Статистиката сочи, че богатите са много пестеливи хора. Всеки четвърти милионер в САЩ предпочита да купува обувки до 100 долара, костюми до 200. Половината от тях принципно не носят часовници, по-скъпи от 250 долара, а едва всеки трети се вози в автомобил, по-нов от 3 години.

Психолозите обясняват тази странност с особени психологически комплекси - сдобивайки се с богатство, човек започва да отделя много внимание на парите и най-мрази да се разделя с тях. Средностатистическият съвременен милионер, разбира се, може да се нарече икономичен човек, но сред тях има и такива, които напълно могат да се състезават с Молиеровия скъперник Арпагон, който краде сеното на конете си.



Вещицата от "Уолстрийт"



През 1998 г. списание "Американско наследство" състави списък на 40-те най-богати американци. В него влязоха 39 мъже и само една жена - Хети Грийн. Но тя е забележителна не толкова със своите милиони, колкото със своето скъперничество. Хенриета Хоуленд Робинсън се родила през 1834 г. в семейството на богати квакери. Нейният баща - "черният ястреб" Робинсън, бил собственик на корабна флотилия за лов на китове. Финансовият талант на Хенриета се проявил още в детството. След смъртта на брат си тя станала единствен наследник на милионите на баща им. На 6 години вече четяла борсовите котировки, а на 8 открила първата си банкова сметка. Завършила квакерско училище, където 3 години я учили, че суетата и разкошът са вредни, а спестовността е една от основните добродетели. После баща й я пратил в Ню Йорк да набира светски опит, но тя се впечатлила най-вече от "Уолстрийт" и възможностите за игра на борсата. Но странностите й започнали да се проявяват в най-ранна възраст. Например на 21-вия си рожден ден тя не пожелала да запали свещите върху тортата, а на следващия ден ги занесла в магазина и си получила парите обратно.

По това време започнал да я ухажва богат банкер от Върмонд на име Едуард Хенри Грийн.

Робинсън не смятала да се омъжва, но тук се намесил щастливият случай. Грин написал на Хенриета писмо с обяснение в любов, но вместо него погрешка изпратил сметка от шивача си за костюм. Виждайки колко малко харчи Грийн за дрехи, Хенриета много се впечатлила и се съгласила да стане негова жена. И станала една от първите, която подписала предбрачен договор, че Грийн няма да претендира за парите й в случай на развод.

Странностите й обаче все по-явно взели да се проявяват. Хенриета често ходела по магазините и яростно спорила с продавачите за високите според нея цени. Използвала амбалажните пликове по няколко пъти, а през зимата, за да не се охарчва за топли дрехи, се увивала под дрехите с вестници.

През 1885 г. се разорила финансовата компания John J. Cisco & Son, чийто най-крупен инвеститор била Хенриета Грийн. При финансовата проверка станало ясно, че Едуард е най-крупният й длъжник - фактически чрез мрежа от фиктивни компании той крадял пари от своята жена. Възмущението на Хенриета нямало граници и тя веднага се развела. След развода въпреки че състоянието й било десетки милиони долари, станала още по-икономична и обикновено харчела не повече от 5 долара на седмица. Тя се преместила в Ню Йорк, живеела с децата си под наем в евтини стаички, представяйки се на хазаите с измислена фамилия, за да обърка данъчните инспектори. За да икономисва, тя никога не ползвала топла вода и не включвала отоплението. Имала само една рокля - черна, рядко купувала дори бельо. За мрачния си вид и ужасен характер тя получила прякора Вещицата от "Уолстрийт". Хранела се основно с пирожки по 15 цента парчето, а после минала на още по-евтината овесена каша.

Грийн нямала дори офис - работела, където й разрешат - понякога това били банкови хранилища, където си пазела парите, понякога сядала направо на пода на банката и правела милиони, играейки на борсата. Нямала автомобил - ходела пеша, а когато трябвало да мине на другия бряг на реката, вземала товарен кораб, за да не купува билет. Никога не давала бакшиш.

От характера й най-много пострадали децата й, макар тя да ги обичала. Синът й Нед на 14 години силно си ударил коляното. За да не плаща за лекари, тя го завела в безплатна клиника за бедняци. Но там я познали и отказали да я обслужат. Тогава Хенриета взела да лекува сина си сама вкъщи. Самолечението завършило с гангрена и ампутация на крака. Но операцията била платена от баща му, а до смъртта си Нед ходел с протеза.

Всички тези странности не попречили на Хенриета Грийн да стане най-богатата жена в Америка. Формулата на нейния успех била проста: да се купува само онова, което никой не желае, и да се продава тогава, когато всички се интересуват от акциите. Инвестициите трябвало да бъдат много предпазливи, а освен това трябвало да бъдат подкрепени от голям резервен фонд. Към 1900 г., когато годишният доход на средното американско семейство не надхвърлял 500 долара, Хенриета заработвала по 7 млн. долара. Единствената й слабост било кученцето, което се хранело много по-добре от собственичката си. Хенриета Грийн починала на 3 юли 1916 г. след серия инсулти. Първият станал заради спор с готвачката й за това, че купила мляко.



Цената на петрола



Джон Пол Гети бил малко известен в САЩ до 1957 г., когато списание "Форчън" го нарекъл най-богатия американец. Но и той водел начин на живот, подобен на Хенриета Грин. Поне така се държал, когато на 10 юли 1973 г. в Рим бил отвлечен внукът му. Похитителите поискали за 16-годишния Джон Пол Гети III 17 млн. долара. Гети отказва. Младежът се отличавал с независим характер, затова милионерът решил, че сам е инсценирал похищението си, за да измъкне пари.

През ноември в редакцията на вестник донесли плик с кичур коса и парче от ухото на похитения младеж. Престъпниците обещали да връщат детето на части, ако до 10 дни не получат $3,2 млн. Гети-старши най-накрая решил да плати откупа, но при условие, че той бъде оформен като заем с 4% лихва. Той дълго се пазарил и накрая платил само 2 млн. долара. Своята неотстъпчивост обяснил така: "Имам 14 внуци и ако се предам лесно, ще започнат масово да ги отвличат". Гети-младши никога не се оправил от травмата - след 8 години ослепял, онемял и прекарал остатъка от живота си в инвалидна количка.

Гети-старши, чието състояние се оценявало на 2-4 млрд. долара, ходел в евтини костюми и се криел зад стените на британското си имение Сатън плейс. Там се пренесъл през 1960 г. По време на ремонта забелязал, че телефонните сметки рязко скочили. Веднага се досетил, че работниците са ползвали телефона. Затова изключил всички линии и сложил монетен телефон в хола.

За да икономисва, Гети сам перял бельото си, не отоплявал голяма част от дома си и часове наред проверявал сметките на месаря. Едно списание му предложило хонорар от 200 фунта стерлинги, за да напише статия как е постигнал успеха си. "Някои хора намират нефт, други - не", лаконично отговорил Гети.

Веднъж Гети поканил трима свои познати на вечеря в лондонския ресторант "Каприз". Когато стигнали в ресторанта, предложил на гостите си да се разходят. "Да се разходим, ама аз съм гладен", възкликнал един от тях. "Няма още 10 часа, а до този час надписват по 5 шилинга за всеки посетител. Не искам да плащам излишни фунтове за някакви 15 минути", отвърнал Гети.

Гети направил своя първи милион за 2 години, а през 1916 г. казал на баща си, че спира да работи и става плейбой. Преди смъртта си през 1930 г. Джордж Франклин Гети, адвокат, спечилил милиони от сделки с нефт, казал на сина си, че се бои, че ще разори семейната компания. Джордж бил умен човек, но интуицията го подвела. Например - гениалната авантюра на Джон Пол Гети, който през 1949 г. купил от саудитския крал Ибн Сауд концесиите за нефт в земята между Саудитска Арабия и Кувейт за 60 години, като се съгласил да плати 9.5 млн. долара и по 1 милион долара годишно.След 4 години там намерили нефт, а скоро черното злато го направило един от първите милиардери на планетата.



Пестеливост по скандинавски

Обикновено жителите на неголемите градове се гордеят със знаменитите си земляци. В случая с шведския милиардер Ингвар Кампрад - собственик на IKEA, заемащ четвърто място в списъка на най-богатите хора на планетата с $33 млрд. долара, ситуацията е съвсем различна. От 1976 г. Кампрад се крие в Швейцария от високите данъци в Швеция. Кметът на Епиланг, където живее той, обаче твърди, че за цялото си пребиваване там Кампрад не е дарил нито цент на бедняци или деца. Само веднъж богаташът купил на местния баскетболен отбор тениски, но само защото там играел синът му.

Иначе Кампрад кара Volvo 240 GL ,1993 г. производство, зеленчуци купува само следобед, когато продавачите понижават цените, винаги лети в икономичната класа, а на работа ходи с метро или автобус, като ползва карта с намаление за пенсионери. В Швеция има популярен виц: "Ако Кампрад случайно изпие бутилка кока-кола от минибара в хотела, веднага ще отиде в най-евтиния магазин, за да даде бутилката за замяна. "Да, аз съм скъперник и се гордея с това. По-добре да съм скъперник, отколкото да хвърлям парите на вятъра", казва милиардерът.