|
| Сега е моментът държавата да се сети за личните лекари. Ако те нямат стимул да работят като такива, достъпът до медицинска помощ ще бъде още по-ограничен. |
7 години по-късно нещата изглеждат доста по-различно. Доходите на общопрактикуващите падат, работата им е доста по-тежка от тази на останалите лекари и вече има отчетлива тенденция джипитата да намаляват. Ако този процес не бъде спрян, ще постави под въпрос функционирането на цялата ни здравна система. Защото тя е базирана именно на общата практика и
на личния лекар, който се явява вход към системата
За 2 години от договор с касата са се отказали 339 общопрактикуващи, сочат данните на НЗОК. В момента у нас има 5001 джипита, а според анализите на здравното министерство, за да са покрити нуждите на населението, са необходими 4910 лекари. Т.е. санитарният минимум наближава и най-вероятно лошите прогнози ще се сбъднат още догодина, когато се очаква още медици да закрият практиките си и да идат да работят в болници, поликлиники или във фармацевтични фирми. Или просто да се пенсионират, без на тяхно място да се появят млади лекари. В цели 14 области той отдавна е преминат - там личните лекари са по-малко за сметка на големите градове, където има свръхнасищане. Най-тежко е положението в отдалечените села и планинските региони, където населението разчита основно на фелдшери, а не на лекари, ако и тях изобщо ги има.
Лекарите нямат мотивация по две причини - не издържат икономически и условията, при които работят, не им позволяват да извършват нормална медицинска дейност. По данни на националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България
средният чист доход на едно джипи е 470-500 лв.
Да, лекар с 1000 пациенти получава около 1000 лв. месечно от здравната каса плюс още някой лев от потребителски такси. Но разходът му е далеч над 500 лв. - той трябва да плати на медицинска сестра, режийни, консумативи и т.н. Към регулярния разход се прибавят и глобите от здравната каса. Правилата на НЗОК са така направени, че санкцията е почти неизбежна. Нещата стават още по-тежки в т.нар. неблагоприятни райони - там трябва да се наема повече персонал, който да обслужва отделните села в практиката, а разходът за гориво е съществен. Здравната каса плаща по 300 лв. допълнително на месец за отдалечените райони, но явно и тези пари не стигат. Ако парламентът наистина отмени и потребителската такса за пенсионерите, доходите на лекарите окончателно ще започнат да клонят към минималната работна заплата.
Срещу това лекарят работи с тежък контингент - най-често посещаващият джипито пациент е възрастен и хронично болен. Който е постоянно недоволен от живота като цяло и конкретно от цените на лекарствата и перманентната липса на направления за специалист и за изследвания. Последното ограничава и самия лекар - при поставянето на диагноза, при лечението на пациентите, а и профилактиката и ранното откриване на болести става почти невъзможно. Личният лекар е длъжен да е 24 часа на разположение на пациентите, т.е. той отговаря за т.нар. неотложна помощ, която дори няма ясна дефиниция. В големите градове това се решава с плащане на медицински център, който да поема грижата за пациентите през нощта и празниците. В малките населени места си остава ангажимент на джипито.
Здравната каса задължава медика да притежава
и например АГ стол и хирургични инструменти. Ако ги няма - следва глоба. Която се налага освен при истински нарушения като отчитане на мъртви души и при погрешно въвеждане на код при писане на рецепта, да речем.
Джипито за разлика от другите лекари няма възможност за допълнителна работа и доход, каквито имат специалистите в доболничната помощ и медиците в болниците. Не може и рушвет да поиска, тъй като пациентът ще се запише при друг лекар.
В последните години здравното министерство и здравната каса напълно неглижираха състоянието на първичната медицинска помощ. Например бюджетът й от 2003 г. до 2007 г. е нараснал само с 12 млн. лв. - от 103 на 115 млн. лв. Сумата не покрива дори инфлацията, да не говорим, че през 2003 г. още не бяха открити неосигурените пациенти, т.е. личните лекари получаваха пари и за тях. Паралелно с това ежегодно джипитата се товарят с нови задължения. Причината те да останат в задния двор е, че при тях почти няма корупция, нито преразходи и дефицит, за разлика от болниците, т.е. - не са най-тежкият проблем. И дълго време се смяташе, че имат достатъчно високи доходи.
Но са на път да станат проблем. В момента личните лекари в градовете са достатъчно, едва ли и поголовно ще се откажат от общата практика. Достатъчно е обаче броят им да намалее с още 20-30%, а в селата окончателно да изчезнат. Така достъпът на пациентите до медицинска помощ ще стане още по-затруднен, а опашките пред кабинетите - още по-големи. Освен това личният лекар е този, който осигурява вход в системата - направления за специалист, за изследвания и за планов прием в болница. Т.е. ако нямаш личен лекар или не можеш да се добереш до него,
няма никакъв смисъл да плащаш здравни вноски,
тъй като не можеш да ползваш медицинската помощ, която те осигуряват.
Сега е моментът здравната каса и здравното министерство да предприемат мерки - преди ситуацията да е станала кризисна. Трябва да се признае, че те вече не стоят напълно безучастни - догодина бюджетът на общопрактикуващите ще скочи с 10 млн. лв. Това прави средно брутно по 166 лв. месечно за личен лекар. Не е достатъчно, но е по-добре от нищо или от още по-малко.
Касата и министерството обаче трябва да помислят и за останалите проблеми на личните лекари. Държавата пък трябва да подготви, финансира и приложи на практика цяла програма за осигуряване на медици в отдалечените райони. Настоящата й безучастност е чиста сегрегация.
Заради десетките несъвършенства на системата много хора и в момента не виждат смисъл да плащат здравни вноски и да имат лични лекари. Ако държавата обаче допусне да остане без джипита, т. нар. реформа окончателно ще фалира.
