Всеки обикновен човек, озовал се на фронта, после разказва едно и също: "Войната е ужас".

Когато човек чете официалната информация на държавните военни ведомства, било на САЩ или на Русия, се натъква само на оптимистични картини. Това е част от пропагандата. Известно е, че първата жертва на войната е истината.

Съобщава се за успешни сражения, военни мисии, победи, бойна дружба и сплотеност на братята по оръжие (последните две са едно от малкото верни неща). За това обаче как младежите, които войната "прави мъже", се справят с последствията й се говори рядко, в много страни тази тема доскоро дори беше табу.

Допреди 20-30 години дори се избягваше да се говори за посттравматичен стрес, който мъчи почти всички бойни ветерани по света. Официалната дефиниция е, че това е тревожност, свързана с травматизиращо минало събитие (катастрофа, акт на насилие или природно явление като земетресение, ураган и др.). То причинява силен страх, който може да се изрази в повтарящи се кошмари, халюцинации, дълготрайна тревога и стрес. Хората, които страдат от него, не могат да спят нормално, раздразнителни са и са много гневни, нямат способността да се съсредоточат и имат изострени реакции. Те не усещат своята причастност към цивилизования свят, проблемите на семейството или приятелите им не ги интересуват, дори им се струват като неуважение в сравнение с нещата, които са преживели по време на войната.



В САЩ има около 25 млн. ветерани,



като 1.6 от тях са служили в последните две войни в Афганистан и Ирак, т.е. за разлика от военнослужещите наборници във Виетнам сегашните войници са част от професионална армия.

Но независимо че отиват доброволно на война, т.е. със съвсем друга нагласа от наборниците, посттравматичният стрес ги покосява и тях. А иначе тази диагноза за пръв път бе поставена през 1980 г. в Америка след войната във Виетнам. По-късно терминът бе възприет от медицината в повечето страни по света. Една от последните, която се реши публично да говори за този вид стрес, бе Русия заради множеството си страдащи ветерани от войните в Афганистан и Чечня. В Русия военната служба продължава да е наборна, като ветераните от различните войни наброяват около 10 млн. души.

В бившия СССР и Русия бяха решили да помогнат на ветераните от Афганистан с помощта на данъчни и митнически облекчения, което да им помогне да изкарват сами хляба си. Това обаче имаше обратен ефект и стана основа за нов вид мафия, тази на "афганците", както ги наричат и днес. Загубите на страната в тази война възлизат на 15 000 убити и изчезнали. Над 250 000 млади мъже минаха през Афганистан през периода 1979-1989 г. Повечето от тях и до днес ползват мизерни пенсии и редица дребни привилегии.

Много от тях не можаха да се адаптират след войната отново в обществото и организираха свои сдружения и фондации. Властите им отпуснаха различни видове привилегии, като например големи облекчения при търговията с автомобили, алкохол, тютюневи изделия и редица други дефицитни стоки в началото на 1990-те години, когато се разпадаше Съветският съюз. Това неминуемо доведе до криминализиране на тези структури, в които имаше предостатъчно хора, които бяха мирисали барут и за които да убиеш някого не представляваше проблем. Това, естествено, не се отнася до всички ветерани, но в тази порочна система бяха замесени голям брой "афганци".

В един момент се стигна до открито противостояние, като в мафиотските кланове започнаха да падат десетки убити.

Епогеят на "афганските войни" в нова Русия бе достигнат през 1996 г., когато бе убит един от лидерите на Руския фонд на инвалидите от Афганистан Михаил Лиходей. Но големият ужас тепърва предстоеше. По време на неговото погребение вътрешните му врагове от фонда взривиха бомба на Котляковското гробище, при което загинаха 14 души , а над 30 бяха тежко ранени. Това преля чашата и властите тогава взеха твърди мерки срещу разпасалите се ветерани. Облекченията бяха премахнати почти за всички "афгански" организации и редица техни криминални представители бяха вкарани в затвора.

В наше време повечето ветерани от Афганистан продължават да работят в големи охранителни фирми с имена като "Кандахар", "Афган" и други подобни. Голям брой "афганци" живеят в мизерия и единствената им утеха са водката и наркотиците. Положението със стотиците хиляди ветерани от Чечня е още по-трагично, като няма никакви данни колко от тях са бездомни, алкохолици или в затвора.



И в САЩ много от ветераните тънат в мизерия



Всеки четвърти бездомен е воювал във Виетнам, Афганистан и Ирак. Това са данни от доклад на американската неправителствена организация Национален съюз за борба с бездомничеството. Документът се позовава на статистически данни, предоставени от Департамента по въпросите на ветераните и Статистическото бюро на САЩ.

Според тях през 2005 г. числеността на "армията" на бездомните ветерани е наброявала 194 254 от всички регистрирани 744 313 бездомници в страната. Така на практика Америка има армия от бездомни ветерани почти толкова, колкото нейни войски в момента се намират в Ирак и Афганистан.

Освен това става въпрос не само за старци и хора на средна възраст. Сред бездомните има млади мъже, участвали в последните бойни действия, водени от САЩ. В момента те разчитат на приюти и безплатни кухни, като много от тях безуспешно се опитват да си намерят работа. И макар че по данни на Департамента по въпросите на ветераните положението на ветераните постепенно да се подобрява, преди 20 години броят на останалите на улицата военнослужещи е бил 250 000 души. Мнозина наблюдатели смятат, че ситуацията е изключително тревожна. Безпокойството им е свързано най-вече с проблемите, с които се сблъскват бившите бойци. 45% от младите ветерани страдат от психически разстройства. 75% са с алкохолна или наркотична зависимост.

В средата на ноември в САЩ, Великобритания, Франция традиционно се отбелязва



Денят на ветерана



Тази година американският президент Джордж Буш и хора от администрацията му се срещнаха с американски ветерани от различните войни, снимаха се за спомен с тях и държаха задължителните си патриотични речи. Те обаче не споменаха нищо за подпомагане на бившите бойци, от които повечето са оставени сами да се справят с адаптирането си в обществото.

От началото на войната в Ирак през 2003 г. най-малко 100 000 американски войници са потърсили психиатрична помощ, като 52 000 от тях са с диагноза посттравматичен стрес. В Департамента по въпросите на ветераните работят 50 консултанти терапевти, които помагат на ветераните да преодолеят стреса и други душевни заболявания. Общо в САЩ има 206 консултантски центъра по тези въпроси, други 136 специалисти в тази област работят в различните американски военни бази. Това обаче явно не е достатъчно, като се има предвид новите цифри с бездомни бивши войници, които са пристрастени към алкохола и наркотиците.

В края на октомври т.г. Конгресът на САЩ дори бе принуден да приеме закон за предпазване на ветераните от самоубийство. Причината е нарастващият брой на военните, които са отнели живота си след завръщане от Афганистан и Ирак. "Статистиката е ужасна, над 58 000 ветерани от войната във Виетнам (1964-1975 г.) са сложили край на живота си, това е равно на броя на убитите американски военнослужещи по време на Виетнамския конфликт", заяви в Камарата на представителите председателят на Комисията по проблемите на ветераните Робърт Филнер. Законът предвижда засилени мерки за психологическа помощ на военните ветерани.

Според данни на Асошиейтед прес 430 ветерани са отнели живота си от 2001 г. след мисии в Афганистан и Ирак. Американската телевизия Си Би Ес съобщи сензационно, че през 2005 г. са се самоубили 6256 ветерани от различни войни. За сравнение общите официални данни за военните жертви на САЩ в Афганистан и Ирак през последните шест години са 4254 души. Сред причините за самоубийствата са най-вече финансови кризи, проблеми със закона, невъзможност за намиране на работа или проблеми от "сантиментално естество".