват, след като завършат 8 клас, но се връщат за празниците. "Селото не предлага много развлечения за младите", казва мама Дима. Адаптацията на децата към новата обстановка често пъти е трудна и зависи от много фактори. Един от тях е връзката с близките и семейството, ако има такива. Хубаво е да се виждат, защото в противен случай децата се чувстват изоставени. "Имала съм деца, които не говореха български, бяха от турски произход. Те бягаха, защото никой не им беше казал за колко време са тук, и бяха решили, че са на гости. Едно от момичетата смяташе, че като бяга толкова много, ще ни писне от нея и ще я оставим да си ходи", разказва тя. Споделя, че е решила да стане SOS майка, защото няма собствени деца. Затова пък твърди, че е случила на страхотни хлапета, които са й дали много повече, отколкото са взели.



За да стане една жена SOS майка,



трябва да е на възраст между 25 и 40 г. и да не е обвързана с деца и семейство. Смята се, че само по този начин може да посвети цялото си време на поверените й деца. Подборът на кандидатките е строг. След като бъдат одобрени, те преминават първо през тримесечен курс на теоретично обучение. Там учат педагогика, психология, получават обучение по първа помощ и чисто практически знания като градинарство и готварство. Следват две години работа като помощник-майка в някое от селищата. През това време те помагат на титулярките и ги заместват, когато са в отпуск.

След като официално стане майка, жената сключва трудов договор с фондацията и има право да се грижи за 6 -7 деца. Подрежда къщата и домакинството си по свое желание. В началото на всеки месец получава определен бюджет. Дейността на SOS Киндердорф се финансира от частни лица и корпорации. За дейността си SOS майката получава заплата. Директорът не пожела да назове цифри, но каза, че сумата е значително над средната за страната.

В момента има



12 къщи, в които могат да се отглеждат по 7 деца



За всяко от тях има дългосрочен индивидуален план за развитие, който се изработва от служителите на селището и социалните работници. Критериите обикновено се изработват от институцията, която е настанила детето. Останалото се прави в селището. имер Ако детето има например логопедичен проблем, то започва работа със специалист за неговото отстраняване. "Опитваме се да планираме цялостното развитие на детето - от физическите нужди до талантите му", казва Дянков. На всеки 6 месеца се събира комисия, която отчита свършеното по плана и набелязва следващите цели. Обикновено децата се настаняват "до промяна на обстоятелствата". Това означава - докато могат да се върнат при близките си или навършат пълнолетие.