Декемврийското харчене на бюджетни "излишъци" е стара традиция на българската държавна хазна. След като цяла година фискалното ведомство се е стремило да подрязва претенциите на администрацията за повече пари, през последния месец се отделят средства за разчистване на неплатените сметки. По това време вече е ясно как ще приключи текущият бюджет, готов е новият, няма за кога да се стиска оперативният резерв за разходи, който всеки кабинет си пази през годината. Още няма информация за превишението на приходите над разходите на бюджета за 2007 г., но очакваме да отбележим



пореден рекорден излишък



в хазната. Първите отчети на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната бюджетна програма до края на септември сочеха 2.2 млрд. лв. излишък. По последни данни в края на третото тримесечие излишъкът е бил 3.1 млрд. лева или над 6% от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2007. Т.е. тройно повече от планираните 2% надвишение на приходите, тройно повече от заложения в бюджет 2008 процент. Ако приходите вървят със същия темп, трябва да очакваме в края на годината рекорден излишък към 4 млрд. лв., двойно по-голяма сума от тази, която добавихме към фискалния резерв миналата година. Точният размер зависи от това каква част от резерва за разходи в текущия бюджет ще се разпредели за извънредни разходи (за покриване на дефицити на общини, ведомства, здравна каса и НОИ, за плащане на премии и допълнителни заплати на чиновниците и всички храненици на хазната). При това положение е логично искането на правителството парламентът да одобри



извънредна инвестиционна програма



за сметка на 700 млн. лв. от излишъка и с очакван общ размер на 1 млрд. лв. (за разликата от 300 млн. лв. кабинетът има вече гласувани пари в текущия бюджет). Това решение дори е жизнено необходимо: съвършена глупост е да се трупат пари, когато нацията трябва да преодолее изоставане от няколко десетилетия. Няма град в страната, който да не плаче за инвестиции в практически всички комунални системи. Точно за такива инвестиции са поисканите пари от излишъка. Но въпреки това инвестиционните намерения на правителството звучат твърде общо. Парите щели да се вложат в "инфраструктурни проекти", "софийското метро" и "неразплатени дейности по определени проекти" (за които иначе трябвало да се предвиждат разходи в следващи годишни бюджети). Едва ли има някой у нас, който би възразил да се вложи въпросният инвестиционен милиард за "подобряване на качеството на живот" и за "решаване на важни структурни проблеми". Но



не стигат едните уверения,



че парите "ще бъдат похарчени рационално и прозрачно за обществото". Трябва да е ясно какво точно ще се плаща. Когато фирма планира инвестиции, първо се уточнява списъкът на всички строителни работи, оборудване, обзавеждане и материали, които ще се доставят. Същото трябва да представи и държавата. Това до 1990 г. се наричаше "титулен списък" - подробен опис на обектите, които ще се изграждат. За всеки от тях трябва, разбира се, проектна и техническа документация. Как иначе ще се разбере колко точно пари ще трябват дори за най-нежната и жизненоважна инвестиция? Мигар някой от господа министрите отпуска на съпругата си инвестиции "за някои проекти", без да пита за какви? А за разлика от семейните разходи при държавните пари



опасността от изчезване



е значителна. Нямам предвид непременно да се откраднат, присвоят или загубят пари. Държавните разходи могат да са перфектно отчетени и въпреки всичко да потънат в нищото. Например, ако се окаже, че пак сме платили десетки милиони за ликвидиране на щети от бедствия, почистване на речни корита и прочие работи, от които следа не остава. Вместо цялата изписана с общи фрази хартия и дългите поменици с условията на държавните поръчки (в които едни и същи фрази и указания, преписани от закона и от предишни публикации за държавни търгове и конкурси, се повтарят до безкрайност) да бяха публикували господа министрите поне едно списъче, но ясно. Като в тефтерчето на Левски ("10 гроша за подкърпование на обувките ми, 12 за конят за юлар, за ечмик и за кован ..."). И още нещо:



защо веднъж в годината,



и то в края, когато всички сме забързани да приключим куп недовършени дела, трябва да се обсъжда харченето на държавния инвестиционен милиард? За разлика от годишния бюджет, който трябва да се съставя наведнъж и да отчита най-прясната информация до момента, инвестиционните програми, финансирани от фискалния резерв, могат да се разглеждат по всяко време. И защо накуп, а не проект по проект? Чужди, още повече общи пари, лесно се харчат. Затова процедурата по утвърждаването на всеки отделен проект и на всеки разход по него трябва да е предварително ясна. А за тазгодишния милиард инвестиции отново ще решава само администрацията - както си знае.