До пет години в България няма да има проблем с републиканските пътища, зарече се в края на лятото министърът на благоустройството Асен Гагаузов. Сега сме на финала на 2007 г., значи според Гагаузов през 2012 г. вече ще кръстосваме нашир и надлъж страната само по образцови шосета. Хубаво е да си имаме министри оптимисти, но има ли почва за такава ведрост?

Съществува важен международен документ, който показва, че ентусиазмът на Гагаузов е прекален. Става дума за Договора за присъединяване на България към ЕС и приложената там Програма за обновяване на пътища. С нея страната ни е дала обет пред Европейската комисия и пред всяка от останалите държави членки, че през 2008-2014 г. ще излъска 1600 км шосета, така че да отговарят на европейските стандарти. Графикът включва 37 отсечки, от тях 305 км са напълно нови шосета, другите са за реконструкция и рехабилитация.

Графикът, който като част от евродоговора на България има тежестта на закон, е доста амбициозен за страна като нашата, където асфалтирането на десетина километра път може да отнеме повече от петилетка. Според евроразписанието например отсечката от Стара до Нова Загора (част от магистрала "Тракия") трябва да е в действие още през 2010 г. Иначе казано, България има само 2 години за прокарването на 33 километра аутобан. Още през 2009 г. трябва да е обновен пътят от София до Пирдоп, дълъг 56 км. За тогава е планирана да приключи и реконструкцията на шосето от Видин до границата със Сърбия.



Ще спази ли България пътния еврографик?



И досега страната ни разполагаше с безвъзмездни милиони от ЕС - от предприсъединителните "касички" ИСПА и ФАР, както и с приятелски заеми от Европейската инвестиционна банка с предълги гратисни срокове и ниски лихви. Знаем резултата - пари газим, по дупки пътуваме.

Но министър Гагаузов си остава оптимист. Според него държавата вече "навлиза в добра форма" и тази година са вложени два пъти повече инвестиции в пътно строителство от миналата, а догодина ще бъде налят цял милиард (левов). Дано да е прав за добрата форма. Защото ако не е, България не само ще остане задният двор на ЕС, но и ще започне да плаща глоби, задето търпи и поддържа инфраструктура на дупки. Европейската комисия може да накаже България за неспазване на Програмата за обновяване на пътища - също както се кани да наложи санкции за изоставането на телефона за спешни повиквания 112 или за издънките с екоплана на "Кремиковци". Всяко забавяне спрямо графика за пътищата може да се класифицира и като нарушение или неизпълнение на евродоговора, признава дори непоправимият оптимист Гагаузов.



Бързай бавно



Премиерът Станишев често се хвали, че откакто е поел кормилото на държавата, е открил цели 147 км нови магистрали - постижение, с което натрива носа и на Сакскобургготски, и на Иван Костов, и на другите преди тях. Станишев обаче никога не казва колко години са минали от първите копки на въпросните магистрални отсечки до клъцването на лентата. И все пропуска да спомене, че други преди него са осигурили финансирането.

Нашите министри обичат да говорят за "ускорена реализация". Но в България "скоростно" означава 7-8 години - в такива срокове бяха приключени лотовете 1 и 5 от магистрала "Тракия" - отсечките Карнобат-Бургас и Оризово- Стара Загора. Парите за строителството на тези два важни магистрални участъка бяха осигурени още през 2000 г., когато парламентът одобри взимането на 100 млн. евро заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Договорите за строителство бяха подписани през 2002 г., а самото изграждане продължи до 2006-а за Лот 5 и до октомври 2007 г. за Лот 1.

Всъщност автомагистрала "Тракия" е част от европейския коридор №8 и като важен път на стоки и хора по направлението запад - изток също е включена в графика към Договора ни за членство в ЕС. Там обаче изненадващо завършекът на "Тракия" е планиран за следващото десетилетие. В Програмата за обновяване на пътища черно на бяло е записано, че последните 48 км от магистралата трябва да са готови през 2014 г. Това е сюрприз, защото две поредни правителства ни омайват, че ако преглътнем натрапената от кабинета Сакскобургготски концесия, аутобанът ще е готов за има-няма три години и още през 2009-2010 г. ще гълтаме за 3 часа с кола разстоянието от София до бургаския плаж.

Министър Гагаузов неведнъж е казвал, че правителството се надява да увенчае края на мандата си с изцяло завършена магистрала. Впрочем, ако слушахме предшественика му Валентин Церовски, вече трябваше да фучим от столицата до морето само по аутобан.



Довършването на "Тракия"



трябваше да бъде поверено без търг или конкурс на три португалски фирми и българските им съдружници "Техноекспортстрой" и "Автомагистрали", но небивали скандали, свързани с подозрения за грандкорупция, и до днес мътят водата на сделката. Кандидат-концесионерът има да построи само 118 км от "Тракия" - между Стара Загора и Карнобат. До 2014 г. има 6-7 години, излиза, че дострояването на магистралата ще върви със скорост 17-19 км/годишно. Въпросът е защо България е заложила такова мудно темпо за уж приоритетната за всички европейци пътна артерия?

Програмата за обновяване на пътищата е стъкмена през 2004 г., когато България още бе извън ЕС, на премиерския трон седеше Симеон Сакскобургготски, а верният му министър Церовски напираше да даде магистралата на концесия. Излиза, че графикът е направен така, че да улесни концесионера. Изпълнителите довършители могат първо да инсталират тол-кабинки и бариери по готовите участъци от магистралата (близо 300 км) и веднага да започнат да събират такси за преминаване, а след като понатрупат повечко пари в касите си, да подхванат същинската работа - доизграждането на аутобана от игла до конец. А за да не е съвсем нагла схемата с авансовото захранване с таксите, все пак ще трябва да се понапънат да пуснат поне една нова отсечка до 2010 г.

Големият проблем е, че ако България продължи да развива магистралната си мрежа със същите охлювски темпове, ще стане страната с най-лошите пътища не само в ЕС, но и в цяла Европа.

Всъщност, ако не беше инатът на жълтото правителство, а после и на тройната коалиция, трасето от София до Бургас наистина можеше да е готово през 2010 г. Ако оставащите стотина километра бяха възложени с нормални търгове, вече щяха да кипят строителни работи. Нали така бяха довършени, макар и със солидни закъснения по разни причини, отсечките Карнобат-Бургас и Оризово-Стара Загора. Но вече две гарнитури на изпълнителната власт се инатят за оставащите 3 лота - концесия, та концесия.

Много време и нерви щяха да бъдат спестени, ако управляващите, вместо да се надяват ЕК да си затваря очите, бяха изпратили в Брюксел навреме и в комплект всички документи за злощастната концесия. Отдавна трябваше да сме наясно приема ли Европейската комисия сделката или трябва да строим магистралата по прозрачен и щадящ българските данъкоплатци начин. А сега пак чакаме поредния сигнал от ЕК и тръпнем - червен или зелен флаг ще развее Брюксел.