Доминиканците масово лентяйстват. Поне това видях с очите си. Те не търсят работа, защото май не им е нужна - кокоси, манго, банани могат да се намерят под път и над път. Домашните животни сами се грижат за себе си. Рибата изобилства в океана и практически основният проблем с храната е решен. Решен е проблемът с отоплението, напояването - природата има слабост към тоя край. Дори да работят нещо, доминиканците го правят лежерно. Ежедневието им минава в подготовка за вечерния купон, който понякога започва от обяд. Мият моторите си, правят си прически, излежават се. Вечерта музиката гърми отвсякъде, а младите хора търсят пътя към сърцата си чрез алкохол, танци, а понякога - с шамари и хладно оръжие. Хората са много бедни, но и много усмихнати. Сякаш нямат проблеми. Е, мечтаят за повече комфорт и придобивки, но май не намират смисъл



тая мечта да я реализират, като прецакат купона чрез много работа



Идилия! Ако някой им отнеме тази идилия обаче и обстоятелствата ги накарат да се блъскат за по-висок стандарт, много е вероятно да се намръщят и да си спомнят с умиление за миналото. Носталгия!

С малки разлики - като безплатната храна, хладното оръжие и шамарите, този начин на живот ми напомня последните години от времето на социализма. Живеехме икономично, но сигурно. Имаше купони почти всяка вечер. Беше евтино. Идилия! Изглежда не само аз от време на време съм на тая вълна.

В средата на седмицата излезе изследване на Световната банка и ЕБВР, от което стана ясно, че всеки четвърти българин има носталгия по Татовото време и 15 на сто от младите биха приели тоталитарно управление при определени обстоятелства (не се уточнява какви, което за мен е още по-интересно). О, да - на мнозина ни се иска да не работим толкова много, но все пак да поддържаме някакво стабилно ниво. Спомняте си класическите вицове от онова време - за това, че "те ни лъжат, че ни плащат, а ние - че работим"...

От тази гледна точка е доста тъжно, че ни секна блаженото бездействие. Хората, които милеят за онова време, имат желязна логика. Може да нямаш много, но ти стига, за да живееш. Може да нямаш много перспективи за развитие, но и съседът ги няма (еднакво бедни). Може да не получаваш голяма заплата, но има за веселие. Може да нямаш модерна кола, но пък прекарваш цялото си свободно време в ъпгрейдване на интериора и екстериора на таратайката - слагаш плюшени възглавнички на задното стъкло, лепиш емблеми на мерцедес върху капака на москвича, лъскаш никелираните тазове и прибираш всяка вечер чистачките - да не ги крадат. Както и да го гледаме, в цялата тази беднотия има някаква стабилност и предвидимост -



няма да е по-добре, но няма да е по-зле



Тази хармония обещаваше да е вечна. Но не би.

Не мисля, че е нещо ненормално човек да живее без амбиции, да мисли като доминиканците за спокойствие, ром и бурни танци. Точно обратното - повече от приемливо е, още повече на фона на тежкия живот, който сполетя мнозина след промените. Не виждам нищо лошо и в това човек да търси стабилност и предвидимост. Точно обратното - така трябва да бъде.

Защо обаче този доминиканизъм се свързва със социализма? В крайна сметка не демокрацията е виновна за лошото положение на хиляди семейства, а точно крахът на онзи изкуствено поддържан строй. Спокойствието, безделието, липсата на конкуренция карат нацията да затлъстява духовно, умствено и ако щете - морално. Затова, когато в един момент системата съвсем естествено и логично рухна, мнозина се оказаха абсолютно неподготвени за жестоката реалност. Милеещите за социализма си спомнят само положителните му страни и предпочитат да забравят за всичко останало.

От тази гледна точка е много важно какви точно въпроси задаваш, за да измериш усещанията на хората. Социологията може да изкара всякакъв резултат чрез умело боравене с материята (вярно е, че и медиите могат да изтълкуват всеки извод на социолозите както си пожелаят). Ако респондентите (простете за грозната дума) бъдат попитани по подходящ начин, могат да излязат носталгично настроени към всеки един исторически период. Дори германците ще милеят за началото на фашизма (без войната). Достатъчно е да ги попитате с коя партия свързвате спирането на хиперинфлацията, производството на автомобили за народа ("Фолксваген") и сигурността по улиците.

По същия начин българите могат да бъдат изкарани гнусни националисти. Достатъчно е да попитате - "ако ромите са виновни за кражбите и убийствата в страната, бихте ли подкрепили създаването на строго охранявани гета, имплантирането на чипове в тялото на всеки потенциален бандит", и прочее, и прочее. Аналогично



всеки един народ може да бъде демонизиран,



окарикатурен, възвисен, митолигизиран.

Българите едва ли ще демонстрират носталгия, ако въпросите визират негативните неща, произтичащи от тоталитаризма. Стремежът към стабилност, сигурност, предвидимост, покой, благоденствие не би трябвало да бъде свързван и противопоставян на определени исторически моменти. Това са вечните човешки стремления и социализмът тук няма нищо общо. За да се осъществят тези блянове на мнозинството, една държава трябва да е просперираща. А стабилен просперитет е възможен само в развити демокрации, където съществува конкуренция на идеите, където има свободен пазар и гарантирани права. Само свободните и целеустремени хора могат да поведат една нация към просперитет, който да гарантира покоя и сигурността на мнозинството. Не носталгията.