|
| Анелия Мингова |
Завършила е ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 1980 г. Професор, доктор по право. Преподавател по граждански процес в СУ. Депутат в 39-ото и 40-ото НС, където бе председател на ПГ на НДСВ.
- Проф. Мингова, как тълкувате отсъствието на Иван Григоров от клетвата на неговия приемник начело на Върховния касационен съд?
- Най-вече от уважение към институцията, която той представляваше до този момент, бих се въздържала да коментирам поведението му. Професионалните среди и обществото тепърва ще оценяват какво е оставил и направил. Предпочитам да гледам позитивно и да не давам оценки.
- Не се ли нарушава приемствеността?
- Приемствеността може да бъде резултат от това, което ще видим в бъдещото развитие на институцията. С което и да е свое действие една личност, независимо от поста, който е заемала, не може да бъде критерий за наличие или липса на приемственост.
- Григоров не дойде и във ВСС, за да си получи плакета и почетната грамота...
- Не бих проявявала отношение на обида от това, че той не уважи съвета. Очаквахме да дойде. Но нека това да бъде оценявано от други.
- Около избора на Лазар Груев за шеф на ВКС се чуха много критики към ВСС, че той е бил единствената кандидатура и вотът на практика е бил предрешен.
- На пръв поглед може да прозвучи и шокиращо, но не може да не бъде предрешен избор, който, за да е сполучлив, изисква това квалифицирано мнозинство, което Законът за съдебната власт урежда (2/3 от членовете на ВСС, тоест 17 гласа - б.а.). Предрешен означава подготвен. Всичко друго е несериозно. Издигането на повече на брой номинации, подкрепени от петима членове на ВСС например и провал на избора след това, е много по-голям негатив и отрицателна атестация за ВСС, отколкото издигането на една убедителна номинация, която предварително има подкрепата на мнозинството от членовете на съвета, така че да бъде избрана. Както се и случи. Мнозинството на закона изисква такъв подход.
- Предсрочното прекратяване на мандата на предишния ВСС с новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) не е ли част от схемата именно за този избор?
- Промяната на статута на ВСС към постоянно действащ дойде от професионалните среди. В този смисъл не можем да търсим някакво външно влияние за този подход към органа. Това не е и нова идея. В качеството си на народен представител при приемането на ЗСВ изразих позиция да не се прекратяват предсрочно пълномощията на предходния ВСС. Още повече че оставаше около година да завърши мандата си. Аргументите ми бяха чисто юридически. От една страна, тази норма би трябвало да има действие занапред, т.е. всички заварени състояния да продължат до изтичане на мандата. Оценявам обаче, че при приемането на текстовете надделяха негативните оценки, които вече битуваха в обществото. За съжаление въпреки всички положителни моменти в работата на предходния ВСС те бяха като катрана в кацата с мед. Оценявам позитивно работата на предходния съвет. Познавам лично колегите, те са професионалисти с доказани качества. Но някои действия на някои членове от съвета, позволиха на практика да натежи идеята новият орган да бъде конституиран веднага.
- В същото време инспекторатът към ВСС, който бе създаден с промените в конституцията и уреден в ЗСВ, още не е избран от парламента. А срокът за номинациите за инспектори и главен съдебен инспектор изтече преди повече от месец. Не се ли забави много?
- Не бих казала, че това е нетипично за всеки такъв избор на орган, чийто състав се определя от парламента. Надявам се изборът да бъде финализиран до броени дни. Възможно е да има опити за избор на едни или други от предложените номинации. Но мнозинството, което законът изисква (2/3, т.е. 160 гласа - б.а.), е достатъчна гаранция, че всъщност ще бъдат избрани хора, които да създадат един стабилен работещ механизъм.
- Искате да кажете, че сред номинираните има и такива, които не са достойни за поста?
- Не бих могла да коментирам качествата на колегите. Това е направила правната комисия в парламента, това ще направят и депутатите в планарната зала, когато гласуват.
- Какво ще се промени с новата форма на инспектората. Правомощията му остават същите като тези на инспектората, който беше към Министерството на правосъдието. Променя се само начинът, по който се конституира.
- Точно изборът на инспектори от парламента, а не назначаването им от министъра на правосъдието е първата гаранция за еманципиране от изпълнителната власт. Това е и гаранция, че функциите им биха били изпълнявани с повече прозрачност и по-малка обвързаност и зависимост. Те ще бъдат избрани, а не назначени. А и ще функционират към органа, който управлява съдебната система, а не към министъра на правосъдието като представител на изпълнителната власт.
- Инспекторатът му в тези граници - като брой администрация и инспектори, дали ще е достатъчен, за да проверява и движението на делата, и противоречивата практика?
- Администрацията на инспектората, както и администрацията на ВСС, в законодателен план не е решена удачно. (Според ЗСВ администрацията на ВСС не може да надвишава по численост два пъти и половина членовете му, а тази на инспектората - два пъти броя на инспекторите му - б.а.). ВСС ще има някаква позиция за това, че законодателната власт не би могла противоконституционно да предопределя административния капацитет както на самия него, така и на инспектората. Но това е въпрос на евентуална законодателна промяна.
- Предишният ВСС ви завеща десетина дисциплинарни производства. Сред тях е и това срещу зам. апелативния прокурор на София Николай Ганчев, който бе и член на съвета. Новият ЗСВ сложи препоръчителен срок за приключване до края на 2007 г. Ще успеете ли да го спазите?
- Още в първото заседание на съвета бяха определени нови дисциплинарни състави на всички висящи производства, които да ги довършат. Те ще бъдат финализирани. Опасявам се, че не всички ще приключат до тази дата. Първо, поради краткия срок. И второ, защото по някои от тези дела вече има отлагане на насрочените заседания заради невъзможност редовно да бъдат призовани страните по тях.
- Използват ли се номерата от съдебната зала за отлагане - като болнични листове например?
- Да. Има го и това. Но пък ако производствата бъдат финализирани с дисциплинарна санкция, това ще е добър знак към системата.
- Преди десетина дни обсъждахте и одобрихте предложения на правителството за промени в НПК. Сред тях е и това служителите на МВР вече да отговорят пред цивилен съд. Това означава ли, че военните съдилища и прокуратури ще станат със затихващи функции?
- Вероятно ще има намаляване на техните правомощия. А това в кадрово отношение ще означава известно пренасочване към цивилната магистратура.
- Много се говори и за кардинална промяна в НК, разделяне на престъпления и простъпки. Добра ли е тази идея?
- Идеята е още в много ранна фаза. Еретично би било да се каже, че се очаква в скоро време да бъде подготвен и приет нов НК. Рано е да се говори по-конкретно. Идеята се лансира още от предходния парламент, а виждаме, че досега няма особено развитие. По-консервативното отношение към НК е по-полезно и с повече резултат.
- Тези дни "бюджет" е основна тема. Поне на първо четене съдебната власт пак не успя да се пребори за 457 млн. лв., които искаше. Но пък тази година това, което й дават, се доближава максимално до поисканото - само 72 млн. лв. по-малко.
- Тази година прави впечатление повечето разум и баланс в претенциите на ВСС. Това пък даде възможност и с повече разум кабинетът да заложи своите параметри. Въпреки това има основание да се настоява между първо и второ четене, и ВСС ще се опита да убеди депутатите да се внесат допълнителни корекции към предложението. Това, което е намалено от претенциите на ВСС, не е отишло в бюджета на други секторни звена, а е в бюджетния излишък. Грехота е.
- Разумно ли харчи всъщност съдебната власт? Има съдилища, в които се държат свободни щатни бройки и магистратите през няколко месеца получават по още една заплата.
- Трябва да се направи една "инвентаризация" на щатната численост и на нуждите. Много сериозно трябва да е отношението към щатовете в системата. Такова преразпределяне на възнаграждение, спестено от незаети щатни бройки, за мен е уродливо явление, на което трябва да се сложи край.
- Казусът с възстановяването на Делян Пеевски в столичното следствие. Правото или моралът?
- Понятието за морал в едно цивилизовано правово общество изкристализира в правото. Ако подходим към случая "Пеевски" от позицията на морала, какъвто обществото го приема, извън правото, ние бихме направили нещо аморално. Ако един път си позволим да се отклоним от законовата норма не с правни, а с морални критерии, това означава да узаконим беззаконието.
- Но пък е парадоксално, че Пеевски се връща в икономическия отдел на следствието и може в един момент да се окаже, че трябва да работи по казуси, в които е замесено и неговото име...
- Не бих искала да давам съвети на неговия пряк административен ръководител, но той е този, който трябва да отговори на този въпрос. И ако прецени, че има основание да му се потърси дисциплинарна отговорност, трябва да сезира ВСС.