В държавното управление напоследък неизменно настъпва момент, в който премиер и вътрешен министър влизат в явен конфликт. Започват да си мерят възможностите и влиянието до степен, че обществото започва да се пита кой всъщност е вътрешният министър и кой министър-председателят. Така беше при Филип Димитров и Йордан Соколов, сходни изглеждаха нещата и при Любен Беров и Виктор Михайлов. Особено силно това конфронтиране бе при Жан Виденов и Николай Добрев и при Иван Костов и Богомил Бонев. Нещо подобно е на път да се случи и сега -



между Сергей Станишев и Румен Петков



Трябва да се отбележи, че ставащото не е чак толкова изненадващо. То просто е заложено и в схемата на управление, и в законодателството, и особено в правомощията на вътрешния министър. Той разполага с такива лостове, трупа такава база данни, че буквално може да разтресе правителството, премиера, че и цялата държава с едно изявление.

Министърът уж трябва да е политическото лице в МВР, да упражнява гражданския контрол върху една система, натоварена и управомощена да е едновременно силовата машина на държавата и да е информационната банка на властта. На практика той е господар и на възможността да изпрати жандармерията в даден град в ден за гласуване или пък в поредната размирна циганска махала, да разпореди едно или друго използване на специални разузнавателни средства, да спре или задвижи една разработка към прокуратурата, да каже нещо пред обществото чрез пускането на "червейчето на съмнението".

По правило и в България



вътрешният министър е постоянно пред камерите



много повече и много по-често от който и да е премиер и ако е добър манипулатор, може да направи много бели.

Станишев и Петков достигнаха момент, през който минаха и своите предшественици. Днес те си имат и официален повод за конфликт - бъдещата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС). Сега трябва да видим кой наистина контролира ситуацията, кой е по-силен и с повече възможности - и в партията, и в държавата.

Поне до момента премиерът печели по точки. Дори с лансирането на идеята за създаване на ДАНС, с вкарването на специален законопроект за нея, с минаването му на първо четене и с отправянето му към пленарна зала за второ четене. Дотук той изглежда победител - макар и само по точки.

По всичко личи, че



Станишев ще продължи да печели в следващите дни



и седмици, като очакванията са, че законопроектът, макар и пообработен, ще мине окончателно през парламента. И с него ще се създаде ДАНС, в която ще влязат Националната служба "Сигурност" (която сега е в МВР), военното контраразузнаване (намиращо се в момента в Министерство на отбраната) и финансовото разузнаване (дислоцирано към момента при финансовия министър).

Това ще си бъде определено победа на фона на продължаващите твърдения на вътрешния министър, че законопроектът за новата агенция изобщо не е полезен. Нещо повече. Той дори обяви, че този проект, разбирай и агенция, "не е най-необходимото нещо на България", че в него се губел "приоритетът за борба с корупцията по високите етажи на властта".

По простичко казано, МВР шефът



си "заплю позиция" в "сражението",



като се опитва да внуши няколко неща - че няма никакъв смисъл от ДАНС, създават се и прекомерни очаквания, които не могат да се сбъднат; агенцията може да се използва за нерегламентирано подслушване и следене; тя ще дублира вътрешното министерство. И точно тук някъде е скрит неговият потенциал.

Защото агенция ще има, но тя вече е натоварена от толкова очаквания, че едва ли ще може да ги издържи. Освен това при конструирането й ще си проличи дали не малка част от НСС няма да предпочете да остане в МВР. Ключов е и въпросът кой ще е директор на службата - исканият от премиера и недолюбван от вътрешния министър Петко Сертов, удобният за МВР шефа Иван Драшков или пък някой трети. Не е ясно колко време ще е необходимо на агенцията да си създаде собствени технически служби. Още не е решено дали служителите да са военизирани, както и колко от финансовото разузнаване ще отиде в ДАНС.

Все неща, които могат да се окажат препъникамък за премиера.

Те казват, че нямат проблеми помежду си. Явно е, че не е така. Премиерът дори се опита да даде доказателство, като каза, че ако имал проблем с вътрешния министър, нямал никакъв проблем да го смени, да предложи да бъде освободен от поста. Е, това са думи и теза, на които едва ли и самият министър-председател вярва.